Из: Агресивността на Кремъл застигна и България, автор Илиян Василев, бивш български посланик в Москва; съветвам ви да прочетете цялата статия, дава много важна информация, ето част от нея за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Туитърската акция на Рогозин и последвалото развитие в изказването на говорителя на МИД освен да окажат натиск в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика. Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напразни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запада, при която нито едно българско правителство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока.
Енергийният шлем, на който толкова много се разчиташе за схемата - политическа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток не сработи. Южен поток е блокиран.
Стремежът на Русия при предстоящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят "червените линии" на своите интереси и да изолират "анти-руските" - в тълкуването на Москва - политически фактори - президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ.
Целта е ясна - коалиция тип "Южен поток". Посланието е - или ще си запазим влиянието си в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа.
От моята практика знам, че официалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформалните канали и най-вече на местните проводници на влияние и въздействие. Затова не се учудвайте ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подадените от Москва теми за"предателствата" на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откровено нескопосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да ударят "рамо" на Южен поток...
... Атаката срещу България е не само опит за пряка намеса при формирането на следващото правителство, но и в по-общ план представлява част от стратегията на Кремъл да дискредитира традиционни дестинации за туризъм и бизнес за средния и малкия руски бизнесмен или държавен служител за да омекоти недоволството му от предстоящите ограничения върху пътувания и възможността да инвестира зад граница.
Каквото и да правят в Кремъл обаче България е и ще бъде привлекателно място и пристан за руските граждани и инвеститори, които искат да се спасят от несигурността и нестабилността в Русия. Без значение колко пари и усилия изразходват за да налагат Крим като задължително място за инвестиции и туризъм.
Рано или късно Путин ще трябва да въведе контрол върху валутните операции и ограничи свободата на придвижване. Двуцифрената инфлация и сриващата се рубла неизбежно ще родят обществено недоволство и протести, който той не може да управлява безкрайно.
Затова му трябва външен враг и външни причини за провалите му.
България и българите отказват да бъдат този враг и да служат за оправдание за чужди грехове.
Газпром призна, че рекордно скъпия проект Южен поток ще стане още по-скъп, което е сигурен признак, че вероятно няма да може да си го позволи. И тъй като основната му цел бе политическа - чрез декларацията на говорителя си МИД и туитъра на Рогозин Русия търси да си осигури изход с ползи - политически дивиденти и влияние в България - без да го строи, като конвертира и насочи недоволството си в полето на историческата вина на българското правителство и блокира българския президент. Така ще успее да осигури подходяща среда за коалиция Южен поток. Не е тайна, че именно с привлечените по заръка от Москва в последния момент гласове на русофилите, основно от БСП, Атака успя да влезне в Парламента...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Прекалено едноизмерен и елементарен анализ. Независимо от формалното членство на България в ЕС и НАТО Русия съхранява лостовете си за влияние и механизмите за контрол, НАТО е само една куха шушулка, в която само САЩ са реална сила, както във Варшавския договор реална сила беше само СССР, респ. Русия, а конфронтацията на Путин със Запада не е внезапно хрумване, а отдавна планиран ход. Тук даже не става дума толкова за Украйна, колкото за опит да се преформатират глобалните отношения и да се пречупи хегемонията на Америка. Русия иска да покаже на света, че Америка вече не може да решава и командва еднолично. Руската икономика наистина има проблеми, но коя икономика днес на света няма такива? Работата е там, че Русия днес е много по-силна, а Западът вече много-слаб, отколкото мнозина си представят. А да се противостои на руската стратегия с малки тактически стъпчици, както се опитва Западът, е невъзможно.
И не само Атака е руска партия, а ВСИЧКИ други партии в НС също!
Аман вече от стандартни, повърхностни анализи. България е страната на политическите анализи, защото българските медии денонощно само с това се занимават, което го няма иначе никъде по света. Същевременно никъде не се пишат и говорят толкова глупости, колкото по българските медии. На България й трябва една седмица пълна тишина, и след това вече може да се започне да се говори, но вече наистина пестеливо, но при това задълбочено и сериозни.
Публикуване на коментар