На страницата на ПГЕЕ-Пловдив във фейсбук са сложени тия две снимки и е написано: "Ден на ученическото самоуправление в ПГЕЕ". Реших да направя един коментар на тази многозначителна проява, която съдържа в себе си смисъл, за който повечето хора едва ли се досещат. Ето какво написах там и понеже зная, че то ще бъде изтрито от толкова "демократично мислещите" приближени на ръководството активисти в ПГЕЕ, затова го слагам и тук, в блога си:
В древен Рим някога имало веднъж в годината празник (мисля, че се е казвал "Сатурналиите"), та в този ден, според обичая, господарите и робите за един ден си разменяли местата, робите ставали господари - и господарите ставали роби. Господарите в този ден страшно се забавлявали като гледали робите да се държат като господари, също така им било интересно да видят как те самите ще се почувстват в ролята (и в дрехите) на роби.
Много показателно е, че и ръководството на ПГЕЕ-Пловдив се вдъхновява от абсолютно същата, както виждаме, "авангардна" и "новаторска", няма що, идея: всички през цялата година са роби и слуги, но само за един ден ще им позволим да бъдат господари, а пък на най-заслужилите в слугуването и робуването дори ще им позволим да седнат на директорския стол! :-)
По-изразителна, по-хубава метафора едва ли можеше да бъде измислена, затова и от все сърце поздравявам ръководството на ПГЕЕ-Пловдив за тази находчива и наистина многозначителна инициатива, показваща същината на идеите, от които то се вдъхновява!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
"Една изгладняла лисица попадна под лозница с надвиснали червени узрели гроздове. - Харесва ми цвета на това грозде - промърмори си лисицата. Ще се опитам да го стигна с един скок. И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана: Гроздето е много кисело... Не заслужава вниманието ми".
Аби горната другарка си е истинска поетеса, не можеш да се мериш ти с нея, Грънчаров, колкото и да се напъваш, никога няма да я достигнеш - виж какъв финес показва, какво благородство, каква възвишена душа..... :))))
Публикуване на коментар