Бройката на подписалите петицията в подкрепа на свободното слово и свободните медии (виж: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!) достигна астрономичното число 66 - за повече от месец време, в което вече тече подписката! В светлината на това изобщо не е чудно защо положението със свободата на словото и на медиите у нас е в такова окаяно положение: щом на самите граждани изобщо не им пука за свободата на медиите, то да не са луди тогава медийните олигарси - та да ни подаряват някаква толкова безразлична ни и чудата медийна свобода?!
То и свободата като цяло и по принцип у нас явно също е нещо съвсем нежелано; та за някаква си там медийна свобода ли да копнеем?! За какво ни е нам такъв "ненужен и непотребен разкош"?! Ний, българите, сме такива тарикати, че успяваме комай за всичко сами себе си да прецакаме - ето я главната причина да сме в дереджето, в което сме.
Не бива да търсим някой друг да ни е виновен за това, което ни се случва: ние самите сме си виновни за всичко. Но откъде ти такова едно съзнание щом самата идея за свобода у нас явно е нещо като terra incognita, нещо, на което мнозинството от народа гледа с най-тъпо недоумение - и с пълно безразличие?!
Ето как с тази подписка ако не друго, постигнах поне това: направих си един най-показателен експеримент, илюстриращ моите интуитивно-дедуктивни допускания за най-големия същностен дефект на т.н. "български характер" или за господстващото у нас съзнание, а именно пълното недоумение и безразличие към свободата!
Докато свободата не стане у нас нещо най-желано като народ ще продължаваме да вегетираме в това нечовешко и идиотско положение - да стоим разкрачени в пълна нерешителност между робството и свободата; да се чудим къде е по-голем калепира - в робуването на собствената ни инертност или в тъй чудатата за нас пълна отдаденост на свободата, заради която "проклетият Запад" постигна такива главозамайващи постижения в последния един век...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Напълно неадекватен пост. Първо, българите съвсем не са виновни за положението на страната си, причината е в продължаващото руско влияние. Второ, от факта колко души са се подписали под някаква си петиция в някакъв обскурен, както казват англичаните, блог не следва абсолютно нищо, понеже това въобще не е представително.
Учудвам се, че един философ може да е толкова клиширан в мисленето си. В разговор в селска кръчма наистина може да се чуят елементарни оценки от рода на „Ний, българите, сме такива тарикати, че успяваме за всичко сами себе си да прецакаме - ето я главната причина да сме в дереджето, в което сме“, но в един философски блог подобни твърдения, нямащи нищо общо с действителността, нямат място. Впрочем истината е точно противоположна: от всички народи след 1989 има два, положили най-много усилия за своето освобождаване и демократизиране, и това са българите и украинците, Никой друг не стоя и не ПРОДЪЛЖАВА ДА СТОИ толкова дълго по улици и площади. Само че тъкмо тези доказано най-свободoлюбиви народи са на опашката при демократизацията. Как е възможно това? – Ами много просто: това са страните с най-силно руско влияние и това обяснява всичко. Дори на главата си да се изправят, Москва не позволява демократизация. А ако въпреки всичко държат на своето, Москва има и други инструменти и виждаме как на Украйна даже на бърза ръка една гражданска войничка и спретна.
Аз съм ужасен и отвратен от т. нар. „анализи“ в българските и чуждестранните медии и е много жалко, че един философ като Ангел Грънчаров приглася на малоумните мнения в тях, с което само помага на плановете на Кремъл, защото там умират от радост като видят, че българите се самообвиняват, без да забелязват решаващата роля на Москва и че няма място за самообвинения. Повечето днешни политолози и философи робуват на традиционни мисловни схеми и на подход, при който безкритично приемат информацията от масмедиите и се задоволяват с повърхностни обяснения и заключения. Те събират факти, но не са в състояние да ги свържат в по-голяма, систематична и смислена картина.
В крайна сметка обече светът беше предупреден, но-понеже хората, политиците, учените и философите «ни видат, ни чуят», вече берат и има още да берат горчивите плодове от своето безхаберие. Вместо да се насочат къмн корена на злото, те се задоволяват с наивни и повърхностни обяснения от рода на тези на Грънчаров.
За някои стандартни психологически заблуди
Человек — кузнец своего счастья??? – както знаем, една от любимите мисли на Ангел Грънчаров. Но дали наистина е така?
«Чем менее предсказуема наша жизнь, тем больше она склоняет нас искать свой путь самим, быть хозяевами своего предназначения, переделывать себя», — пишет словенский философ Рената Салецл (Renata Salecl) в книге «Тирания выбора». Убеждение людей, что все зависит от них, выглядит как невольный садизм: ведь человек лишь отчасти выступает кузнецом своего счастья.
Наша карьера и счастье зависят от множества факторов, полностью остающихся вне сферы нашего контроля. Например, от того, в какие годы мы входим во взрослую жизнь: в период экономического бума или на волне мирового кризиса. Пример? В начале 90-х каждый, кто хоть как-то владел английским, мог подняться по карьерной лестнице. Сейчас огромное количество людей с хорошим образованием и знанием нескольких языков продают гамбургеры и картошку фри в так называемых фаст-фудах.
Иллюзия неограниченных возможностей оборачивается против нас. Когда мы безуспешно пытаемся реализовать мечты об идеальной жизни, в нас растет чувство собственного несовершенства. Салецл рассказывает о молодом человеке, который во время интернет-кризиса потерял работу в IT-компании. Получив приказ об увольнении, он выглядел так, будто готов залиться слезами. Но быстро взял себя в руки и спросил, что именно он делал плохо, и что мог бы делать лучше на следующей работе. Шеф ответил молодому человеку, что был им очень доволен, но ситуация на рынке заставила пойти на сокращения. Однако уволенный настойчиво просил дать ему дополнительную информацию, чтобы в будущем он мог «стать лучшей версией самого себя». Вместо того чтобы винить внешние обстоятельства, он взвалил всю ответственность на себя.
Целият текст:
http://inosmi.ru/world/20141109/224162908.html
Дърдорите общи приказки, нямащи никакво отношение към същината на проблема... за това какво следва да правят "философите" (нима още не разбрахте, че такова животно като "философите" нема, а има всякакви, има най-различни философи?!) е добре да се въздържате от съждение тъй като Вие самият, очевидно, сте извън философията...
Публикуване на коментар