Дали е прав Ерих Мария Ремарк, написал ето тия думи:
"Парите - това е свобода, изкована от злато"
А? Как мислите по този въпрос?
Поставям го и в ето този план: понеже заради свободолюбието си, за наказание и за отмъщение заради привързаността си към свободата бях уволнен и изгонен от работа като преподавател по философия и гражданско образование (и то по параграф, по който фактически пожизнено съм лишен от преподавателски права - стига съдът да не реши друго!), то аз в крайна сметка съм също така лишен и от средства за съществуване; сиреч, тия, които ме подложиха на тази репресия, ме обрекоха на пълно безпаричие, на липса на всякакви доходи, на гладна смърт в крайна сметка и фактически. Излиза ето какво:
Искаше свобода, обичаше свобода - на ти сега... пълно безпаричие: умирай, щом толкова ти била нужна свободата!
Сякаш това ми казват свободомразците, които ме изритаха от образователната система. На мен така ми звучи тяхната позиция. На вас не знам как ви звучи, ето, затова и питам какво вие мислите. Ако искате отговорете ми де, ако не искате, недейте. Стига да имате какво да кажете, отговорете, иначе не си струва...
А Ремарк по-горе твърди, че парите били свобода. Нещо като изкристализирала, изкована от злато свобода били парите според него. Аз у себе си обаче не съм забелязал кой знае какво привързаност към парите, към златото - значи ли това, че моята любов към свободата е била фиктивна? А пък тия, дето притежават неудържима лакомия към парите и към златото, дали те не са истински, действително свободолюбиви?
Тия въпроси на мен ми се струват интересни, за вас не знам как е. Може би ме вълнуват по причина на това, че все по-малко стават стотинките в джоба ми, сиреч, все повече намалява свободата ми? А, какво ще кажете и по този въпрос?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар