Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 28 март 2015 г.

Категоричното доказателство, че по време на т.н. "турско робство" никакви роби не сме били



Клуб "Военна История"

Вчера стана ясно, че според немалко хора, българите са били под робство. Сега, това принципно не е страница за българска история, обаче за нас Александър Стоянов и Юлиян Недев, ни е яд, срам и жал, когато собствените ни деди са наричани роби от техните си потомци. Смятам че подобно отношение към онези горди мъже и жени, които 500 години са съхранили своят бит, религия и култура е срамно, позорно и меко казано абсурдно. Ето защо си направих труда просто и ясно да съпоставя българските селяни в османската империя и техните ЗАКОННИ (според османското право) права и "правата" на робите по плантациите в Новия Свят.

Оставям на вас сами да прецените дали дедите ни са били роби или не.

ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НАРОДА НИ НЕ Е ПОНЕСЪЛ МНОГО И РАЗНООБРАЗНИ НЕПРАВДИ ОТ ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ОСМАНСКИЯ ЕЛИТ, ВОЕННИ И ОБИКНОВЕНО НАСЕЛЕНИЕ!!!

П.П. Няма как да сме били под ТУРСКО робство, тъй като османската държава не е само на турците. Администрацията в поне 40% от случаите се е контролирала от гърци, албанци, босненци и араби и въобще всеки приел исляма без значение от етническия му произход.

П.П.П. Има печатна грешка в картинката - трябва да е прираст, извинявам се.

EDIT: и другия админ се присъединява към мнението.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: