Виктор Шендерович: Может, хапнуть Ниццу? Всяко лучше Симферополя, 11.04.2015 2:04
В Москве, на Никитском бульваре, у здания ТАСС раскинулась агитационная выставка, посвященная Крыму и его, прости господи, возвращению домой. Один щит называется – «Любимые места русских классиков»: Чехов в Ялте, Горький в Форосе….
Фотография по соседству – императрица в Ливадии…
Типа – всё наше, русское!
Офигительный довод за аннексию, между нами говоря, – про любимые места. Опера «Пиковая дама» написана во Флоренции. «Мертвые души» – в Риме. Достоевский не вылезал из Висбадена, Тургенев из Парижа…
И Горький, вообще-то, предпочитал Капри.
В общем, любимые места наших классиков довольно многообразны. Да и императрица не меньше Ливадии любила Ниццу.
Может, хапнуть Ниццу, по случаю, раз все равно санкции?
Всяко лучше Симферополя.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар