.jpg)
Попаднах случайно на публикация със заглавие, което ме заинтригува: Изкуството да бъдеш идеален учител. Прочетох я, тя провокира много въпроси, ето, публикувам я и тук, пък тия дни, живот и здраве да е, ще й направя коментар, а може и дори цялостен разбор, ще видим какво ще се наложи да направя: (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Знам само едно: след 15 септември настроението на повечето възрастни българи явно е много по-добро, понеже родители и учители вече могат отново да изживяват с пълна сила садизма си, като тероризират децата. Наистина е крайно време децата да бъдат оставени на мира. Аз например нямам нито един приятен спомен от училището, нещо повече: това беше абсолютно загубено време, защото от уроците и учебниците не научавах нищо ново, през което време иначе можех да прочета толкова много други, важни книги. Аз само чаках часовете да свършат, за да мога да се посветя на четене на литературата, която истински ме интересува. След училището и следването си дадох обет, че никога вече в живота си няма да прочета книга, която да не ме интересува и го спазвам до ден днешен. Едва след университета можах да се отдам истински на четене и писане и да разширя неимоверно кръгозора си, дотогава всички беше подтискащо, скучно и безсмислено. Така че първите близо 30 години от живота ми бяха загубени с глупости и не искам и да чуя за тях, просто ги задрасквам от биографията си.
Публикуване на коментар