Хм... виждам сериозен пропуск в законопроекта за образованието! Трябвало е да се разпише и кога и по колко пъти на ден трябва да се усмихва... училището >:) на учениците... пък и те на него...
...
В ал. 1 - видът и съдържанието на... се определят от детските градини и училищата.
В същия член, но ал. 2 - редът и условията за осъществяване на същите тези... се определят от държавния образователен стандарт.
Последно - за каква свобода и автономия говорехме?
Написа: Gery Nikolova
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Уместна забележка относно усмихването! :-) И тия неща трябва да бъдат разписани, как ли премъдрите ни бюрократи са забравили да регулират и цялата лична сфера?! А за свободата какво да кажа: явно продължават да смятат, че свободата е вредна и опасна; затуй трябва да бъде нищожна, щото, видите ли, щяло било да се злоупотреби с нея. И затуй чиновниците правят нужното да ни предпазят от изкушенията на свободата, милите, колко са се загрижили за нас!
Ще добавя само едно: с половинчатости добро не се постига. Не може учениците и учителите да бъдат наполовина свободни, наполовина - роби. Такова чудно изобретение на нашата родна бюрокрация не е възможно. За да си пълноценен човек трябва да си напълно свободен - казвам това, та да бръкна дълбоко в раната на многострадалната чиновническо-комуноидна душа...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар