Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 20 февруари 2015 г.

Апостолът на българската свобода, естествено, изобщо не е бил привърженик на руската имперска тирания



"... Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки ботуш в Булгарско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките..."

Васил Левски в писмо до Любен Каравелов

ДОБАВКА: "А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пѫть Божилъ Георгиевъ въ присѫствието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.

Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви. Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ."

Из: Василъ Левски, Дяконътъ. Черти изъ живота му, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883 год.

Не е зле да прочетете и ето това: Защо Русия не спаси Левски и също и това: Митовете за руската любов – коварство, а не братство, където пише:

Граф Игнатиев изисква от османските власти специална комисия да съди Левски, за да е сигурен, че Апостолът ще бъде обесен.



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

„Освобождението“ на България от Русия наистина е голям проблем, но това можеше да се преглътне. Далеч по-големият проблем е повторното „освобождение“ през 1944 и това вече наистина се оказа фатално. Само че фактът, че Руската Империя прераства в СССР, е една историческа случайност. СССР не е приемник и продължител на стара Русия. Добра или лоша, стара царска Русия слиза завинаги от историческата сцена през 1917. Съветският съюз въобще не е държава, той е само най-видимата част от световната комунистическа инфраструктура. Колкото и обаче да го повтарям това, то не се разбира. Затова пак: НЯМА И НЕ МОЖА ДА ИМА ЗНАК НА РАВЕНСТВО МЕЖДУ ЦАРСКА РУСИЯ И СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ. Това са съвсем различни неща. Левски и Захари Стоянов са прави, но за контекста на своето време. Те никога не са можели да предположат, че в Москва ще дойдат на власт болшевиките и че ще влязат повторно в България през 1944, но вече в съвсем различно качество и със съвсем различни цели. Царска Русия е искала да прави България Задунайска губерния. СССР искаше да направи България звено от Съюза на световните социалистически съветски републики, в който трябваше да влезе ЦЕЛИЯТ СВЯТ, вкл. Съединените щати. Царска Русия обаче, макар и с несъмнени имперски амбиции, никога не си е поставяла за цел да въведе „царизъм“ в целия свят.