Напоследък по поведението на Путин си личи, че този човек страда от крайно анахронични (остарели) представи за нещата; видя се, че представите на Путин за отношенията между държавите дори не са на нивото на представите на Хитлер от 30-те години на ХХ век, но са и още по-древни, примерно точно съответстват на представите, да речем, на Иван Грозни - за международните отношения, за "добрия тон в дипломацията" и пр.
Сиреч, другояче казано, Путин не живее в този нашият ХХI век, а живее някъде в XV-XVI-XVII век. За да осъзнаете какво му се е случило (и да осъзнаят това най-вече скудоумците, които са негови почитатели, т.е. които също са обременени от такива древни представи), ще дам пример по аналогия: представете си един човек, който в наше време се занимава, да речем, с писане, ала не желае да пише на компютър, не иска да ползва компютъра за писане, не желае също така да пише на механична пишеща машина, нито дори с писалка с мастило, нито дори с перодръжка, от тия, дето се топят в мастилница, но непременно желае да пише с... гъше перо!
Да, представете си как би изглеждал един днешен писател, който се мъчи да пише с гъше перо вместо с компютър, то дори и да пишеше на пишеща машинка, от тия, дето така ужасно тракат, пак ще изглежда смешен, но с перото, отскубнато от крило на гъска да пише в наше време това вече е патология, то не само е смешно, ами е показателно и за това, че тоя толкова неадекватен на времето си човек вече е чисто и просто обитател на психиатрията.
Толкоз. Който разбра, разбра. На останалите не мога да помогна с нищо...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
6 коментара:
Сама по себе си консервативната нагласа е нещо хубаво и желателно. Разбира се, няма нужда да изпадаме в крайности и да се връщаме в каменната епоха, нито да се отказваме от постиженията и удобствата на цивилизацията. Самият аз предпочитам да пиша не чак с перо, макар че съм опитвал и това, но все пак с мастило и перодръжка, макар че както се вижда, мога да пиша и на компютър, и на пишеща машина, и с писалка, и с химикалка, и с молив и т.н. Това е донякъде дори въпрос на вкус и предпочитания и не е израз на инат, патология или нездрав консерватизъм. Написаният с мастило текст е нещо прекрасно, реално, а ако е на свитък, каквито свитъци сам си правя по античен образец, доставя истинска естетична наслада. Никога няма да мога да възприема един електронен текст за докрай реален. Впрочем студии са доказали, че човешкият мозък възприема електронните текстове по-скоро като картина, отколкото като текст. Затова между другото в електронни текстове остават много незабелязани грешки, които могат да бъдат отстранени само, ако той се разпчеата.
Колкото до Путин и Русия, те наистина в някакъв смисъл имат едно архаично, предмодерно разбиране за политиката, за разлика от Съединените щати и особено за разлика от постмодерна Европа. Огнян Минчев има една хубава метафора на тази тема, която гласи, че за Европа светът е един прекрасен парк, а за Путин той е една опасна джунгла. Проблемът обаче е какво става, когато тези два възгледа се сблъскат. Американският консервативен анализатор Робърт Кейган пише по този повод:
„Европа не е добре подготвена да реагира на проблем, срещу който никога не е очаквала, че ще се изправи. Постмодерните й инструменти за водене на външна политика не са били създадени за справяне с традиционните геополитически предизвикателства... Европа не нито институционално, нито емоционално подготвена да играе в руската близка чужбина геополитическите игри, които самата Русия е склонна да играе... Европа не би могла да противодейства и на военните инструменти, използвани от Русия.“
Точно наопаки стоят работите в сравнение с представата на цитирания анализатор, който не усеща колко е неубедителен: игричките, които Путин сега се мъчи да пробута на Европа, тя ги е играла векове наред и е много напреднала в тях, тъй че едва ли той ще може да я изненада с нещо ново и непознато; наопаки на това, днешна Европа, бидейки с едно напреднало и изцяло чуждо на обременения с представите на миналото Путин, не само може, но и непременно ще го сюрпризира, щото той, казахме, е изцяло чужд на потребностите на времето, в което живеем. Путин непременно ще си счупи главата заради тази своя неадекватност и анахроничност.
Съзнание, изпуснал съм тази дума - където говоря за новото съзнание на Европа,
Да, разбира се, европейците не са/сме глупави и тези игрички са ни добре познати от столетия. Само че това не значи, че европейците са запазили същия дух до днес. Споменатият Робърт Кейган го формулира малко крайно с думите, че европейците са от Венера, а американците от Марс, ще рече: европейците са загубили своя боен дух и се опитват да решават конфликтите со кротце, со благо, докато американците живеят в един свят на бога на войната Марс, в един Хобсов свят, в който човекът за човека е вълк и в който не може да се разчита на международното право, а в крайна сметка само на военната сила.
Независимо дали възприемаме определението на Кейган, аз също смятам, че по ред причини срещу Русия може реално да се изправи само Америка. Европа по никакъв начин не може да респектира, уплаши или възпре Русия и ако я нямаше Америка, някога съветските, а сега руските танкове отдавна да са в Гибралтар и Лисабон. Така че вярата, че Европа можа с нещо да изненада Русия и да й разкаже игрите, е наивна. Европа може да се намира на по-висок етап в морално и обществено отношение, но в политиката често е решаваща грубата сила, а не моралът. Невинаги по-културният и по-изтънченият печели.
Проблемът е, че сегашната американска администрация не е много войнствена, което дава на Русия големи възможности да маневрира. Един от много проницателните американски анализатори, който неуморно предупреждава за руската опасност и чийто прогнози често са сбъдвали, пише по този повод:
„Ето че стигнахме крайната точка на нашето пътуване. Пътувахме дълго, вярвайки на руските лъжи, и сега пристигнахме. Помогнахме на руснаците да придобият ново надмощие. Помагахме им на всяка крачка от пътя. Вярвахме в перестройката и гласността. Ласкаехме се, твърдейки, че сме спечелили студената война. Хванахме се на уловките…и ето ни сега, неспособни да се противопоставим на руснаците И (както скоро ще установим) – НА КИТАЙЦИТЕ.“
Край на цитата
Моят анализ също показва, че в един не много отдалечен момент във времето китайците вероятно ще заемат открито страната на Русия в сблъсъка със Запада. Всъщност те и сега демонстрират съюза си с Русия, но сравнително по-завоалирано, още повече че не е в китайския характер да се набиват много в очи. В един момент обаче може да се очаква, че двата колоса открито ще заявят своята досега полускрита координация и сътрудничество.
Намираме се в действително преломен момент от историята и ни очакват тектонични промени в световната архитектура и ред, установени след 1945, респ. 1991.
Прогнозите Ви са пожелателни, според кагебистката доктрина: Китай щял да подкрепи Русия в нейния стремеж към световна експанзия. Това, простете, е смешно. Китай никога няма да подкрепи Русия за нищо. Китай не подкрепи комунистическа Русия (СССР) в ония условия, когато те бяха обедидени от доктрината на комунизма, та сега ли? Китай е продължение на Америка и ще стои винаги на страната на Америка.Знам, тъжна е тази констатация и не се вписва във Вашите конспиративистки кагебистки тези, но това нещо го изисква историческата неизбежност...
Е, ако човек живее зад Луната, може и да си мисли, че комунистически Китай стои на страната на, видите ли… Америка! С цялото ми уважение, но просто не сте достатъчно подготвен, за да дискутирате тези теми и си живеете в някакъв собствен измислен, пожелателен свят. Реалният свят, неговата геополитическа конфигурация и балансът на силите днес е нещо съвсем различно, но явно е безсмислено да Ви убеждавам. Китай не може да бъде нищо друго, освен съюзник на Русия и враг на Америка и той вече ясно го демонстрира и скоро това ще стане съвсем ясно дори за игноранти като Вас. Нещо повече: в тандема Русия-Китай водеща е ролята на Русия поради нейния много по-голям стратегически опит, така че Пекин слуша за всичко Москва.
Ако сте толкова голям синолог и познавач на Китай, можете ли да ми кажете какво мислите за смъртта на Лин Биао?
Колкото до прословутото съветско-китайско разцепление, има сериозни индикации, че това е била съгласувана между Москва и Пекин грандиозна дезинформационна операция за заблуда на Америка и както виждаме, много успешна. Между 1963 и 1969 възможността това да е измама е дискутирана сериозно в ЦРУ, но после се стига до вероятно погрешното заключение, че разцеплението е реално и Никсън започва, както си мисли, да играе „китайската карта“ срещу СССР и „съветската карта“ срещу Китай.
Също така фалшиви и за консумация на наивния Запад бяха съвестко-албанското и съветско-югославското разделение и съветско-румънските разногласия.
Аз обаче не Ви упреквам за Вашето незнание, понеже един философ не може да е специалист по съветско-китайски отношения например, също както не може да е и специалист по физиология, биохимия, астрономия, музика или физика и др. под.
Публикуване на коментар