Винаги в необичайните ситуации на живота е добре да се експериментира в търсене на по-различен изход. Да се пробват нови възможности, да се опита по друг начин. Необходимо е, след като животът е толкова динамичен, и ние самите да се променяме непрекъснато; ако си оставаме все същите, това гарантирано ще ни направи неадекватни към неговите нужди. Голямото предизвикателство на свободния човек е да бъде способен на промяна, запазвайки обаче себе си, същината си на свободен, на открит към предизвикателствата на живота човек. По това се познават свободните хора - че не се боят от промените, а благодарение на тях отново и отново доказват силата, здравината на духа си.
В този смисъл аз дръзнах да изкажа вчера подкрепа на новото правителство на Бойко Борисов (виж Позволявам си да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство!), в което влизат и реформаторите, в това число и представители на ДСБ, на партията, на която симпатизирам не от вчера (всъщност, аз от началото на промените винаги съм подкрепял с гласа си представителите на автентичната десница, СДС преди, а сега ДСБ). Разбира се, за позицията си бях порядъчно оплют, особено поради това, че човек като мен, който винаги е бил безпощадно критичен към Б.Борисов и към "агент Гоце", комунисто-социалист, а сега водач на т.н. партия АБВ), сега, видите ли, правел завой на 180 градуса и почвал да ги подкрепя! Даже коментатор в блога ми, представящ се за "истински антикомунист", въздъхна театрално-сърцераздирателно ето как:
Така или иначе доживяхме Ангел Грънчаров да се превърне в яростен защитник на Бойко Методиев и Георги Първанов (Ивайло Калфин), когото ежедневно бичуваше в блога си като „Гоце“!
Което, разбира се, е лъжа, щото в защитник, при това яростен, аз точно на тия не съм бил, не съм и няма да бъда; аз изобщо на нищо не съм бил и никога няма да бъда "яростен" защитник на нещо, каквото и да е то. Яростта ми е съвсем непозната емоция. И в хуленето, и в "хваленето" хич не ме бива, камо ли пък да бъда "яростен" в такава посока. Да оставим обаче това, това са несъществени подробности. Искам да кажа нещо най-важно в тази връзка.
Със съставянето на това коалиционно правителство на широка основа и подкрепа, където непримирими до вчера опоненти се принудиха да си подадат ръка и да обещаят да заработят по обща програма за доброто на България, се отпочва безкрайно любопитен експеримент, от изхода на който зависи много. Веднага, разбира се, както обикновено става у нас, се намериха зложелателно настроени дежурни медийни весталки, които почнаха да пророкуват и да ни увещават, че това правителство било, видите ли, обречено, че това мнозинство скоро щяло било да се разпадне и прочие. Нямало било смисъл да се съчетава несъчетаемото, от масло и вода хомогенна смес не ставало и т.н. Скоро неизбежни раздори щели да раздерат тази "изкуствена коалиция", тя щяла да издъхне скоропостижно, нямала никакво бъдеще и пр. Някои пък заеха позата на "непримирими борци за чистота" и ни заявиха колко гнусно било това, именно довчерашни "яростни врагове" като "костовистите" и гербоваците да и подадат ръка, това било измяна на "най-святото", израз на крайна деморализация и не знам си какво още. Плещят ги каквито им дойде на акъла, всеки бил толкова чист, че, видите ли, се бил "от дъното на душата си" погнусил вчера, а почти не срещам разумно мислещи хора, които да заявят, че има и нещо достойно за приветстване в случващото се; е, аз ще го заявя; няма да премълча.
Случва се нещо ново, достойно за насърчение и подкрепа: в демокрацията няма как всичко да се става като по учебник: печелиш изборите, вземаш "цялата власт" и почваш смело да пориш водите на бурния океан на живота с държавния кораб; не, такива идеални неща рядко се случват в живота. Ето, наложи се, под натиска и напора на самата реалност политиците ни да се видят принудени да тръгнат по нов път: да водят трудни преговори за синхронизиране на програмите, да им се наложи да правят компромиси, да опитат да се договарят в името на по-висши цели, да е принудят да си партнират, да заработят заедно, да си обединят силите, щото ето, животът и народът решиха да няма чист вариант, една партия сама да управлява, имайки пълно мнозинство и пр. Наложи се да се прави, и то на чиста, публична основа една коалиция от нов тип, в която различни по манталитет и по ценности политици им се налага да се сработват в името на една действена политика, и то в твърде тежки условия. Нещо такова се случи веднъж и то в още по-тежка ситуация в периода 1996-1997 до 2001 г., когато Иван Костов успя да обедини най-разнородни политически тенденции и на тази основа можа да проведе най-тежките реформи, които трасираха пътя към едно проспериращо бъдеще на страната. Ето сега историята постави политиците ни в сходна ситуация, наложи им се, виждаме, да променят много неща в представите си и да се принудят да си подадат ръка, та заедно да заработят за доброто на България. Искам тук специално да изтъкна какво именно се налага да променят политиците ни в представите си.
Първо, демокрацията предполага ефикасно взаимодействие на хора, групи и политици с най-различни ценности, разбирания и убеждения. Елементарната представа, че парадът се командва от най-силния, а всички други биват поставени под ботуша му, отива по дяволите, таза бабаитска представа за политика дойде момента и у нас да замине в миналото. И наближи момента да бъде забравена. Няма най-силен, който да доминира и да налага волята си на другите по силов път, ето, оказа се, че за да се добереш до властта трябва да водиш тежки преговори с други политици, които имат различни разбирания, ценности, програми. Всичко следва да бъде аргументирано в един свободен мисловен дебат, а не налагано по силов път. И се наложи политиците да направят опити за раждане на някаква демократична коалиционна култура, потребно е да се роди един нов манталитет, бих казал и ново съзнание, според което мненията на "малките" не просто имат значение, ами и без отчитането на техните разбирания, без съобразяването с тяхната воля нищо не може да бъде постигнато. Значи авторитарната представа за една налагана по силов път демокрация от болшевишки тип (мнозинството "коли и беси", налага волята си по най-груб безцеремонен начин, а пък малцинството слуша и трепери - и чака момента, в който махалото ще се обърне и то самото ще стане мнозинство, та да си отмъсти за униженията) дойде момента и у нас да отиде именно по дяволите; ето, самият живот принуди нашите политици да осъзнаят, че трябва да заработят по нов начин - понеже по стария начин вече не става, не може. А как по стария начин се делеше баницата у нас ли?
Всички знаем това, нали така? Ами политиците (от доганов тип) правеха потайни сделки, без да се чувстват длъжни никому да дават отчет за аспирациите си, деляха порции, лапаха кой колкото може, джафкаха се като гладни псета, всеки гледаше да отмъкне колкото се може повече, пък и, защо да крием, всичко се свеждаше до далаверата, която политиците ни виждаха в туй доходно бизнес-занимание, именно играта на политика и на демокрация. Тази чисто мафиотска представа за демокрация е време също да отиде по дяволите, реалностите днес искат нещо съвършено друго: не да се делят властови порции за лапане, а да се поделят отговорности и ангажименти, и то съвършено открито, на публична основа, чрез ясни договорености, фиксирани в документи, разписани за изпълнение по време и пр. Оказва се, че е потребно създаването, изобретяването на една съвършено нова технология за добирането и упражняването на властта, каквато у нас до този момент е имало може би само в периода 1997-2001 г., пък може би дори и тогава не е имало. Знаем, да речем, какво правеше т.н. "тройна коалиция", в която тримата лидери, Станишев, Царя и Доган в тайни срещи решаваха всички въпроси по дележа на порциите и на баницата, а пък след това държавата биваше поставяна в услуга на техните апетити. Сега обаче работите по този начин вече няма как да стават, особено като се вземе предвид, че има и един нов активен фактор: улицата, площада, "интернетната Агора", протестиращите граждани, които вече под лупа дебнат какво прави властта - и реагират при всеки случай на най-малко съмнение за злоупотреби или потайни користни договорки. Тъй че пред очите ни се развива един много полезен, по моята преценка, експеримент, който може да доведе до това блокиралата по всички линии наша млада демокрация най-сетне да проработи. В това аз виждам смисъла на случващото се, на тия основания с чиста съвест и подкрепям новото правителство.
Ще се наложи и на Б.Борисов, независимо от възрастта си (той ми е почти връстник и набор, няколко месеца ни е разликата, ала аз съм все пак по-голям), да промени много неща в представите и в поведението си на управник. Има всички условия за това, ето, и в Министерския съвет вече ще се води плодотворен дебат на различно мислещи хора, а няма да има само подлизурковци, които мило се хилят на вожда, а пък той си прави каквото му скимне. Това за мен е добра предпоставка и изпълнителната власт да заработи по по-добър, по по-ефикасен начин. Същото се отнася и за правителственото мнозинство в Парламента, и вътре в него, и в отношенията му с опозицията ще се наложи да се проработва нов стил на поведение, да се даде път на нова демократична култура, съзнание и поведение. Тия неща имат голямо значение, те изобщо не са за подценяване. Има и добри предпоставки за това, ето, примерно, чини ми се, че младите във властта, какъвто, примерно, е Радан Кънев, ще успеят да допринесат много за позитивната промяна, за промяната в позитивна посока; те вече, струва ми се, доста допринесоха, та се стигна до този наистина добър резултат, какъвто е именно съставянето по нов начин и на правителствено мнозинство, и на ново правителство. Има знаци за промяна в позитивна посока и в мисленето и поведението на самия Б.Борисов, да се надяваме, че той ще успее в новите условия да се адаптира, да коригира поведението си, да прояви, защо не, и държавнически усет и талант, има шансове за това. Времето обаче ще покаже какво ще се случи - и дали тия шансове ще бъдат оползотворени или пък ще бъдат без смисъл пропилени.
Важното е най-вече той да има добри съветници, ето, в рамките на шегата, аз, примерно, съм свободен (безработен съм) и мога да му стана много добър съветник, готов съм да поема тази работа, именно да съветвам по посока на едно по-цялостно и по-продуктивно държавническо мислене и поведение нашият премиер; разбира се, едва ли той ще опре до мен, но аз да се пошегувам все пак, та поне да ядосам душманите и завистчиите. Дали пък да не напиша на г-н Премиера едно писъмце в тази посока, да му се предложа за съветник и за философски консултант, чудеса ще направим ний с мойто наборче ако ме ангажира за свой съветник?! Що ли пък да не взема да се пожертвам да поема и този резил, аз за доброто на България, драги ми дами и господа, съм способен на всекакви жертви?! И ето, защо пък да не дръзна да предприема и този малък риск, именно да се орезиля по такъв един превъзходен начин - като напиша писъмце на г-н Премиера и му се самопредложа за съветник?! Ний, философите, сме способни на всекакви жертви - за да направим нужното та да проправим път на истината и на доброто в живота ни!
Да бе, защо да не напиша едно писъмце на набора Борисов, а, какво ще кажете? Не е ли великолепна тази моя тазсутрешна идея? Тия дни се опитах да подсетя своите приятели, в това число и политически, да ме предложат за заместник-министър на образованието, отговарящ за реформата и промяната на законодателството в тази сфера (виж: В името на доброто на българското образование съм готов да се самопожертвам и да приема да стана заместник-министър на образованието!), имам чудесни идеи в тази посока; разбира се, моите приятели си замълчаха най-благоразумно, вероятно защото успях да оскверня моралното им чувство и да засегна някакви най-фини и чувствителни струни в техната душа. Разбира се, никой нема да се сети да ме предложи за тоя пост, ето, налага се сам да се тикам, но аз, дами и господа, сами виждате, го правя не по кариеристични някакви и пошли подбуди, както правят обикновено другите, а само защото добре зная, че много мога да помогна и да допринеса, не за нещо друго. Тия, дето са кариеристи, те не се държат като мен, а се врат по съвършено друг начин, аз пък, сами виждате, правя всичко пределно открито, което е гаранция, че нямам потайни и мерзски подбуди и помисли. Сега обаче ми се чини, в светлината на казаното, че ще бъда по-полезен за държавата, страната и нацията като се предложа за съветник на самия премиер, с оглед да му помогна да почне да мисли по-разумно, а също и да почне да действа по един нов и ефикасен начин, и то не само по отношение на политиката в духовната сфера, а и изобщо. В други страни хора като мен, философи, изобщо сериозно мислещи хора, се ценят много, виж, у нас, се ценят тия, дето нямат акъл, но имат яки лакти, та да успяват да се навират навсякъде. Време е на тази практика за назначаване на кадри да ù се тури край, ето, с тази идея именно и аз тук, в блога си, давам податки за раждането на една нова култура на мислене и на поведение.
Вярно, да бе, добре знам, че процедирайки по този начин, рискувам да ме обявят за "смахнат", за какъв ли не, това ми е добре известно, рискове винаги има когато един човек като мен мисли по нов и по нестандартен начин; знаем, че у нас свестните още по ботево време са ги смятали за луди и за какви ли не още. Но на мен не ми пука много от такива дребни рискове и неудобства, аз се вдъхновявам от други неща. Та затова отправям и своите всекидневни провокацийки. Да, мисленето ни най-напред трябва да се промени, е, аз работя в тази посока, вярно, засега само в скромните мащаби на тоя мой блог, но знае ли се, в преломни времена като нашето, сичко се случва?! Нали така, другари мърморковци и завистливци, приготвихте ли си сополите да се разревете дружно, както подобава за случая?!
Хайд, стига, спирам дотук. Хубав ден на всички! И успех на напредничаво мислещите ни политици, ето, виждате, те вече имат моята подкрепа! Призовавам и вий да ги подкрепите, заслужава си! Има смисъл, послушайте ме, нека да не бъдем все едни и същи, от всичко недоволни мърморковци, черногледци, мрънкала и пр.; колко му е да опитаме да се променим малко, пък да видим дали няма да се окаже, че е за добро? Ето към това ви призовавам. От едноизмерно мислещи догматици, дето са жертва на бедните си представи за живота, едва ли има някаква полза, тия хора обикновено са спирачка за развитието, ето, опитайте се да направите нужното да не сте като тях. Желая ви успех! Ще успеем, ако бъдем с по-гъвкаво мислене, ако си останем обаче с обичайното железобетонно мислене, неспособно на никаква промяна, добро няма да видим! Чакай да привършвам и да сядам да пиша писмо до г-н Премиеро, че се вдъхнових нещо! Чао и до скоро!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Каква гнус!!!!!!!! По-грозно подлизурство аз не съм срещал! Срамота! Отивам да повръщам!!!!!!!!!!!
Публикуване на коментар