Вчера попаднах по някаква телевизия на предаване, в което медийно известен поп и бивш министър на образованието (Сергей Игнатов) спореха за това трябва или не трябва да се учи религия в училище. Изказаха се, както си му е редът (за наште телевизии) сума ти глупости и от двамата, които като безскрупулни популисти се стараеха еднакво да дразнят най-долните страсти у масовия немислещ нашенец, почитател на жълтата телевизионна пропаганда-агитация. Но искам тук да споделя за нещо, което хептен ме втрещи. То касае изявата на попа. (С.Игнатов, мой бивш състудент от Санкт-Петербургския университет навремето, познавам го отдавна, с нищо вече не може да ме изненада: за него знам комай всичко!).
Та попът, за който казах, че е медийно известен, мяркам го чат-пат по телевизиите. минава за патриотичен поп, видите ли, меша се в изяви с разни гърлести (гласовити имам предвид) пишман-националисти. Последният път го мернах в едно жълто предаване, ориентирано не само към отразяване, но и към правене (произвеждане) на скандали. Та в това предаване въпросният поп си беше взел за... "адвокат" Павел Чернев, нали се сещате за тая наша "медийна звезда"? И там значи имаше един друг поп, подкрепящ попа, за когото говорим; правеха нещо като "дебат", по нашенски де, то се знае. Присъстваше и публика, викачи, санким. По едно време в дебата от публиката скокна едно момче и се нафърли да бие... опонента на попа (и на "адвоката Чернев")! Едва ги разтърва разсилният! Интересно е, че там, в залата, се оказа и друг поп, чиито син бил малолетният бияч. И бащата-поп, без да му мигне окото, защити сина си, смятал, че правилно скокнал да бие опонента на своя другар-поп; заслужавал си боя тоз проклет опонент. Това ни го съобщи другия поп, бащата, а пък тоз поп, за който искам да ви кажа нещо, негов приятел, изобщо не възрази. Абе наште попове са голема работа, нема да се излагаме сега! Мнозина от тях имат мутренски, да не кажа направо бандитски манталитет. Какво за тях е да опрадаят един пердах пред камерите?!
Та оттам, от туй зная тоя толкова медийно известен поп; с това нещо съм го запомнил. А вчера, тъй да се рече, си затвърдих толкова "доброто", с извинение, мнение за него. Ето за какво.
Попът защищаваше тезата, че требвало да се учи религия в училище, даже и вероучение, на православна основа, щот сме били православна нация. Огромната част от народа ни била с православно вероизповедание, тази религия била традиционно вероизповедание, имала исторически корени и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля. И ето сега пункта, който така силно ме впечатли: попът постоянно повтаряше, че мнението на мнозинството било меродавно, това била демокрацията: мнението на мнозинството е най-доброто, най-правилното; той дори каза в един момент и това: ако почнем да се съобразяваме с мнението на някакво си там малцинство това щяло да бъде "диктатура на малцинството". Абе попът явно беше доста учен, напреднал е явно в тия неща, даже министърът на образованието (бивш) силно се затрудни да каже нещичко по повод на тоз "тъй железен аргумент". Нищо че он требваше да минава, по замисъла на предаването, за европейски и наистина демократично мислещ човек.
У нас комай всички смятат, че "правилно разбраната демокрация" е това: мнението на мнозинството е правилното, е най-доброто и пр., то решава всичко. Мнозинството било, видите ли, винаги право, неговата воля, тъй да се рече, е свещена. Та това е "народът", а пък народът, знаем, никога не греши и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля...
Аз обаче ще възразя. Такова едно разбиране няма нищо общо със същината на демокрацията, то е... болшевизъм! Диктатът на мнозинството над малцинството е именно болшевизъм, а болшевизмът няма нищо общо с демокрацията. Да обявим, че мнозинството винаги е право и неговото мнение, неговата воля е "свещена", е недемократично, е антидемократично разбиране. Е болшевишко разбиране. Болшевизмът, сиреч, комунизмът, знаем, е най-зъл враг на демокрацията. На автентичната демокрация. Щом болшинството (руска дума, означаваща мнозинство), другояче казано комуната почне да има несъмнен приоритет и безусловно "право" на диктат, на налагане на мнението си, то демокрацията вече е отишла, тъй да се рече, "на кино". Или по дяволите. Съобразяването, неигнорирането, почитането на разбирането или позицията на малцинството е именно признак на автентичната демокрация. При демокрацията изобщо не се знае кой е правият; тия, които са повече, не значи, че са по-умни, че мислят "единствено правилно", т.е. мнозинството не е винаги и безусловно право. Кой е прав е проблематично. Много е възможно малцинството да е право. Ето защо мнението на малцинството трябва да бъде отчитано, не бива да бъде игнорирано, и то на това смехотворно, крайно несигурно основание: не сте прави, защото вие, дето мислите така, сте... малко! Може да се окаже, че е прав дори отделно взет човек, неподкрепян от никой - той просто е успял да види нещата в точната им светлина преди всички други. Така обикновено става в живота и в историята.
Демокрацията в нейното автентично разбиране е: уважение към мнението или разбирането не само на малцинството, но и към мнението и разбирането дори на отделно взетата личност. По това се разбира кой е истински демократ - демократ в истинския смисъл е този, който уважава мнението на отделно взетата личност, също така и на малцинствата. Това, че сме много, не ни прави автоматично прави, напротив: много често се оказва, че мнозинството общо взето винаги греши! Мнозинството е склонно да се подвежда по нездрави емоции, по какви ли не настроения, то е склонно да проявява наивност, да се лъже, оставя се да бъде манипулирано и т.н. Това, че Б.Борисов от известно време печели сички избори, изобщо не го прави прав, напротив! Е, демокрацията има това несъвършенство, че в нея мнението на мнозинството решава всичко, при нея то надделява - и точно заради това си страдаме. Истинската демокрация е в ония напреднали общества, в които при формирането на мнението на мнозинствата огромна роля има разбирането на най-умните; общества, в които мнозинството е привикнало да се вслушва в становището на най-добрите, на умните, на разбиращите от проблемите, е истински демократично общество. А у нас кресльовците винаги побеждават - и лъжльовците. У нас никой не ще да слуша умните, мислещите, разбиращите от дадена работа. Някой от това т.н. "винаги право мнозинство" в последните години да се е вслушвало в становището на такъв доказано разбиращ човек, политик и държавник като Иван Костов? Нема такова нещо, нали така? А слушат кого? Бойко слушат, който често сам не знае какво иска, на него от пръв поглед му личи, че нищо не разбира, ала нахакано се изказва, и то все по въпроси, от които очевидно нищо не разбира. И в мнението на други такива нашенски медийни бабаити се вслушва тъй лековерният и наивен български избирател. Е, за това именно нещо и си плаща...
Да, всичко се плаща. За всички заблуди, илюзии и тъпотии си плащаме и ще си плащаме. Ето, у нас масово демокрацията се разбира по съвсем болшевишки начин. Даже и тия, дето се смятат за върли демократи, в поведението си показват, че са подвластни на болшевишкия, на комунистическия стереотип. Мнозинството винаги било право, то, видите ли, не грешило, неговата воля трябвало да бъде меродавна и прочие, повтаряше оня въпросния поп, а пък всички го гледаха зяпнали от възхита: брей, колко умен е тоя поп, малеее, какъв железен аргумент измисли! И бившият министър Игнатов, уж професор, си тръгна с подвита опашка от спора. Попът-болшевик си тръгна наперен, като победител! Туйто. Какво повече да пиша, то всичко е ясно?!
Това е положението. Много сме далеч от демокрацията - и от демократичното съзнание, култура, манталитет, традиция и пр. Затова и много още ще страдаме. То така се върви към истината и доброто - всички илюзии се изкупват със страдания. Безплатни обеди, дето се казва, няма. Иска се да се мисли, ама къде ти да мислим, защо ни е да мислим изобщо, та ний сичко си знаем? Демократ е и оня, който е способен да постави под съмнение и собственото си разбиране даже. Който вярва безпрекословно, твърдо, по сталински в собствените си мнения, който робува на собствената си ограниченост, който живее с илюзията за своята "пълна непогрешимост", такъв е опасен враг на демокрацията. Такива хора обаче у нас дирижират положението. Пълно е с болшевики навсякъде, ето, сред първенците на църквата ни ги има даже. А Христовата религия и църква по начало е най-свободолюбива и демократична: та нали истините, на които тя се покои, са казани от един отхвърлен и прокълнат от всички човек - именно от Христос? Да, Христос е преди всичко човек, а това, че е Бог, е нещо, което е на втори план: Христос е най-човечен и човеколюбив Бог. Тия неща би следвало да ги знаят ония, дето се зоват християни и особено пък духовници, свещеници, първенци в духовното водачество и наставничество на народа.
Но сами виждате: погледнете какви са ни духовните, с извинение, наставници, вижте какви са ни водачите, колко струват наште "народни кумири" (бай "професор Вучков", Сидеров - он пък е "теолог", "богослов" по образование, е, верно, придобито наскоро, да ме прости Господ; да ни пази Господ от такива "богослови"! - Слави Трифонов също ни е такъв трибун, Азис, Митю Пищова и прочие, да не продължавам да изреждам наште медийни кумири, щото редицата, знаете, е дълга!), погледнете що за личности се изживяват у нас за политици и т.н. Спирам дотук. Простете, че в този светъл ден се отплеснах да напиша това, ама си мисля, че е важно. Както и да е. Честито Възкресение Христово! Ще ви пожелая само едно нещо: внимавайте най-вече какви са ви духовните водачи и кумири особено!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар