Младите, учениците ще бъдат онзи фактор, който ще предопредели промяната в образователната сфера по посока на действителната свобода

На едно място във Фейсбук се проведе следната дискусия, смятам, че разискваният проблем е важен, поради което помествам дискусията и тук; тя, както ще установите и сами, е във връзка с приетия на първо четене от Парламента Закон за училищното образование - и докосва най-важния може би проблем, а именно за степента на допустимата свобода; ето какво си казаха по този проблем дискутиращите; в един момент и аз реших да изкажа своето становище, е, написах го тук, понеже от тази въпросната фейсбук-група, в която се провежда дискусията, моя милост е изгонен, по причина на това, че моите мнения са оценени от администраторите на тази група (групата се казва ПЕДАГОЗИ) като крайно провокационни, неправилни, разминаващи се с нормите на "допустимата оригиналност", всъщност изобщо не ми е ясно защо тия дами ме изгониха от там, най-вероятно защото им задавам трудни и неудобни въпроси, да, точно заради това ще е; но ето, един човек ме информира за дискусията и аз реших също, индиректно, да участвам в нея; дискусията, между впрочем, се проведе по следната теза на Райчо Радев:

Ще бъде ли по-добре за образованието, ако:

1.) 40% от учебния план се определя от училището;

2.) 40% от учебното съдържание се определя от учителя;

3.) 40% от учебната програма се определя от учителя;

Следователно:

4.) 40% от учебната подготовка се определя от училището, т.е. 60% обща подготовка (основна, задължителна...), определена от МОН и 40% допълнителна (избираема, специална...), определена от училището.

Явор Ганчев каза: Ще бъде ли по-добре за семейния живот, ако 40% от времето жената си ляга с мъжа си, а 60% - с когото й пратят от министерството на секса?

Образованието е ЛИЧНО право. Преодоляването на потъпкването на това право не може да стане "постепенно". Човек ИЛИ взима решенията за собственото си образование, ИЛИ някой друг ги взима. Няма как и двете. Системата 60/40 е точно толкова лоша, колкото системата 100/0, понеже винаги ще има много ученици (родители, учители), които ще се чувстват най-добре, ако 100% от ученето им се спуска от министерството. И винаги ще има такива, за които 40% свобода няма да е достатъчна.

Въпросът е могат ли в едно и също училище да работят заедно ученици, учители и родители при свободна програма - който иска да следва програмата на МОН 100%, и който иска да следва своя програма в 10 - 100% от времето? Според мен могат.

Magdalena Tagarova каза: Някъде прочетох следното: "Да не позволим на образованието да пречи на обучението!" Че то си е за призив!

Angel Mantchev каза: Не "лично право", според мен сме я докарали до там че трябва да го направим "обществено задължение" - за да оцелее държавата... в това отношение реалностите в момента са покъртителни... трябва държавата да измисли начини така че и тези дето нямат желание да се образоват, да се образоват насила ако трябва... иначе загиваме, разберете, загиваме отвсякъде.

Nikolai Kesarovski каза: ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ Е ЛИЧНО ПРАВО. НЯМА НИЩО ЛИЧНО НИКЪДЕ ПО СВЕТА.

Явор Ганчев каза: Кесаровски, една глупост като я изкрещиш с главни букви, само повече почва да личи.

Мария Николова каза: Николай, нещо не мога да се съглася с тебе.

Боряна Николова каза: Аз също не съм съгласна с Николай. Да кажеш, че няма нищо лично никъде по света е смешно. Все едно отричаш собствената си личност и си слагаш знак за еднаквост с всички останали хора. Странно, ако е така? Все още съществуват и се употребяват понятия като личен вкус и лични права със своите конкретни значения, нали? Да ме образоват по задължение няма да могат, но ако го направя по своя воля, според правото си на избор- това е друга работа. Успехът ще е 100-процентов. С предложените 40 процента от господин Радев също не мога да се съглася. Странно разделяне на отговорностите, от което "потърпевшите" няма да постигнат "по-добро образование", тъй като са пасивни и неучастващи във вземането на решение Какво? Как? и Къде? Учащите се не са включени в предложените проценти - няма как да се повиши качеството на образованието у нас, ако прилагаме някакви измислени формули на съотношения.

Margarita Ilcheva каза: А защо да има проценти?

Nikolai Kesarovski каза: "Личното право" е демагогия. Тя прикрива държавните политики, които са навсякъде - на изток и на запад. Без държава идва хаосът. Разбира се, някои хора си правят илюзии, че са някакви много велики и големи личности и светът се върти около тях. Личното право всъщност е хаос.

Боряна Николова каза: А от Хаоса се създава Космосът, г-н Кесаровски. Без хаос няма порядък, нима не знаете? С хора НЕличности, т.е. безлични, каква държава следва да имаме, бихте ли ми отговорили?

Angel Mantchev каза: Уважаема госпожо Николова, не съм чул личности да се създават от нищото или ей така да се появяват от някаква божествена субстанция. Личностите се създават в адекватна обществена среда чрез семейно възпитание и адекватно обществено образование... Необразованите и неграмотни хора несъмнено също са личности в някаква степен, но с нищо не са полезни на държавата, защото не създават обществени блага, а само ги консумират и в такъв смисъл са бреме за тези личности, които създават благата... т.е. обществото трябва да принуди по някакъв начин нежелаещите възпитание и образование да се възпитават и образоват...

14 часа · Харесвам · 1

Nikolai Kesarovski каза: Николова, говорите смехории. Една личност се изгражда по определен модел. Всяко време изисква определена личност. Хаосът ще доведе не до нещо ново, а до по-голям хаос. Няма защо да откриваме топлата вода.

Явор Ганчев каза: Уважаеми Манчев и Кесаровски - ето точно за това говорим: ако някой харесва виждането Ви за живота, нека да си запише децата при Вас да им преподавате. А ако някой смята, че е по-добре да не давате акъл на деца - да не са принудени децата му да Ви понасят мъдростите. За всекиго има място под слънцето.

Райчо Радев каза: Училищата "плачат", необходима им е повече свобода, по-голямо разнообразие от и в училищата, за да бъдат по-близо да интересите, потребностите и способностите на децата. Яворе, примерът за жената при мъжа си и при пратеник от министерството е подходящ за махленската кръчма, която познавам, защото след уволнение от работа (от дейци на столетницата) две години изкарвах хляба си в такава. Това ми помогна в следващите години на управление на училището да бъда взискателен към словесната атмосфера. Чакайки 100% свобода ще има да чакаме...

Явор Ганчев каза: Свободата, Райчо... както и автономията (вкл училищната такава), както и съпружеската вярност, както и любовта, както и гражданските права, както и честността, имат едно общо нещо - те са абсолютни понятия, не се квантуват. Човек е добре да има предвид тези работи, когато говори - точно както не може да кажем, че на една жена й е необходимо да е повече бременна, понеже сега е само малко бременна. Което и мен ме прави взискателен към словесната атмосфера, очевидно по един по-различен начин...

Чакайки колкото и да е свобода, ще има да чакаме. Свободата не се чака, тя се взима.

Teodora Ivanova каза: Аз пък съм за 3,14 пи свобода и 0,00002 на квадрат несвобода. А останалото по златното сечение на Фибоначи, както дойде. Така ще е най-просто да се сметне.

Райчо Радев каза: Каламбури!!! Каламбури!!! Свободата нито се чака, нито се взема. Свободата се отвоюва от несвободата. Имах честа и достойнството да се боря за повече свобода в образованието и да понеса ударите на ортодоксалните носители и сторонници на несвободата. Поклон и съдействие на тези, които работят в системата и реално се борят за повече свобода в образованието. Такъв е Ангел Грънчаров.

Златка Димова каза: А някои хора сравняват свободата със салама.

Nikolay Nenov каза: Може би защото само със свобода не се живее, трябва и малко саламец. Знам ли. Тук да се изкажат предимно философите.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Такива мисли обменят участниците в тази дискусия. Понеже нямам възможност да се включа в нея непосредствено, ето, изказвам се тук; моето мнение по повдигнатите въпроси е следното:

Интересна дискусия. А аз мисля ето как.

По принцип хората, които са свободолюбиви, и при това разбират що е свобода, сиреч, имат развито съзнание за свобода, за такива хора е съвсем нормално да имат 100% или пълна свобода, в случая, ако са учители, то те сами да правят програмите, по които преподават, естествено, такива учители ще обсъждат своите предложения за програма със своите ученици, което означава, че тя ще бъде съобразена с техните интереси и потребности. Такива хора няма да злоупотребят със свободата си, примерно да занимават учениците с неща, нямащи отношение към предмета, такива хора ще правят само онова, което е полезно за техните ученици, което спомага за тяхното изграждане като самостоятелно мислещи личности, другояче казано, което повишава качеството на тяхното образование, нивото на тяхното личностно развитие. Но, повтарям, това принципно разбиране е подходящо за хора (учители), имащи развито съзнание за свобода, сиреч, за пълноценни личности и специалисти.

Да, обаче у нас реалната ситуация, както забелязваме, е съвършено друга. На хора, които нямат развито съзнание за свобода, да им дадеш 100%-това или пълна свобода е безсмислено, понеже те не знаят каква да правят с нея. Това се отнася и за учителите, сред тях, за жалост, огромното мнозинство не желая такава една пълна свобода - понеже им липсва съзнанието за нейните огромни предимства. За такива хора свободата, особено пък 100-процентовата, е изцяло нежелана, тя е нещо като непосилно бреме. За такива хора трябва да им се дава, изглежда, някаква частична или дозирана свобода. В това отношение Райчо Радев е напълно прав, за огромната част от учителите 100-процентовата или истинската свобода не им е по силите, те не я щат и не знаят какво да правят с нея. На такива даже е и опасно да им се дава 100-процентова свобода - те ще организират бунт срещу нея с искане да им върнат робството. Тия хора, предполагам, се чувстват много комфортно в условия на робство - или поне на слугуване. Те са привикнали да са прости изпълнители.

На такива хора и да им дадеш 100-процентова свобода, те ще въстанат срещу нея и ще си поискат да преподават по одобрени от Министерството типови програми. На такива, изглежда, трябва да им се дава свободата "с лъжичка", дозирано, по малко, примерно, да им разрешат да си преподават по едва-две или три (годишно) измислени от тях самите оригинални теми, та малко по малко да почнат да оценяват предимствата на свободата. Много трудно ще бъде на ония, които не знаят що е свобода, яко бъдат поставени в условия на пълна свобода, такива хора ще се чувстват много нещастни и изоставени, ще страдат неимоверно. Те ще си бъдат щастливи ако им командват какво да правят, те са привикнали да изпълняват, ето това зя тях е щастието. Със свободата трудно се живее, лесното е именно това, да изпълняваш чужди нареждания. Нищо че е недостойно или унизително, за несвободните тия неща, предполагам, не означават нищо, не са кой знае какво.

На училищата да се дава право сами да определят програмите е същото като да се даде това право на учителите, щото в едно училище учителите по даден предмет могат общо да решават по какви програми да преподават. Това също е компромис, да възникват някакви колективни програми, правени, примерно, от двама, трима или повече учители по един и същ предмет. И директорът да санкционира тази "колективна свобода"; знаем обаче, че колективната свобода води до колективна отговорност, която е равна на безотговорност. Истинското е индивидуалното, няма друга свобода освен индивидуалната.

В този смисъл скланям на следното: учителите да имат право на избор. Който иска, има желание и ресурс да работи по изработена от него самия програма, да заяви своето желание, да си подготви програмата и тя да бъде, така да се рече, узаконена (при спазване на някакви рамки, съвсем формални, задавани от естеството на самия предмет, примерно, ако преподаваш философия, то в програмата ти да фигурират философски теми, а не, примерно, религиозни, художествени или политически). Ония от учителите пък, които искат да работят по типови програми, моля, да работят щом искат, нека Министерството да им изработи няколко варианта за алтернативни типови програми, а учителите да изберат онази, която им допада, съобразявайки се и с интересите и желанията на учениците.

Необходимо е обаче, за да се реши принципния проблем по пренастройката на учителството към коренно различната ситуация на свободното и творческо преподаване или общуване с учениците да им се осигури възможността постепенно сами да поемат пълната отговорност за качеството на образованието на техните ученици. А това означава да им бъде дадена или предоставена свободата сами да решават, да избират параметрите на своята преподавателска позиция, включително и автономно да си изработват своите индивидуални и творчески програми. Безусловно е вярно и това обаче, че свободата не се дава, тя се взема. Тъй че и в досегашните условия на пълен диктат на министерските чиновници някои учители си бяха отвоювали, със съответните рискове, правото сами да решават по какви теми да преподават и пр. Да, свободата е лично завоевание, да чакаме някой дозирано да ни я отпусне е едно напразно очакване. Разбира се, онези, които не разбират свободата, които не са оценили нейните предимства, такива и не я искат.

Но във възникналата конкуренция между свободолюбивите, творчески мислещите и работещите учители и ония, които предпочитат да съществуват в зададените рамки на типовите програми и точните външни регламентации на поведението ще възникне такава среда, в която учениците вече ще имат възможността да избират кое е по-доброто за тях. Аз смятам, че в крайна сметка учениците ще бъдат онзи фактор, който ще предопредели промяната по посока на действителната свобода; безусловно е, че огромната част от младите са привърженици на свободата; в тях именно ми е и надеждата...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo