Попаднах на доклада на Райчо Радев (в блога му) пред конференцията в Оряховица (в Института по образованието на проф. М.Балкански), темата и заглавието на доклада е ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ; заслужава да се прочете, а пък в края на доклада откривам, че името ми е споменато на няколко в един контекст, който би имал значение за съдебното дяло, което заведох против незаконното ми уволнение като преподавател по философия; та този откъс ще го предложа на адвоката си като писмено доказателство за пред съда, пък си рекох защо да не го предложа и на читателите на блога, от които нищо не крия; между другото Р.Радев преди доста време написа и депозира в много институции безкрайно ценен (в сложилия се по-късно контекст около уволнението ми) документ под заглавие ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ, който вече е представен като писмено доказателство в съда; а иначе ето какво пише по другия въпрос колегата Радев:
Характерни изяви на гражданската активност
Ако си постигнал съзнанието, че твоите идеи за промени в образованието имат важно значение и са необходими за България ще реализираш своята гражданска активност в образованието в различни форми на изява, без да си институционално принуден за това:
1. Ще напишеш книга(и) и ще ги разпространиш в страната – Ангел Грънчаров, Анна Ананиева;
2. Ще създадеш блог и ще дискутираш в интернет по проблемите на образованието – Ангел Грънчаров, Явор Джонев;
3. Ще създадеш национален институт по образованието и ще провеждаш различни форми на обучение, конфериране, публикуване по проблемите на образованието – проф. Минко Балкански, Явор Джонев;
4. Ще създадеш Форум на образованието, Диалог за бъдещето или Център за развитие на личността, ще организираш среща на различни образователни институции и на национално изложение, ще провеждаш обучение на учители по нова методика на обучение и ще я внедряваш в училище, ще съдействаш личностното развитие на учениците и утвърждаването на възприемането им като личности в процеса на обучение др.п. – Юри Анджекарски, Явор Джонев, Ангел Грънчаров...
5. Ще инициираш създаването на НПО и чрез него ще въздействаш на държавните институции за адекватни промени в образованието, ще популяризираш своите идеи – „Новото образование“ на Павел Лазаров, „Заедно в час“ и мн. мн. други.
6. Ще се включиш в НПО и ще съдействаш за реализиране на твоите идеи, с каквито мотиви сме се включили в НПО по-голямата част от техните членове;
7. Ще се включиш в дискусиите за изработване и приемане от НС на нов закон за образованието – написах 60 страници критика на концепцията за новия закон, а в сайтовете и блоговете се съдържат хиляди страници с мнения за този закон на колеги, борещите се за по-добро образование в България;
8. Ще се включиш в активно гражданско действие за промяна на закона да образованието или на друг закон, или нормативен документ свързан с него. Във връзка с промените в ЗФВС инициирах предложение и след като получих одобрение от директорите на спортни училища участвах в обсъжданията и създадох необходимите и възможни предпоставки да бъдат приети промени в ЗФВС, които се оказаха полезни, въпреки че не бяха желани от МОМН и МФВС.
Три подхода за промени в образованието
Гражданската активност на битуващите в публичното пространство радетели за същностни, адекватни промени в образованието открои три подхода в борбата за промени в образованието:
първо – бавно и полека да се наложи нова методика на обучение и организация на образователните институции, а след това бюрократичната машина на МОМН да инициира съответни промени в закона;
второ – осмисляне от депутатите в Комисията по образование в НС на необходимостта от съществена промяна в образованието и формулиране и приемане на тези промени в закона за образованието, който да регламентира след това промени в системата;
трето – осъществяване на промените чрез комбиниране на първите два подхода.
Привърженик съм на втория подход, защото образованието по-бързо ще излезе от мъртвата точка, в която се намира, но ми се струва по-реалистичен третият подход, който е по бавен от втория, но е по-бърз от първия.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По последния въпрос за подходите аз, за разлика от Райчо, сякаш клоня към първия подход, за неудържими промени отдолу в резултат на променено съзнание на участниците в процеса (учители, ученици, училищни мениджъри), като водещото именно следва да е предизвикването на промяната в съзнанието, подкопаването, подриването, разклащането на господстващия манталитет и стереотип, а пък на тази база ще почнат успоредно да настъпват и промените в реалните отношения; тия два момента - промени в съзнанието и в живота, в реалните отношения - взаимно ще се подпомагат, то именно промените в потребностите, в нуждите на живота ни принуждават и ние самите да се променяме; животът се мени, ние също следва да се изменяме; иначе ще станем съвсем неадекватни (ние в момента сме станали, тази е причината за ступора, за дълбоката криза в образователната система, безнадеждно изостанала от нуждите на съвременния живот). И в резултат на всичкото това в един момент образователната бюрокрация, консервативната, реакционната сила, която в името на своето всевластие прави всичко, за да удържа неизгодните й промени, ще се види принудена да отстъпи и да внесе нужните промени в законодателството. Разбира се, иска се и политическа воля, която е трети фактор за същностната промяна в българското образование, а оттук и в общата българска ситуация, за жалост тази политическа воля я няма. И затова нещата агонизират. В това отношение ролята на активността на гражданите е решаваща. Затуй и докладът на Р.Радев е така полезен и навременен.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар