Жалбата пред Окръжен съд по съдебното дяло срещу моето уволнение и лишаването ми от преподавателски права

ЧРЕЗ

РАЙОННИЯ СЪД

ПЛОВДИВ

ДО

ОКРЪЖНИЯ СЪД

ПЛОВДИВ

В Ъ З З И В Н А    Ж А Л Б А

от Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ, ЕГН 590328...,

със съдебен адрес за призоваване: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”,

блок , тел. 0878/ 26-..., лично и с пълномощника си

адвокат Феодор ИЛИВАНОВ от Пазарджишка адвокатска

колегия, тел. 0878/ 45-...

п р о т и в :

Решение № 639 от 23.02. 2015 г. по гр.д. № 11190/ 2014 г.

по описа на Пловдивския районен съд ХV гр.с.

Обжалваем интерес – ...., ... лв

Трудов спор

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ / ГОСПОДА СЪДИИ,

Не сме удовлетворени от означеното по-горе решение, с което са отхвърлени исковете ни по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ във връзка счл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, поради което го обжалваме пред Вас в законния срок и Ви молим да го отмените и да постановите друго, с което да уважите предявените от нас искове, ведно със законните последици, в т.ч. да ни присъдите заплатения адвокатски хонорар.

Решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

І. Съществено нарушение на процесуални правила.

1.Нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК във вр. с чл. 146, ал.1, т.4 ГПК – съдът не е основал решението върху  приетите от него за установени обстоятелства. Нарушено е диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. Подменен е предметът на делото,  който се определя от страните.

С Определение от 10.10. 2014 г. първостепенният съд, на база наведените в исковата ни молба твърдения и доказателства и отговора на ответника, е постановил доклад по делото, с което е очертал параметрите на спора – претендиране незаконосъобразност на уволнителна заповед № 860/ 19.05. 2014 г. на директора на ПГЕЕ Пловдив. Възпроизвел е мотивите в атакуваната заповед както са изложени в нея и възраженията на ищеца срещу така изложените мотиви.

Същото е възпроизведено в уводната част на обжалваното решение.

            Неочаквано обаче в мотивационната част по същество на решението се появяват други мотиви. Вижте означените като „най-общо изложени” и ги сравнете с описаните в уволнителната заповед. Съдът е редактирал мотивите на директорката, с които е прекратено трудовото правоотношение, подсилил ги е и ги е досъчинил. Например: „Липса на организационни способности да организира учебния процес в класовете и часовете, в които преподава”, „Няма умения да създава атмосфера на толерантност”, „Не притежава умения за създаване на атмсфера на диалогичност и конструктивно общуване”.

            Тези неща ги няма в заповедта за уволнение.

            Защо е това? Ще се опитаме да поясним:

            Когато в исковата ни молба ние оспорвахме твърденията на директорката в заповедта по отношение генерирането на напрежение у учениците, ние иронизирахме, че може би става въпрос за недостатък в личността или на характера, защото генерирането на напрежение е активитет, а липсата на качества – пасивно състояние. Особеност или недостатък в личността или в характера не е липса на качества, от тази особеност или недостатък чл. 328, ал.1, т.5 КТ не се интересува. Това е така защото работникът или служителят може да бъде психологически тип на „Послушко” или на „Рогач”, условно казано, и това по никой начин да не се отразява на качествата и уменията му, с които ефективно си върши работата.  Ангел Грънчаров не е нито едното, нито другото, той просто е нормален преподавател.

Да се поддържа противната теза – че чл. 328, ал.1, т. 5  КТ включва към липсата на качества и умения за ефективно изпълнение на възложената работа и психологическите, личностни и характерови особености на работника означава официално да признаем право на работодателя да владее работника до степен на роб; да има право във всеки един момент да се разправи с него, защото в един случай бил гледал накриво, а в друг – мълчал, и в трети – се усмихвал. А това за психологическите, личностни и характерови особености беше просто теза, не и доказан или признат факт.

Ето защо ироничната ни теза от исковата молба по повод генерирането на напрежение изведнъж се превръща в: „Липса на организационни способности... умения за координация и организация... формално отношение... липса на съсредоточеност, динамичност, експресивност... като освен това с поведението си на неангажираност и незаинтересованост от неудовлетвореността на учениците генерира напрежение... няма умения да създава атмосфера на толерантност... не притежава умения за създаване на диалогичност и конструктивно общуване.”(!)  По този начин личностните и характерови особености се превръщат вече в липса на качества и умения! Подмяната е направена, доколко успешно – Вие ще кажете.

            Не е вярно изнесеното в решението, че в заповедта „са дадени общо ситуации, които са довели до извода за липса на организационни, делови качества, както и за липса на професионални такива”. В заповедта са дадени конкретни обвинения, а не „общо ситуации”, които ищецът е оспорил именно като такива, а не като изводи.

            Ищцовата страна се брани срещу приписваните недъзи на ищеца именно съобразно изложените в заповедта мотиви. И, забележете – веднъж в едностранно проведеното производство от работодателя служителят е лишен от възможността да се защити от конкретни обвинения, тъй като такива не му се предявяват; и – втори път – сега е принуден като ищец, след като вече е разобличил субективните твърдения за липса на умения и качества, да приема нова квалификация за обективност на бездарието си, този път от съда. Нарушава се правото на защита на ищеца.           

            Следва да се отбележи, че самото правене на изводи от мотивите на уволнителната заповед по начин, който не е и поддържан от ответника, редактирането и дописването на заповедта – самите тези факти са неоспоримо доказателство за негодност и незаконосъобразност на заповедта на директорката. Дори логиката на първостепенния съд да е правилна и действително да следва от изложените в заповедта твърдения, това доказва нивото на извършилите констатациите и колко обективни могат да бъдат тези констатации.

            Именно затова се и „доработва” мотивировката на обжалваната заповед. Защото всичко посочено в нея е плод на субективни възприятия и опити за  квалификации. Затова решаващият съд в стремежа си да я обоснове по-пълно и да създаде впечатление за обективност неизбежно стига до въпроса – спрямо какви обективни изисквания се явява тази фрапираща липса на качества, а не по субективното мнение на свидетелите Валентинов, Попова, Кръстанова и Костов? Което води до отговор, че това е съобразно длъжностната характеристика.

Длъжностната характеристика е от времето на предишния директор инж. Венелин Паунов, който е назначавал ищеца.  И именно той свидетелства пред съда, че ищецът е изпълнявал задълженията си нормално, даже имал активност след учебна дейност, прави философски сбирки и не му се плаща допълнително, той като директор подкрепял такова преподаване; че ищецът е тих човек, който подбира хората, с които говори, той е голям професоналист и вглъбен в себе си във философията; съумява да предотвратява конфликти, но понякога не – на 80 % е съумявал.

            Защо се получава такова огромно разминаване в оценките на директорското тяло за качествата на ищеца по времето на Паунов и сега по времето на Анастасова? Самият Паунов не е уволнен от директорското си място поради некадърност, за да оспорваме оценката му, а напротив – от ЕГН му явства, че е роден през 1943 г., а е заемал поста до 2010 г., т.е. пенсионирал се е като директор на 67 годишна възраст.

            Следователно, при едни и същи изисквания и задължения за длъжността на ищеца при един директор той е годен да ги изпълнява, а при друг – не. Нещо е станало с качествата и уменията на ищеца в последните две-три години. Или с възприятията на директора? Грънчаров е същият, директорът е друг.

            А ако са достатъчни достоверни индикациите, че ищецът е изнуден да подпише длъжностна характеристика на 16 май 2014 г. – ден петък – а е уволнен в първия работен ден след това – на 19 май 2014 г. – понеделник? Тогава как би оценил това съдът? Какво и спрямо какви критерии постановява решението си съдът?

            И тук, изведнъж, решаващият съд заговорва не за качествата на ищеца, а за качествата на директорката. Дали компютърната програма се е „сринала” или е приведен пространен цитат без нужното обозначение и обяснение – ние не знаем. Но започва да се говори за недостиг или липса на качества на С.Г. (пишем жалбата на дванадесетия ден от срока, без да сме получили решението, по текста му в сайта на съда) да извършва резултатно работата на директор на училище, която й е била възложена, като целият голям пасаж завършва с категоричното мнение, че е налице липса на качества у директорката. (?!). Само ще отбележим, че това не е наша работа, пък и е извън предмета на спора. Но знае ли човек...

            Това, заедно с променените мотиви на уволнението, затвърждава впечатлението, че четем решение по друго дело, не това на Ангел Грънчаров.

            2.1.Друго съществено нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК и диспозитивното начало в процеса.

2.1.1.Навели сме основания, аргументи и доказателства за липсата на доказване неефективност на учителската деятелност на ищеца. Посочили сме факти и обстоятелства, които сами по себе си опровергават твърденията на директорката – например назначаването на ищеца от нея за ръководител на комисията за обработка и анализ на резултатите според методиката на РИО Пловдив и то по време когато ищецът е наказан с „предупреждение за уволнение” и води дело в РС Пловдив. Както и за назначаването му за член на други комисии. Това са обективни факти, опровергаващи твърденията за липса на качества. Кога директорката е права в преценката си за организационните и професионални качества на ищеца – тогава или сега?

            2.1.2.Изтъкнали сме нормативни изисквания за оценяването ефективността на преподавателската дейност, които не са спазени от работодателя при определяне липсата на качества за ефективно изпълнение на  възложената работа, липсват в делото, но се твърди изначално, че ищецът няма качества за ефективно изпълнение на работата.

            2.2.2.Навели сме основания и доказателства за преднамерено лошо отношение от страна на директорката към ищеца. Най-малкото за водено и спечелено  на три инстанции гр.д. № 19600/ 2012 г. на РС Пловдив, за НЧХД № 1727/ 2014 г. по описа на РС Пловдив, за дело № 170/ 2014 г. на Комисията за защита от дискриминация.

            2.2.3.Навели сме основания, аргументи и доказателства за недопустимо използване на непълнолетни ученици за постигане на властовите цели и амбиции на директорката.

            Всичко това е залегнало в доклада по делото, но за него не е казана и дума в обжалваното решение. Съдът мълчаливо по конклудентен начин не ги включва в обсъждането на предмета на делото – вероятно като неотносими към спора. Възразяваме срещу това. Считаме, че са относими. И обясняват защо до 2010 г. ищецът е почтен и добър професионалист, а в последните 2-3 години – абсолютен некадърник.

            3.1. Решението е постановено в тежко нарушение на правилата за събиране и оценяване на доказателства.

            Съдът заявява в решението: „По същество, от събраните многобройни писмени и гласни доказателства...”

Позволете да попитаме: кои са тези събрани многобройни писмени и гласни доказателства?

            Писмените доказателства, представени от ответника с отговора на исковата молба,  съдът е приел с протоколно определение (доклада по делото) на 10.10. 2014 г. съобразно чл. 312, ал.1, т. 4 ГПК.

На основание чл. 312, ал.2 ГПК съдът ни указа в седмичен срок да предприемем необходимите процесуални действия.

Това ние сторихме със становището ни от 27.10.2014 г., като оспорихме всички представени от ответника документи по правилото на чл. 193, ал.1 ГПК.

При това положение ответната страна, за да се позовава на тези документи, беше длъжна да заяви в съдебно заседание, че желае да се ползва от тях.

Тя не стори това нито в първото, нито в което и да е заседание по делото и съответно съдът не обяви процедура по оспорване на основание чл. 193, ал.2 ГПК.

Единственият законосъобразен извод от тази ситуация е, че представените от ответника писмени доказателства не следва да бъдат вземани под внимание като оспорени от нас и непотвърдени по правилата на ГПК.

Една особеност в случая – съмненията за официални писмени документи, каквито са протоколите Костов-Кръстанова и пр., следва да отпаднат. Това не са официални документи, тъй като не са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред (чл. 179, ал.1 ГПК). Установени са безспорно пороците при издаването им, посочени от нас своевременно. При това положение те биха могли да имат съдбата на частни писмени документи и се подчиняват на оспорванията ни като такива. Впрочем и като частни и като официални документи те са оспорени от нас, ответникът не е заявил, че ще се ползва от тях, процедура по оспорване истинността им не е обявена – следователно, не следва да се вземат под внимание.

Ответникът не се ползва от тях и в своята защита.

Тогава – кои са тези многобройни писмени доказателства, за които твърди съдът?

3.2. Решението е постановено в нарушение на чл. 182 ГПК.

Посочили сме пред съда, че свидетелските показания са на свидетели заинтересовани в полза на ответника и във вреда на ищеца. Костов и Кръстанова са съставили писмен протокол (протоколи) против ищеца и сега заинтересовани те да бъдат потвърдени. Свидетелката Попова е работещ пенсионер в пряка зависимост от директорката, която й дава възможност да получава доходи към пенсията, вместо да бъде назначен млад и енергичен преподавател, което в тези тежки времена никак не е без значение. Ученикът Георгиев е в 12-ти клас и има интерес да завърши с добра диплома при тази директорка.

                      

ІІ. Нарушения на материалния закон.

            1.1.Незаконосъобраност при приложението на чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.

            Смисълът и разумът на този текст, тълкуван и пространно изяснен от постоянната практика на  ВКС, говори, че липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа се изразява в липса на професионални  знания, умения, поради недостатъчен опит или природни дадености като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логическо мислене, за работа с хора, необходими му за ефективно изпълнение на трудовата функция, проявени като обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение.

            Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи не на обективна липса на качества, а на умишлено или небрежно поведение на работника, то е налице нарушение на трудовата дисциплина и за такива нарушения работодателят разполага с възможност да наложи дисциплинарно наказание, т.е. да прекрати трудовото правоотношение по чл. 330, ал.2, т.6 КТ, но не и да ползва безвиновното основание по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.

            Липсата на тези качества е обективна, безвиновна е – не предполага дисциплинарни нарушения, а и не зависи от субективното отношение на работодателя, именно защото е обективно съществуваща.

            Решаващият съд отхвърля съображенията и доказателствата ни в тази насока с мотива, че никъде в обжалваната заповед не става въпрос за дисциплинарни нарушения, но дори и да има, работодателят може или да търси дисциплинарна отговорност, или да приеме този вид неизпълнение да е в резултат на липса на качества.

             С този тезис ние решително не можем да се съгласим. Защото, първо, дали в заповедта са споменати или не дисциплинарни нарушения, това за съда няма значение – той дава квалификациите. И, второ, ако липсата на качества е обективно дадена, то тя е безвиновна – толкова си може човекът. Ако се  касае до неизпълнение на задължения, това е свързано с вина – умисъл или небрежност – и е изключено по дефиниция от приложното поле на чл. 328, ал.1, т.5 КТ. С други думи, дисциплинарните нарушения автоматично изключват безвиновната отговорност. И работодателят просто няма право на избор, на какъвто указва съдът. Това са различни правни форми,  които взаимно се изключват..                                                                                                              

            1.2.По същия начин първостепенният съд е отхвърлил основанието ни, че в обжалваната заповед не е посочено имал ли е ищецът нужните качества и до кога ги е имал, респ. кога ги е загубил. Този ни довод сме развили във връзка с оспорването ни, че няма установена трайна липса на качества. Ние не законотворчестваме – просто изхождаме от установената дефиниция на ВКС, при това задължителна за съдилищата – че трябва да става въпрос за трайно състояние. Вместо това съдът е теоретизирал, че ищецът може и да е имал качества, които впоследствие да е загубил, или просто никога да не ги е имал, т.е. това нямало значение за спора. По този начин, без да иска, сам е потвърдил правотата ни, че приписваните недъзи на ищеца не са обективно съществуващи, а са плод на субективното отношение към него.

            2.Нарушение на правилата за закрила по чл. 333 КТ.

            Съдът е изложил иначе формално правилния тезис, че няма изискване ИТ да се съобразява с мнението на ТЕЛК. Така е. И ние не можем да имаме претенции към ИТ защо е дала съгласие. Нито пък да ги обвиняваме защо е така, след като ТЕЛК дава мнение за негативни последици от уволнението.

            Но въпросът е съвсем друг и е изяснен от правната теория и практика. В изпълнение на задължението си за добросъвестност при изпълнение на служебните си задължения, работодателят е длъжен да извести ИТ за всички обстоятелства по искането на съгласие за уволнение. Отговорността за това не е на ИТ, тях ние не съдим, отговорността е на работодателя и него съдим.

            В отправеното искане до Инспекцията по труда от работодателя не е посочено мнението на ТЕЛК. Нито е представено експертното решение с изразеното мнение на ТЕЛК за последиците от уволнението (вж. описаните приложения към искането до ИТ).

            Ако в такива случаи има само предварително разрешение на Инспекцията по труда, без да е представено мнението на ТЕЛК, то според ВКС означава, че липсва пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника (Решение № 354/ 2005 г. по гр.д. № 879/ 2003 г., Решение № 719/ 2005 г. по гр.д. № 254/ 2003 г.). Освен това между датата, на която е дадено мнението на ТЕЛК, и датата, на която е дадено разрешението на ИТ, не трябва да съществува голяма разлика във времето, защото междувременно може да е настъпила промяна в здравословното състояние на работника, поради което мнението на ТЕЛК да е загубило вече своята актуалност   (Р. № 2202/ 2005 г. по гр.д. № 1743/ 2003 г. на ВКС) .

            Но работодателят е въвел в заблуждение Инспекцията по труда, като изобщо не е представил към искането си експертното мнение!

            Законът и практиката поставят тези изисквания с оглед осъществяването на пълноценна закрила на трудоустроените, независимо дали трудоустрояването е изпълнено, и на страдащите от заболяване под закрилата на Наредба 5. Инспекцията по труда трябва (длъжна е!) да има тази информация, за да издаде или не съгласието си. Ако това бе направено, можеше и решението на Инспекцията  да бъде друго. Това е въпрос на пълноценна законова защита на уволнения преподавател. Като не е представил, осигурил и комлектовал искането си до ИТ с мнение на ТЕЛК, работодателят е издал незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна.

            Това почитаемият съд не е съобразил и е допуснал нарушение на материалния закон.

           

            ІІІ. Необоснованост на решението

           

            1.Решаващият съд е направил категорични изводи за липса на качества у ищеца на база „многобройните писмени и гласни доказателства”, които ние вече оспорихме.

            За съжаление решението не прави връзка между приетите факти и обстоятелства за постигане на убедителност и справедлив съдебен акт.

            1.1. Съдът не  е отчел,че ищецът преподава на 13 класа едновременно, а сигналите срещу него идват от 2 или 3. Вместо това той безапелационно постановява, че Грънчаров „не става за преподавател”.

(А да не би проблемът да е именно в тези 13 класа, водени от Грънчаров, вместо от няколко пенсионера-историци и дори инженери – доверени хора? В класиката – „хранени хора”?... Не казваме нищо – но точно така се развиват нещата при отсъствие на Грънчаров; това е доказано в делото.).

1.2.Решаващият съд не е съобразил нещо, което крещи от възприетите от самия него факти в самото му решение.

„Безспорно е, а и страните не спорят между ищеца А.Г. да е възникнало и съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на сключен на 29.09.2000 г. трудов договор № 4 (л.336) на осн. чл. 68 от КТ, по силата на които Г. е заел длъжността „у.” в това училище. Не спорят и по силата на ДС (допълнително споразумение) № 36/ 18.03.2013 г. да е изпълнявал длъжността „С.У. (старши учител) общообразователен учебен предмет, считано от 01.01.2013 г. при ОТВ 629 лв месечно, както и да преподавал по предметите „е. и право”, „ф” и „свят и личност”.

??!!

Какво означава това? Ищецът има най-високата за учители класификация, именно І ПКС, която му е дадена от Централният институт за усъвършенстване на учителите към СУ „Св. Кл. Охридски”. Директорката Анастасова на 18.03.2013 г. го назначава – една година преди да го уволни поради пълна непригодност – за старши учител. Местата за старши учител са ограничени, те се обявяват и директорката го одобрява и назначава – три години след като е директорка на Грънчаров и една година преди да го уволни поради пълна липса на качества!?

Мислим, че това вече е прекалено!

Извинете, но това, заедно с многото други посочени и възприети факти, е доста шизофренно мислене!

            1.3.В решенията основно са  залегнали показанията на св. Кръстанова. Какво е казала тя:

            „Първата проверка беше м. 12. 2011 г.” (Бележка: повечето констатации са за този период, а Грънчаров е уволнен на 19.05.2014 г.).

            „Част от темите не бяха от учебната програма. Това е в годишното разпределение. Учителят пише план на темите. Към онзи момент бе утвърден от директора. (Бележка: Това не е упрек към ищеца, но защо го казва. )Той не съответстваше на изискванията на учебната програма и затова дадох предписания директора да изиска нов. Беше изискан нов. Част от темите бяха коригирани, другите не мога да кажа... Това трябва да бъде направено в годишното разпределение на учителя и да се проследи от директора, че тази промяна е направена. Това се прави от директора. Директорката е изискала такова преструктуриране и е изискала ново разпределение, което няма направено и това се потвърди две години след първата проверка, че същото съдържание липсва на понятие от учебната програма и този път. Атанасова не ги бе утвърдила и той преподава по неутвърдени програми.”

            (Бележка – голяма, опашата лъжа! В делото са представени от нас годишните разпределения, разписани от директорката за 2013-2014 г.!).

            (Следват дълги, объркани и несвързани изречения за:бившия инспектор Данчо Добрев (?!), някаква „възмутена ученичка”, недоумяваща дали това се учи по психология, илюзорни жалби срещу него (?) от ученици от училище „Симон Боливар”, анкета сред учениците по кой учебник учат...).

            „Учениците на Грънчаров посочиха, че автор на учебниците е той.”

            (Това показва, че пространните показания дотук могат да се отнасят само и единствено за м. 12. 2011 г. Защото експерт Костов заяви в с.з., че при проверката в началото на 2014 г. учениците се готвят по утвърден от МОН учебник, а не по учебник на Грънчаров. Само че преди това и той и Кръстанова са се подписали в протокола, че констатираните учебници са на Грънчаров!... Ама кой да седне и чете!).

            (Следва една цяла страница описания как Грънчаров води часовете сократически, не дава тема, а някои въпроси са сложни и отказва да дава отговори на учениците, като например за остри реплики сред учениците за циганското малцинство, че трябва да бъдат санкционирани, за тази война, която се води и учениците попитаха какво трябва да се направи, какво е решението и за толерантност не ставаше въпрос. Грънчаров каза: Вие сами си отговаряте на въпросите и няма какво да ви давам отговори. ”Или както проникновено казва експерт Костов в с.з. на 4.12.2014 г.: „Да, хубаво е да не се сдъвква на учениците храната, но трябва по някакъв начин това да се случва и да е видно, че се случва.”).

            За да се стигне до потресаващия отговор на въпроса на ищеца: „Запозната ли сте с преподавателския ми подход, същината на подхода ми и учебните ми помагала, едно от тях е утвърдено от Министерството?”

            „СВИДЕТЕЛЯТ: Ако аз бях схванала подхода, щях да го отразя, но той изглежда не се схваща и от учениците”... (Без коментар!).

            За учебните планове – „сигурно са утвърдени след това, в началото на учебната година нямаше утвърдени планове” – бележка: Ами в началото на учебната година Грънчаров е бил в отпуск по болест! А и нали бе категорична, че такива няма и в протокола е така; тя въобще проверявала ли е нещо или се е доверила на твърденията на директорката?

            На това решаващият съд отговаря категорично:  „Като цяло от тези доказателства безспорно се установява, че съответства на действителното положение отразеното в обжалваната заповед ищеца Г. да е преподавал само по негови разработки и да не е използвал одобрените от МОН учебници, а и да е изисквал от децата да се съобразяват само със становището му, изразено в тях.”

            2.Показанията на ученика Валентинов-Георгиев няма да коментирам, макар че има много какво да се коментира! – да му бере срама ответникът.

            А емоционалните излияния на св. Попова говорят много за собствения й педагогически и граждански портрет. Тя ненавижда Грънчаров, който й е казал да си ходи в къщи и да си гледа пенсията. Интересното е, че тя не фигурира сред свидетелите, поискани от ответника. В отговора ответникът иска като свидетели Илия Маринчешки – педагогически съветник при ответника и Любка Начева – родител. Те са и допуснати. Но незнайно защо в с.з. на 12 януари 2015 г. се явява вместо тях като свидетел Лили Попова, която отговаря на въпрос на противниковия адвокат сама ли е дошла или е била принудена: „Лично аз пожелах със съзнанието заради потърпевшите си ученици.”

            Тя обича учениците си, за разлика от Грънчаров, който не обичал децата! Вижте с каква топлота говори за едни ученици, които искали да правят „мечка” на Грънчаров (казармен жаргон, означаващ да се хвърли върху набелязания одеало, за да не вижда биячите си, и след това да бъде пребит). Свидетелката, преподавателка и гражданка Лили Попова със симпатия ги нарича „едни по-оправни момчета”. Защо тогава да се учудваме на ученика, блъснал Грънчаров в коридора и нарекъл го „смотаняк” – и той е едно по-оправно момче. Както и тези, барикадирали вратата на класната стая за да не влезе Грънчаров в час. И онези, които спят в часа. И онези, които написаха (подписаха – нито едното не е верно!) „благодарственото писмо” до г-жа директорката за уволнението на ищеца... Все едни оправни момчета! Ползващи се със симпатиите на ръководството.

            Това не е съобразено от решаващия съд, който дори не допуска (както прави това ищецът) възможност ръководството да не е право, или да греши поне малко. Не, с безпрекословна категоричност се прави извода, че ищецът не е прав, а права е директорката.

            Тъй да бъде! Но сме убедени, уважаеми Окръжни съдии, че и педагогическият занаят е в голяма степен творчески, като юридическия. И се допускат грешки, това е безспорно, само Бог е безгрешен! Но такива оценки от педагози? И защо уважаемият съд не обърна поне малко внимание на показанията на свидетелите Паунов, Христов и Чушков, в тях има неща, които звучат много достоверно, непреднамерено и простичко за човека и преподавателя Ангел Грънчаров – и за неговия маниер на преподаване.

            Но това, за съжаление, не е направено. За което търсим Вашата компетентна намеса. Защото „по-оправните момчета”, които искат „да направят мечка” на личности, явяващи се привърженици на мисълта и на морала като Грънчаров, стават все повече. В живота и в обществото. Което е признак за наближаващата страшна психологическа и нравствена катастрофа в страната ни…

           

ПРИЛАГАМЕ: копие за въззиваемия.

 С УВАЖЕНИЕ:

Адвокат Феодор ИЛИВАНОВ                ЖАЛБОПОДАТЕЛ:

 С пълномощно от І инст.                                         Ангел ГРЪНЧАРОВ                                                                                    

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo