Вдъхновяващото в този живот е, че той е наше собствено творение, порождение и произведение: по рецепти не може да се живее

Снимка на Р.Уилямс часове преди да се самоубие.

Някаква суперпрочута южнокорейска писателка на сума ти знаменити книги за щастието, не й помня сега името, се била самоубила наскоро, малко след като се самоуби и Робин Уилямс. Сиреч, какво излиза - тя е учила другите как да бъдат щастливи, а самата тя явно не е била истински щастлива? И на какво ги е научила тогава - как можеш да знаеш нещо (и в него да обучаваш други хора!), което ти самият лично не си го преживял и постигнал? Не стават така тия работи. Ето, тази южнокорейка, да ме прости нещастната й душа, но тя значи е била превърнала самото щастие в нещо като търговска стока, която доста успешно е продавала - е, и какво от това, вярно, натрупала е, предполагам, доста пари, но това направило ли я е лично нея щастлива?

Явно не, щом се е самоубила, явно е била страшно нещастна - щом все пак се е самоубила. Явно има нещо много сбъркано в тази жизнена стратегия за търсене на този тип или род щастие - щастието като "продукт", който можем едва ли не да си купим, примерно като прочетем лъскава книга за щастието, където е дадена поредната несъмнена негова рецепта. Да, има нещо много сбъркано в тази представа за щастието, но това нещо едва ли се съзнава. Пълно е с хора, които си купуват книги по "популярна практическа психология", американски предимно книги, където ти обясняват стъпка по стъпка какво трябва да правиш, за да успееш, за да станеш щастлив, за да натрупаш пари, за да постигнеш каквато си искаш цел - аз лично не мога да си представя как е възможно хората да прибягват до този род книги, съдържащи такива изсмукани от пръстите предписания?! Нима е пълно с чак толкова отчаяни хора, щом като тия объркани, изцяло дезориентирани нещастници, прибягват, подобно на хващащите се за сламка удавници, за последното нещо, което уж щяло било да ги спаси?! Е, няма да ви спаси прочитането на една такава книга, бъдете уверени в това!

Не съм против този род книги, но стига да бяха талантливо написани, а е същинска рядкост човек да попадне на талантливо и смислено написана книга от този род. Останалото е блудкава книжнина, същински срам за психологията, въпреки че тъкмо психологията, същинската, смислена, одухотворена психология, която аз ценя, няма никакво отношение към този род продукция; или, по-вярно казано, този род продукция, този род търговска стока няма никакво отношение към истинската, същинската психология. Или, още по-малко пък, опази Боже, към същинската философия на живота, която винаги стои в корена, в основата на каквото и да било писане за човешките, за истински важните неща. Но явно има доста кухи хора на тази земя, които се задоволяват със също толкова кухата като тях самите "литература", "психологическа" или каквото и да било друга. Гледам, че и у нас напоследък, подобно на хищни хиени, са се появили подобни писачи, познават се по лигите, които капят от устата им, понеже предчувстват големите печалби, които ще получат като успеят да вземат парите на балъците. Да, този род и съвършено куха "популярна практическа психология" за пълни балъци е нещо като чалгата на родния ни книжен пазар, това още ли не сте го разбрали? Или пък е нещо като "научен двойник" на това, което правят проспериращите у нас врачки, гадателки, ясновидки, прорицателки и прочие, които по рождената ви дата ще ви определят бъдещето. Признайте си, че и вие също сте си купували от този род книги - и вероятно ги държите на най-видно място в дома си, нали познах?

Нека всеки да чете каквото си иска, само проблемът е там, че скудоумието, малоумието по този начин се засилва, а то у нас и иначе си е доста напреднало и триумфира даже. У нас вилнее печалбарство от най-грозен, примитивен вид, поради което истинските неща у нас изобщо не се ценят, а се ценят предимно най-отвратителните ментета. Примерно, бай ви Вучков е "най-популярния телевизионен политически анализатор" и дори е провъзгласен за нещо като "гуруто" на българския живот, станал е нещо като "народен трибун" и прочие идиотщини може да чуе човек за него и за такива като него. У нас за политици, представяте ли си, минават... Бареков, Сидеров, Боко Банкянски, Янета разни сто броя и прочие. Да, всичко у нас е все менте, а истинските, верните, добрите неща почти никой не само че не ги цени, но народът даже и не знае за тях! Вие да сте чували нещо за философа Цочо Бояджиев примерно, да сте чели някоя негова книга? Чули сте, чели сте, ама утре. Истинските и смислените неща у нас биват крити - за да триумфират и просперират само ментетата, чалгите, простотиите от какъвто си искате вид и род.

Нима някой ще ти хване и купи сериозна, стойностна психологическа или философска книга за душата, човека, живота? Нима някой ще се зачете в нея?! Нима ще положи съответните усилия за да вникне, за да преодолее трудностите, за да се добере до точния й смисъл? Ще положи, ама дръжки - всички ги мързи да четат стойностни книги, предпочитат да се налапат с лесни за поглъщане безвкусни сурогати, като сандвичите на Макдоналдс примерно. Или като дюнерите, пиците и прочие. Лапат, дъвчат - и блажено се оригват, имам предвид не дюнерджиите, а лапащите отвратителна "психологическа" книжнина за това как да станете богат, как да си намерите "и умна, и добра жена", как да сте доволни в секса и дори да станете "сексуални атлети, атлетки, жребци и кобилки", туй нещо най-добре ще ви го обясни рускинята Кобилкина, най-популярната "сексоложка" и "психоложка" на родния чалга-сексуален фронт. Вий такива книги нали сте чели, признайте си де, не е толкова срамно: всички така правят, то така се прави в днешно време, откъде-накъде само аз да бъда встрани от людския поток от знаещи накъде отиват хора, които непременно ще се насладят на всички радости на живота?! Да, ама ето, най-популярната писателка за щастието, продала милиони книги и учила на щастие милиони нещастници, се е самоубила: видите ли какво е станало, видите ли докъде се стига като се върви по този път? А сега де, какво да правим в такъв случай?

Не, никой няма да се зачете в сериозна философска и психологическа книга, имаща отношение към истината по тия всичките човешки и житейски проблеми, които наистина така или иначе вълнуват хората. И причината за това не е, че този род сериозни и стойностни книги били написани, видите ли, на "труден" и "сложен" език и стил, не е тази причината. Защото има сериозни и стойностни и психологически, и философски, и философско-психологически книги, които при това са написани на съвсем човешки, разбираем, понятен, прост, ясен език, стил и маниер даже - такива са моите книги например. Аз от младини се старая и по най-сложните философски теми да се изразявам, било писмено, било говоримо, в лекциите си и в преподаването, напълно ясно, разбираемо, по най-човешки начин. Но ето, моите книги съвсем малко се четат и то по обясними причини: те са оценени от книжарите като "непазарни", по тази причина книгите ми даже не стигат до рафтовете на книжарниците, а си стоят непипнати от ръка на книжар, камо ли пък на читател, стоят си непипнати на книжните борси и в складовете. На това нещо аз му викам "пазарна цензура", при която се излага за продан с предимство, именно, на витрините, най-блудкавата, безсъдържателна, пошла, "продаваема" и прочие чалга-"литература", а истински значимото, стойностното, ценното бива крито от читателя щото, видите ли, ламтящите за пари книжари са го оценили като "непопулярно", "непазарно", "непродаваемо" и прочие. Те и самите книжари са скудоумци и изобщо не четат, те самите даже не са и отваряли книгите ми поради което и не са разбрали, че аз примерно пиша така популярно и разбираемо, че ето, стигна се дотам някакви си там докторанти по философия, възпитани от университетската "строго научна" и доцентска "чалга академичност" (да, и такава си имаме, вий нима се чудите, вий няма смятате, че чалгата не си е намерила пристан в нашите "академии"?!), ме обявиха най-открито за... "философският Азис", за "пишещият Сашо Роман" и прочие! Щото, видите ли, се отвратиха от мен, че аз съм бил пишел така просто, човечно, разбираемо, а според тяхната извратена представа да си философ требвало било да пишеш така, че даже сам себе си да не разбираш - ето това било върхът във писането на философска литература според вездесъщата доценска напаст из нашите, с извинение, "академии".

Читателите на блога ми, дето следят редовно публикациите в него, знаят моите диалози с въпросния умен философски докторант, върл поклонник на доцентстката ни "чалга-академичност", част от които сега ще излезе в новата книжка на списание ИДЕИ. Прочее, и списание ИДЕИ нима някой го е видял по вестникарските будки, по павилионите на Lafka? Видял го е, ама друг път, няма и да го види: разпространителите на периодика решително отказаха да го разпространяват, прибягвайки до същия "аргумент", било "непродаваемо", било "непазарно", нямало до доведе до печалби и пр. Виждате ли как добре пошлостта надушва кое не е пошло и как овреме и така сръчна го елиминира? Ами как ще допуснат моя книга на витрините или на лавиците на книжарниците или списание ИДЕИ редом, наред с така шарената и бляскава на външен вид жълта чалга-периодика - та нали читателят тогава ще може да сравни и на тази основа да проблесне цялата пошлост на въпросните тъй "модни" и "продаваеми" книги, списания, вестници?! Ами вестник ГРАЖДАНИНЪ, който също издавам от години, нима някой го е видял някога на вестникарска сергия? Няма и да го видите, и той е забранен, и той е арестуван, и той е цензуриран най-ефективно.

Както и да е, на мен думата ми беше за друго, макар и това да не е маловажно: работата е там, че у нас истинското не се цени, а се ценят само ментетата. И друго ме накара да пиша този текст: за това, че дори и западната "популярна психологическа книжнина" е само търговски продукт за т.н. "масов потребител", който бива зомбиран с идиотщини, с "предписания", с абсолютно неефективни и недействащи "рецепти" за това "как най-ефективно да си оправим живота". А това щяло било да стане, представете си, като използваме "алгоритъма", зададен в тия именно книги за скудоумци, книги за балъци, които без никаква полза и смисъл ще си дадат парите - и пак ще си останат съвсем същите нещастници, каквито са били и преди това - дори ще станат още по-големи нещастници, а отчаянието, дето ги гризе в дълбините на душите им, ще се усили, а в един момент ще стане и нетърпимо. В страната, в която най-много се чете този род пошла чалга "приложно-психологическа литература", именно САЩ, самоубийствата били значително повече от убийствата, предполагам и в скандинавските страни, дето също много четат подобни книги, убийствата също са на висота, също не са малко. А ето, дори и в източна Азия, където е съвършено друга култура, тази пошлост е достигнала дотам, че най-прочутата писателка на книги за щастието, съдържащи най-лесни и ефективни рецепти за това как да станем щастливи, си била теглила куршума или си била срязала вените. Или като Р.Уилямс се е обесила с колана, макар че аз лично не си представям как със стягане на колана около собствения врат със собствените си ръце човек може да се самоубие; но ако може, тогава си представете колко голямо трябва да било нещастието и отчаянието на този човек - щом си е отишъл, щом се е разделил с живота по този ужасен начин! Прочее, ето нещо, което хвърля допълнителна светлина върху трагедията на американския артист, цитирам ето оттук:

Боб Жмуда, комик и дългогодишен приятел на Робин Уилямс, казва, че макар новината за смъртта му да е била шокираща за повечето хора, самият той не е бил толкова изненадан. "Робин трудно общуваше извън сцената и дори най-близките му нямаха представа до каква степен беше депресиран. Дори в срещи с приятели си личеше липсата му на социални умения. Това вероятно беше една от причините да се стреми към "живителната" сцена. Без нея беше загубен", споделя Жмуда.

Веднага след като Р.Уилямс, Бог да го прости, се самоуби, аз поставих във фейсбук и в блога си едно изследване върху ето този въпрос: Поставяне на казус: защо талантлив, свръхбогат и световно известен човек е способен да се самоубие на 63 години?. Отговориха на въпроса ми много хора, в това число можах да прочета и много интересни, дори задълбочени отговори: виж Дискусия за живота и смъртта, за така потребната ни философия на живота, без която няма смисъл да се живее. Можете да видите и коментарите под тези публикации, те са с десетки. Обещах да напиша есе по тази наистина важна тема, именно на какви основания все пак живеем и как става така, че някои стигат до извода, че няма смисъл да се живее; и не само стигат, ами сами се лишават от живота. Колкото по-богати и доволни са хората в едно общество, оказва се, кой знае защо, тия хора сякаш са и по-отчаяни от живота; да, парадоксално е, но тия хора сякаш са и по-нещастни от нас, българите примерно, дето нямаме даже време да мислим за "основанията, поради които си заслужава да живее човекът", щото а се замислим по тия въпроси, има опасност да умрем от глад; тук при нас борбата за съществуване и за живот е направо безпощадно жестока. Освен това сме заети с това как да прецакаме другите да не почнат да живеят по-добре от нас, а това също изпомпва умствената ни енергия, та направо нямаме време да мислим за смисъла и основанията, заради които наистина си струва да живее човекът.

Такива работи стават у нас, аз ще пиша по темата и то сериозно ще пиша, ще се постарая да вникна в нея по-дълбоко, философски, пък и ще пиша съвсем ясно, разбираемо, по възможност най-кратко, за да не се измори някой от четене и мислене - и току-виж, да вземе да припадне от положените умствени усилия, пък той самият или неговите близки след това да ме дадат под съд за нанесените от мен щети! Казвам това неслучайно: наскоро една проницателна директорка ме уволни от курираното от нея учебно заведение на това основание, именно щото в моите часове съм бил създавал "напрежение", на учениците ми, видите ли, им се било налагало да мислят, пък това не било обичайно за тях състояние, чувствали се крайно некомфортно, някои от тях й се били оплакали писмено, че ги тормозя да мислят, и ето, за да се избегне тази аномалия в родното ни образование въпросната директорка ме уволни на основанието или квалификацията "негоден за системата"! Не, не се шегувам, това не е фантастика, това и истински случай, така се случи в живота, реално, това не е плод на някакво извратено творческо въображение! Добре дошли в България, доброутро, такива работи стават у нас, вий вече посъбудихте ли: я какво прекрасно утро се е отворило?!

Хубав ден! Вече слънцето грейна, а аз написах традиционния си текст за блога. Дежурните оплювачи по блог вече точат перата си и събират обилни плюнки и храчки, с които да ме заплюят веднага щом натиска бутона "Публикувай" на този постинг. Да не ги лишавам тия нещастници от това удоволствие, нека да плюят, щом това толкова им харесва. Бъдете здрави! Бъдете щастливи! Но по свой начин бъдете щастливи, а не като следвате предписанията на скудоумните "популярни психологически четива" за малоумници, които са по бляскавите витрини на книжарниците. Там е очарователното в този наш живот, че той е наше собствено творение, порождение и произведение. По рецепти не може да се живее, камо ли пък щастливо, а се живее скучно, безсмислено, сиво - както живеят нещастниците в комуните, в това число и в "индивидуалистичните социалки" на масовата обезличаваща ни и комерсиална "култура", на която сме съвременници. И чиито мръсен поток ни залива отвсякъде...

Днешната масова потребителска и изцяло комерсиална "култура на живот" прави нужното да ви превърне в кухи зомбита, в безволеви кукли на конци, в безличници, дето нищичко не разбират понеже са си загубили свободата и затова нямат власт над собствения си живот. Тоест тази "култура" бълва пълни нещастници, "серийно произвеждани човечета", в чиито души е кухо, празно, дето кънти, дето няма нищо. Нещо в душата ви ще има само ако не сте го взели назаем от някъде, не сте си го купили, не сте го погълнали както се поглъща "хапче за щастие" или, да речем, бургер от Макдоналдс, а се е родило там само, вие сам някак сте го породил, вие сам сте се грижил за него, вие сам сте го отгледал, вие сам сте го и "заченал", сиреч, сътворил сте го - поради което то е и изцяло ваше, лично, собствено, неповторимо индивидуално и пр.

Не допускайте душите ви да станат нещо като боклукчийски кошчета; аз ето това казвам често на учениците си. А въведете ред в тях, изхвърлете отпадъците на масовата култура, дето са се наместили там, зарежете медиите, дето ви поливат с какви ли не гнусотии, мислете сам, търсете сам истината, дето ви е потребна, правете нужното тя в един прекрасен ден да се роди в душата ви! И ето тогава вече ще бъдете нов човек, истински човек, жив човек. И дори, представете си, истински щастлив човек. А дотогава, уви, само външно ще приличате на хора. Истинското раждане на човека е раждането на неговата суверенна и свободна личност, нещото, което при толкова много хора не се случва никога и изобщо. Не допускайте това да стане и при вас! Не допускайте да станете и вие безличен "сериен номер" на масовата обезличаваща система!

Борете се всеки ден срещу тази грозна и страшна възможност! Успех ви желая, драги ми български почитатели на врачките, на Бойко, на четивата за лесен живот, на бай ви Вучков, на кръшната чалга, която не върви без постоянно щракане с пръсти, скъпи ми почитатели на кючеците, на тъй възхитителния Слави, на "чудесната ни образователна система", на... не мога да изброя всичките, да ме прощават пропуснатите наши институции, "звезди" и кумири на тълпата! До скоро! Бъдете здрави - още веднъж да ви пожелая това! А здрави ще сте само ако ви е здрав духът: без дух, без здрав дух нищо здраво няма и не може да има. Самата здравина е духът - ето с това и ще завърша. Който разбрал, разбрал - на другите аз не мога да помогна. Само те могат да сторят това...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo