Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
12 коментара:
Всички фиат-валути, т.е. непокрити книжни пари начело с долара и еврото, разбира се, и йената, юана и рублата, са обречени. Гответе са в най-скоро време - в рамките на 1-1,5 година - за финансов апокалипсис.
Мерси че ни го казахте, ако не сте Вие, как ли тогава щяхме да се информираме за тъй покъртителната откъм "абсолютна истинност" теза на кагебистко-конспиративистката премъдрост?! :-)
Ангел Грънчаров има много интересен светоглед: всички мнения и възгледи, несъвпадащи с неговите виждания, са „кагебистко-конспиративистка премъдрост“. Колко удобно! Няма нужда от познания, информация и т.н. Това слага край на всички дискусии, които в този случай естествено стават безпредметни. Във своята всезнайковщина той забравя девиза „Обущарю, не по-високо от обущата!“
В случая Ангел Грънчаров, без да има хабер от понятие от финанси, си позволява да отхвърля и осмива мнението на сериозни финансисти, които разбират малко повече от него от материята. Всъщност те казват едно просто нещо: няма непокрита книжна валута в историята, която да не е рухнала в сравнително кратки срокове, в рамките на няколко десетилетия и тъй като всички валути по света днес са такива фиатни пари, катастрофата е програмирана. Но Ангел Грънчаров наивно си мисли, че утре ще е като днес, че на света нищо лошо не може да му се случи. Така може да мисли само човек, абсолютно непознаващ историята. Той не може да си представи, че една сутрин ще се събуди и нищо няма да бъде, каквото е било.
Таваришч анонимен пропагандист на комуно-кагебистката премъдрост, вече много пъти Ви казах, че Вашите умотворения се свеждат до безкрайно повтаряне на следните догми на едновремешната комунистико-кагебистка идеология:
1. Комунизмът е непобедим, щото комунистическото учение е верно;
2.) "Капитализмът" гние и неминуемо ще умре;
3.) Комунизмът е светлото бъдеще на цялото човечество.
Не сте мръднал на сантим напред в своята конспиративистка премъдрост от повтарянето на тия догми, които явно са и актуалните опорни точки на съвременния кагебизъм.
По простата причина, че за 50 години от моето съществуване не се наблюдава някакво потвърждение на тия догми, аз смятам, че те са безоснователни и погрешни; по тази причина съм и антикомунист. И демократ.
Тъй че напразно се морите да ме превъзпитавате в "единствено-правилното разбиране". Трудна работа е това. Аз не повервах на комунизма когато цели легиони много по-обиграни пропагандисти ни натрапваха неговите догми, та сега интернетен аматьор като Ваша милост ли ще ме убеди във "вечната всепожедваща сила на комуно-кагебизма"? :-) Аз не мога да разбера защо още се мъчите да ме превъзпитавате в това "правилно мислене", не разбрахте ли вече, че това просто няма как да стане. Намерете си някоя друга аудитория, състояща се примерно от квартални пияндета с изсъхнал от алкохола мозък, от тях някой може и да Ви се върже на приказките... при мен тая няма как да стане...
хлопащата дъска е в истерия защото любимата му Русия е пред фалит. Финансов апокалипсис ще има - в СССР. Но няма страшно, той ще излезе с материал от някое старо ченге, че и това е част от плана за всерусийско господство :D
Продължавате да показвате дълбоко неразбиране на аргументите ми. Аз не съм пропагандист и никого не се опитвам да убедя в каквото и да било, а само анализирам обективно. Най-малко пък мога да бъда обвинен в „историцизъм“, както се изразява Карл Попър, т.е. във вярата в някакви детерминистични исторически закони, които неминуемо ще доведат до едно или друго състояние на обществото, например до комунизъм. Напротив, аз се гордея, че съм развенчал и оборил марксизма с нови, неформулирани досега от никого доводи.
Вие обаче сякаш сте „историцист“ и марксист с обратен знак, защото Вашето кредо се изразява май в следните догми:
1) Демокрацията е непобедима, щото демократичното учение е верно;
2.) "Комунизмът" гние и неминуемо ще умре; всъщност той вече умря;
3.) Либералната демокрация е светлото бъдеще на цялото човечество.
Само ча подобни твърдения има също толкова малко основания, колкото и за предположението, че комунизмът е светлото бъдеще на човечеството. Като философи, на които е или би трябвало да е присъща интелектуална скромност, трябва да признаем, че просто не знаем какво ще е бъдещето.
Освен това Вие правите две фундаментални мисловни грешки, които веднага се набиват в очи: Вие твърдите, че сте демократ, понеже според Вас не се наблюдава движение към комунизъм. Само че няма причини да се прави връзка между нашите вътрешни ценностни убеждения и външния фактически свят, което отбелязва още Дейвид Хюм. Ако всички хора бяха убийци, убийството пак нямаше да е морално. Дори ако светът се движи закономерно към комунизъм, който за мен е един античовешки идеал, аз пак съм свободен да не го приемам морално. И аз наистина не приемам и никога няма да приема комунизма, независимо дали ще се потвърдят неговите «догми» от практиката, или не.
Друга мисловна грешка е да се смята, че ако нещо не се е случило 50 години, то никога няма да се случи - по причини толкова очевидни, че няма нужда да се изтъкват. Ясно е, че това все пак може да се случи на 60-тата, 70-тата или някоя друга година.
Иначе демокрацията наистина е най-доброто общество в човешката история досега. От това обаче съвсем не следва, че тя е вечна и непобедима. Напротив, един бегъл поглед върху историята показва, че няма вечни системи и дори непоклатимо изглеждащи режими могат да паднат, справка: напр. Римската империя.
Аз казвам нещо съвсем друго: че либералната демокрация при цялата нейна желателност има могъщи зложелатели, които имат план за нейното унищожение и ако не се вземат мерки, могат да имат успех. Древните римляни вероятно също са си казвали: ние сме вековна империя, най-развитото общество на света, какво могат да ни сторят някакви примитивни варвари? Дайте да ядем, пием и се забавляваме, а легионите ще ни пазят, няма страшно. – Но както знаем, се е оказало, че „има страшно“.
Вашият проблем е, че не сте мислили достатъчно по тези сложни въпроси и у вас доминира подходът на човека от улицата, който спира при очевидното и приема безкритично нещата за дадени.
За да формулирам нашите различия ясно и експлицитно: ние и двамата сме демократи, но докато Вие вярвате, че демокрацията е победила окончателно и завинаги и вече можем да се отпуснем и безгрижно да наблюдаваме света, аз съм много по-предпазлив и предупреждавам, че колкото и хубаво и желателно да е едно общество, няма гаранции, че нещата ще останат завинаги такива. Напротив, историята учи, че нищо не е вечно и че свободата и демокрацията са били по-скоро една историческа аномалия и изключение, а несвободата правило. Затова трябва да сме нащрек.
И понеже дискусията започна от „фиатните“ пари, ще добавя и това: целта в този блог би трябвало да е да се дискутира на високо, а не на безсмислено махленско ниво, с обмен на епитети от рода на „другарю комуноид“ и под. Затова ще цитирам независимия немски икономист, пазарен коментатор и инвестиционен стратег Детлеф Шлихтер, който в статията си „Четиридесет години фиатни пари - Фиатните валути винаги завършват с хиперинфлация и икономически колапс“
пише:
“Преди четиридесет години американският президент Ричард Никсън затвори златния прозорец и за пръв път в човешката история въведе глобална книжна парична система под пълен държавен контрол… . След „шока Никсън“ парите навсякъде се превърнаха в чисти книжни пари – или все повече в електронни пари, които можеше да бъдат създавани от привилегировани производители на пари – банки и централни банки – практически неограничено… Глобалният стандарт на книжните пари продължава вече четиридесет години, но с всеки ден се натрупват доказателства, че ендшпилът бързо наближава. Световната икономика се намира в задълбочаваща се финансова криза, предизвикана от ексцесивни нива на задлъжнялост, сериозни балони при активите и пренапрегнати банки – всичко дисбаланси, които са пряко следствие от четири десетилетия безпрецедентно създаване на фиатни пари, на изкуствено ниски лихви и на ролята на централните банки като кредитори от последна инстанция… Исторически всички книжни парични системи са завършвали или с пълен колапс, или чрез своевременно завръщане към стокови пари. Четиридесет години след началото на сегашния епизод на книжни пари сме изправени пред същия избор.“
Искам да запитам: какви конкретни аргументи ще противопоставите на Шлихтер, но само моля не от рода на „другарю комуноид“ или „кагебистки конспиративизъм“.
Не е истина, че несвободата е правило, а свободата - аномалия и изключение; така е било в историята в предишните етапи, но човечеството е вървяло в своето историческо развитие към установяването на царството на свободата, е, дойдохме до това време. На триумфалния ход на свободата нищо не може да противостои, а тия сили, които дръзват да противостоят на човешкия порив към свобода, са обречени.
Това, че смятате, че и в наше време несвободата е правило, а свободата - аномалия и изключение Ви прави поддръжник на несвободата, а не на свободата...
Това само потвърждава, че сте „историцист“ и марксист с обратен знак, вярващ в железни детерминистични закони на общественото развитие, в случая в неотвратимото пришествие на свободата и демокрацията, на „светлото бъдеще“. Горният Ви пост може да е директно преписан от Маркс. Вие искате да представите желаното за действително и да „натриете носа на комунистите“, като им казвате: „Другари, нищо не излезе от вашия марксизъм, защото се оказа, че човечеството се движи – ЗАКОНОМЕРНО – не в посока комунизъм, а в посока свобода и демокрация. Всъщност вашият Маркс беше, така да се каже, прав по принцип, но сгреши само в този детайл – че не комунизмът, а либералната демокрация е светлото бъдеще на човечеството.“
Просто не сте чели и мислили достатъчно по въпроса. Мога само да Ви препоръчам да прочетете такива класици на философската и социална мисъл като Weber, Schumpeter, Burkhardt, Nietzsche, Pareto, Machiavelli, Kierkegaard, Le Bon, а също и Карл Попър, особено „Отвореното общество“ и „Нищетата на историцизма“.
Моята позиция е следната: ние не знаем и поради методологически трудности, на които няма да се спирам, вероятно няма как да узнаем дали има обективни исторически закони по подобие на природните закони. При всичките й недостатъци либералната демокрация е най-доброто общество в историята досега. От това обаче не следва, че е всемогъща или че ще е вечна. Забележете, че ако не бяха Съединените щати с техните размери, особено геополитическо положение - защитени от океаните - и произтичаща от това мощ, либералната демокрация отдавна да е паднала жертва на недемократични режими като хитлеристка Германия или СССР. Англия, Франция. Дания или Исландия, колкото и демократични да са, нямаше да устоят. А появата на Съединените щати не е историческа закономерност, а случайност, започваща с Христофор Колумб.
Ние обаче трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да я запазим срещу атаките на нейните врагове, дори ако ситуацията ни се струва безнадеждна.
Колкото до „фиатните“, книжните пари, аз и не очаквам отговор, понеже за това трябва подготовка. Повечето хора въобще не се замислят върху тези въпроси. Те приемат книжните пари като една даденост. Един философ обаче трябва да е по-задълбочен.
Не е нужно да водите вода от десет дерета - за да защитите незащитимото. Може да ми пришивате каквито си искате етикетче, това не ме вълнува особено щото го правите с оглед да си отмъстите...
По Вашата логика всички философски теории носят от девет дерета вода, понеже същността на философията е аргументацията. За Вас явно всички различни от Вашето мнения явно са празни приказки, колкото и старателно да се излагат аргументите.
Аз обаче се учудвам, че един философ уж намарксист може да спори по въпроса за съществуването на обективни исторически закони. Значи според Вас исторически прогнози могат да се правят по същия начин, както астрономически прогнози, напр. за слънчеви и лунни затъмнения.
Публикуване на коментар