Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Ленинопадът в Украйна продължава, а ние докога ще търпим символите на непокътнатото съветско-руско робство?!




Ленинопадът в Украйна продължава като закъсняла, но вече неудържима лавина на истинското освобождение на страната от съветско робство. Повече от 50 статуи на Ленин в страната вече са премахнати, а в Харков вчера бе отстранена най-високата статуя на основателя на съветската империя.

Както отбелязва един украински телевизионен журналист, освобождаването на Украйна от паметниците на Ленин показва една закономерност: в украинските градове, в които фетишите на Ленин падат, цари мир и разбирателство. В Луганск и Донбас, където Ленин продължава да е на почит, се води война.

А по аналогия с България има и друга интересна “подробност”: най-високият паметник на Ленин в Източна Европа, свален от пиедестала вчера в Харков, е 12 метра. Той е три пъти по-нисък от стърчащия в центъра на София 37 метров Монумент на окупационната съветска армия (МОЧА).

Простата аритметика с три пъти по-ниския Ленин в Харков, където той вече падна, показа около три пъти по-низката същност на раболепието пред съветския колониализъм в евроатлантическа България.

Руските ни неоколониални началници заявиха миналата седмица чрез външното си министерство, което за пореден път се намесва във вътрешните ни работи (при мълчаливото съгласие на туземната власт в София), че предстои ремонт на МОЧА в българската столица.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, пак лъжеш!!
Ние паметниците на Ленин, Димитров и други идиоти ги бутнахме още през 90-те!!!!! Ти предполагам не си бил участник, знаейки идеологическите ти настроения като последовател на ленинизма.
А паметници на войникЪТ трябва да има!!
Въпросът Е, КЪДЕ СА ПАМЕТНИЦИТЕ НА БГ ВОЙНИКЪТ!!!!
С РУШЕНЕ ПАМЕТНИЦИ НЕ СЕ СТРОЯТ!!!
ДАЙТЕ ДА ПОСТРОИМ ПАМЕТНИЦИ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙНИК!!!
ТОВА ТРЯБВА ДА Е ЦЕЛТА!!!!

Ангел Грънчаров каза...

Мнението на комуноидните мерзавци по въпроса не ме интересува. Щото е прогизнало от лицемерие...

Анонимен каза...

Паметниците на Ленин, Димитров и т.н. в България – за разлика от Русия и Украйна – наистина бяха демонтирани още в началото на прехода. Паметниците на Съветската армия обаче трябва да последват тяхната съдба, понеже Червената армия не е имало какво да търси в България - България не е била във война с СССР през Втората световна война, режимът в страната, макар и с авторитарни тенденции, не е бил „фашистки, освен това Червената армия не влиза с боеве в България, така че не е имало нищо за освобождаване.

Събарянето на паметниците на Ленин в Украйна обаче показва нещо друго: че украинският народ знае или най-малкото инстинктивно усеща, че не се бори с някакви местни, украински олигарси и мафия, а с (уж разпуснатата) КПСС и Русия. Това е много важно да се осъзнае: ако в Източна Европа си имахме работа с някакви местни посткомунисти и мафиоти, отдавна да сме ги смачкали като карфици. Но зад тях стои голяма сила – КПСС, КГБ и Русия – от която черпят жизнени сили и сокове.

Анонимен каза...

Интерсно как така БГ не е била във война с Allies????
Кой окупира Гърция и мародерстваше така, че всеки девети грък да загине???
Кой с подкрепата си за Хитлер предотврати десанта на британците от Кипър??
Кой окупира македония???
Кой доставяше храни, дрехи и ПАРИ за Рейха???
Кой сваляше американски самолети, които прелитаха над БГ за да бомбандират немците в Плоещ и Констанца???
Отговорът е един- Българската армия и правителство начело с нейният "цар"!
А това че към края на войната, когато българите видяха "дебелия" и взеха да се правят на "невинни" е факт, само че- "на война, като на война", прошка няма!!! И нека да не се правим на невинни овчици когато става дума за ВСВ, защото АКО наистина имахме пробългарско правителство ТОГАВА, то трябваше да се съюзим с Гърция и Сърбия и да дадем решаващ отпор на Хитлер, и тогава и англичаните ЩЯХА ДА МОГАТ да десантират армията си от Крит и така войната щеше да се реши още 42-43г. а комунизма НЯМАШЕ да превземе половин Европа!!!!

Анонимен каза...

да бе, ясно, ама да не вземе и ние да влезем във война с Русия... жално ни маме тогава

Анонимен каза...

Можем до безкрайност да спорим (контрафактически) за историята и какво е можело и не е можело да стане. Повечето историци са на мнение, че съюзът с Германия към този момент не е имал алтернатива, тъй като иначе Германия е щяла да прегази България, но вече с цената на голямо кръвопролитие сред българите, както стана например в Югославия.

По-важно е обаче нещо друго: каквото и да е правела България и каквито и грехове да е имала, от това не следва, че Червената армия има правото да наложи на българския народ кървав сталинистки режим. Защото е имало много по-виновни страни като самата (Западна) Германия или Италия, които обаче след войната не стават комунистически, защото имат щастието да бъдат окупирани от западните съюзници, а не от СССР.

А ако България беше влязла във война със Съветския съюз, не се знае какво точно щеше да стане, понеже край Москва, в Сталинград или Курск например на германците им е трябвало малко, за да победят. Може би в тези случаи българската армия щеше да е решаваща и Сталин щеше да изгуби войната. Така че Русия трябва да благодари на България, ще не се намеси на Източния фронт.

Анонимен каза...

За безкрайността сте прав!!!
Германия да прегази България, малко щеше да и е трудно, не че нямаше да го направи!!! Но имайте впредвид, че Хитлер загуби 8 месеца да вземе Сърбия, щеше да загуби поне още толкоз да вземе БГ, но тогава вече британците щяха да са в Гърция, а генерал Патон вече бе на Сицилия. Сега вържете нишката!!!
По въпроса за вината, виновни са всички, подкрепили Хитлер, както е виновен и СССР подкрепил Хитлер, както е виновна и Полша, която също подкрепи Хитлер "в началото" и заедно с него си поделиха Чехия и Словакия, но после им се случи "случка"!!
При войните няма малко и много виновни!! Има коалиции, има победени и победители, има справедливи и несправедливи каузи!!!
Затова са и политиците, да вземат решения правилни за народите си, но и справедливи спрямо някакъв си морал!!!
Не може да се подкрепи някой, който избива гражданите си, само защото не били чистокръвна порода!
Колкото до малкото което им е трябвало на германците за да спечелят Курск или Сталинград, дълбоко се съмнявам!!! При Сталинград румънските и унгарските дивизии не са могли да реагират изобщо при -26С студ и масираната атака на руснаците/които вече са в пъти повече/, съмнявам българите да биха били решаващ фактор/нека не се изхвърляме/, още повече при оня студ и липса на техника/все пак съюзниците на Хитлер не са имали същата екипировка като немците/.

Относно правата на Червената армия ние имаме право само да обсъждаме и да си чешим езиците, колкото и те да са лоши и несправедливи за нас. Те са победители!! Победителите не могат да бъдат съдени от победените!! Защото онези хиляди убити без съд и присъда са именно онези жертви, които ние може би бихме дали ако се биехме срещу Хитлер. Не ги оправдавам, но минало свършено!! Още повече, че предполагам бг-управляващите тогава са занаели за какво става дума свързвайки ни с Хитлер, но алчността им да "превземат" нови земи от Гърция и Македония явно им е повлияла зле!!! Но......... ако, ако, ако........!!!!!
Но АКО-то мирише и цапа!!!
От тук за в бъдеще, трябва едно да е ясно, нека бъдем ГОЛЕМИ ПРИЯТЕЛИ СЪС СЪСЕДИТЕ СИ, ОСОБЕНО С ГЪРЦИ, МАКЕДОНЦИ, СЪРБИ, ТУРЦИ, РУМЪНЦИ!!!! НЕКА ПРЕСТАНЕМ ДА СЕ КАРАМЕ ЗА ТЪПАТА ИСТОРИЯ И ТОВА КОЙ БИЛ БИЛ ПО!!!!