... Съществува ли реално у нас разделение на русофили и русофоби, до колко то е автентично?
Тук не става дума за руската култура. Нормалните и средно образовани хора правят много ясна разлика между руска култура и Владимир Путин. Руската култура дообогатява световната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, експанзивен и диктаторски режим, по самата си същност отрича демократичността на руската култура. Тук става дума за два антипода – руската култура и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за социално примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не правят разлика между основните съставки на това понятие. Русофил е човек, който обича руската цивилизация, а от там следва, че той трябва да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всякакъв модел на режими като този на Путин. В България не можем да говорим за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас т. нар. русофили смятат, че щом е Русия, значи е добро, без значение дали се управлява от човек като Путин.
Тогава кои са истинските русофили в България?
За мен истинските русофили са тези, които отричат категорично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на истинската цивилизована Русия е свързано с либералната демокрация. Нещо, което олицетворяваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са силно разместени. Тук трябва да говорим по-скоро за демократи и недемократи, тъй като едва ли е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар