Каня Иво Инджев за участие в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия

Тази сутрин написах до Иво Инджев и му изпратих вече ето това писмо:

Здравей, уважаеми г-н Инджев,

Пиша ти по повод на това, че стана така, че започнах да водя едно предаване по Пловдивска обществена телевизия (не е държавната, това е частна телевизия, създадена от журналиста Евгений Тодоров), предаването се нарича "На Агората..." (един вид "на площада...") - ето тук е Първият випуск на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (видеозапис). В тази връзка бих искал да те поканя да гостуваш в предаването и да разговаряме примерно по една такава тема "За отношението на днешния българин към свободата - или за това що е свободолюбие?", да обсъдим въпроса за отношението на съвременните българи към свободата; на мен ми се ще да разкажеш за своето собствено, дълбоко преживяно разбиране на свободата, за твоите лични и не само лични истории в движението ти по пътищата на свободата и пр. Имаме пълна свобода да осветляваме както си искаме темата, на мен ми се иска по-младите хора особено, пък и не само те, да видят в твое лице един пример за това, че човек, който обича силно свободата, привързан е към нея, може да запази достойнството си независимо от житейските обстоятелства, независимо от главоболията, които това непременно ще му донесе. Аз те смятам за един достоен свободолюбив човек, чийто пример заслужава да бъде, така да се рече, популяризиран - щото по дълбокото ми убеждение на хората у нас, а те не са малко, дето нямат високо мнение както за свободата, така и за свободолюбието, сиреч, имат "резерви" към тях, на такива хора може да им се въздейства да се променят само като слушат такива искрено, честно разказани лични истории на хора като теб, доказали на дело свободолюбието си.

Та мисълта ми е, че темата, по която предлагам да разговаряме, е добра, вярвам, че ще ти хареса, понеже, убеден съм, ти е близка. Затуй много ще се радвам ако се съгласиш да подкрепиш предаването като приемеш поканата ми да бъдеш един от най-първите поканени гости в него. Предаването се излъчва всеки четвъртък от 11 часа, времето е удобно дори и за хора, на които им се налага да пътуват. Понеже телевизията е обществена в нея комай всичко се прави все на "обществени начала", както това се наричаше навремето, т.е. няма хонорар, няма дори заплащане на водещия, аз работя не само в случая единствено, а предимно и по принцип, както се казва, "за идеята", воден от чисто ценностни подбуди, но това пък е истинското; затуй и съм благодарен на Е.Тодоров, че ми даде такава възможност. Казвам това, щото ще мога да ти платя само пътните до Пловдив и обратно.

Та това е в общи линии. Ако за този четвъртък можеш да дойдеш до Пловдив, ако нямаш друг ангажимент, ще бъда много радостен да бъдеш мой гост в новото предаване! Ако пък имаш някакви други ангажименти или друга работа, тогава ще те моля да кажеш кога друг път ще ти е удобно да пътуваш, за кой друг четвъртък ще можем да се разберем да разговаряме в предаването. Уведомявам те, че ще публикувам след малко своето писмо в блога си, правя го, признавам, с "рекламна цел", пък и ми се ще и да експериментирам в тази посока, именно да направя някакво по-тясно обвързване и взаимодействие на двата вида медии, модерна, каквато е блогът, и традиционна, конвенционална - каквато е вече телевизията.

Всичко добро, желая ти успешна и приятна седмица - и хубав да е днешният ден!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo