На този ден преди 70 години комунистическа Русия обяви война на България и пороби страната ни

Пети септември - 14 петилетки таен празник на петата колона в България

Автор: Иво Инджев, септември 4, 2014 г.

Можете ли да си представите в САЩ да забравят и да не отбележат японското нападение над Пърл Харбър, както в Полша или в Русия да пропуснат покрай (д)ушите си 1 септември или 22 юни като дати, на които се отбелязва годишнината от нахлуването на германските националсоциалисти на тяхна територия?

Не е възможно. В България обаче точно това е утвърдено правило.

Имаме кръгла годишнина: 70 години от обявената на 5 септември война на България от СССР и тя със сигурност ще си остане в сянката на мълчанието, което е следствие на наложения през тези десетилетия забранителен съветски печат върху събитието.

Пиша тази прогноза в свободното виртуално медийно пространство нарочно под формата на „предсказание”, за да подсиля ефекта от абсурда, който НЕИЗБЕЖНО пак ще се състои и може да бъде предвиден с абсолютна увереност. Повечето от читателите ще я прочетат, когато тя ще е вече сбъднат факт.

България вероятно е единствена държава в света, която си забранява споменаването на толкова скорошна рана, нанесена й от чужда окупационна сабя над преклонената глава с последвали от това огромни негативи за бъдещето на собствения народ, подкаран на заколение под стой от Европа към Евразия. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo