Получих писмо от млад човек, студент по философия, който в писмото си ми поставя разни интересуващи го въпроси около публикуването на текстове в списанията, които издавам (философското списание ИДЕИ, неговото международно и многоезично научно-теоретично приложение, което издаваме в сътрудничество с украински и с други чужди философи, и, накрая, новото списание за съвременно образование, което нарекохме, на което дадохме името HUMANUS). (Между другото интересно е, че този младеж е с турско име и произход, но е български гражданин; за мен това няма никакво значение, но все пак показва нещо.) Отговорих на писмото му току-що и понеже и други бъдещи автори на списанията може да се вълнуват от подобни въпроси, решавам да публикувам своя отговор до него и тук, в блога, та да отговоря косвено и на тях:
Добър ден г-н К.,
Благодаря Ви за писмото. Отговарям Ви веднага на въпросите.
1. Знаете сега каква е ситуацията в Украйна. Списанието го правят там и там ще бъде печатана поредната му книжка, но явно колегите изпитват големи трудности и затова се бавят. Изглежда ще се наложи да го правим тук, в България. Аз очаквам от тях макета на списанието, да го видя и ако имат проблеми, ще предложа да го печатаме тук. Това обаче е свързано с финансов ресурс. Ще видя как ще се оправям. Знайте обаче едно: може да умра от глад, но няма да позволя списанията да загинат по глупава финансова причина.
2. Изпращайте всеки текст, за който Вие лично сте убеден, че ако излезе от печат, след време няма да се срамувате за него. Щото отпечатването е това: излиза веднъж-завинаги и повече не може да са се променя. Преди да видя текста не мога да Ви кажа дали става или не става за отпечатване. Но аз залагам на това: авторите сами да преценяват доколко текстът им е добър.
3. Списанието за образование върви добре, имам доста текстове в папката за следващия брой. Сега излиза месец предварително нова книжка. Реших да го издавам с по-учестена периодика, примерно веднъж на два месеца. Тъй че пращайте свои текстове. Предлагайте и на свои приятели да пишат. Критерият и тук е същият: да казва нещо ново и да го казва убедително.
4. Всяка материална помощ за списанията е добре дошла предвид това, че излизането им от печат (в хартиен вид) е застрашено съвсем реално предвид пълния финансов банкрут на издателя им, именно на моя милост. Българите сме такива: когато гледаме, че някой прави нещо ново и ценно, стоим настрана, гледаме сеир и чакаме той да се провали; никой не се притичва да помогне, това е изключено, ако пък се случи, ще бъде чудо-невиждано. За жалост, такива сме, то затова и нямаме особен напредък, напротив, дегенерираме. Такива сме били, такива си оставаме. Това е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер", наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните.
Всичко добро, старайте сте да сте различен, желая Ви успехи!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Отвратителни и неадекватни народопсихологизми, нямащи нищо общо с действителността, респ. доколкото са верни, се отнасят за всички хора и народи, не само за българите. Подобно провинциално мислене е срам за един философ.
Дървените "философи", които се изказват без да са положили усилия внимателно да прочетат и да схванат точния смисъл на текста и плямпотят общи приказки, нямащи нищо общо с особения контекст, чисто и просто в случая твърде много се излагат...
«Българите сме такива: когато гледаме, че някой прави нещо ново и ценно, стоим настрана, гледаме сеир и чакаме той да се провали; никой не се притичва да помогне, това е изключено, ако пък се случи, ще бъде чудо-невиждано. За жалост, такива сме, то затова и нямаме особен напредък, напротив, дегенерираме. Такива сме били, такива си оставаме. Това е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер", наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните.»
??????????????????
Първо, това са стандартни народопсихологически глупости и ала-бала, винаги се старайте да съобщите нещо ново на света, а не да повтаряте втръснали клишета. В света има достатъчно книги и текстове, пълни с баналности. Второ, запитайте се дали ако все пак субституирате «българи» с някакъв друг етнос, изказването няма да остане вярно. Трето, каква е въобще тази фиксация върху един отделен етнос от страна на един философ? Това е смешно, никой голям философ не се фиксирал така болезнено върху един отделно взет народ, философията разглежда общочовешки проблеми, а не се концентрира върху Пловдив или Долна баня. Това не е философия.
Казал съм, написал съм една истина. Ако щете, подскачайте наедно място три дена, това изобщо няма да повлияе - истината по този идиотски начин не може да бъде оборена.
Второ, явно сте ми уязвен за нещо, та затова търсите начини да се правите на интересен.
Трето, безброй пъти Ви казах, че абстракции от рода на "философите", "един философ", "големите философи" не съществуват, просто такова животно, дето се казва, нема, епа нема. Подскачайте колкото искате, няма да промените това нещо. Философите са различни, мислят различно. Ще ти се наложи да приемеш, че А.Грънчаров мисли така. Върху какво се фиксират да мислят "големите философи" е тъпо да се определя, щото те се фиксират да мислят върху най-различни неща. Между другото, много Ви е бедна представата за това що е философи, щом туряте "философите" и "големите философи" в един кюп. Явно Ви липсва и елементарно образование за това що е философия. И с какво се занимават философите.
Приемете, другарю анонимен мрънкач (ако това ще Ви успокои, ако това ще намали душевните Ви терзания!), че А.Грънчаров е малък философ и по тази причина, за разлика от големите философи е решил да мисли, да търси истината за това какви са реакциите на мнозинството от българите. Това действа ли Ви успокояващо? Е, много се радвам, че Ви помогнах поне малко да се успокоите... :-) Че то в такова напрежение човек трудно може да понася живота си...
Публикуване на коментар