"За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на "теократизма". Основата, върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава (да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи). Тая основа - теократизма - окончателно е разрушена от речения грях (погромът на България). Следователно Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне.
П Р О Р О Ч Е С Т В О Т О:
Всички крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство [...]
Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя...
1914 г. Стара Загора
Методий Йовчев Кусев е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор. Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922 година е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“.
"Безскрупулен е Методий. Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото дело... Волята у Методий от стомана скована. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Даже и здравият разум."
Димитър Талев увековечава Методий Кусев като прототип на Лазар Глаушев.
В романа „Железният светилник“ е описана реална случка на бунт, който Кусев вдига още в младежките си години срещу гръцки свещеници в Прилеп.
РЕЧНИК: Кюлаф е персийско-турска дума, която значи:
1. Шита или плетена фуниевидна островърха шапка.
2. Замислям нещо лошо за някого; изигравам, мамя.
Скроявам някому кюлаф...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар