Спорът за "турското робство" прие някакви епични, героични и дори разтърсващи душата и духа измерения!

Една дама, Стефания Николаева, написа писмо до Кмета на Панагюрище Белишки, Никола Белишки, който се прочу апострофа си към Президента Плевнелиев, а именно че не трябвало било да се търси синоним на думата „робство” - щото това било, видите ли, национално предателство: Отворено писмо до кмета на Панагюрище. Та Кметът, който, в навечерието на приближаващите кметски избори показа такова умилително родолюбие, биде срязан от тази същата дама, която му обясни що е това робство и му доказа, че тъй показният му патриотизъм е твърде неуместен; ето част от нейното писмо:

Петвековният период от нашата история, колкото и да не Ви се иска да го приемете, не се покрива със съдържанието на това понятие. Думата „робство” е литературен образ, хипербола, внесени в историята с цел пробуждане на националното самосъзнание и мотивиране на българите към борба за независимост. И всеки, който механично продължава да употребява тази дума не на място, е национален предател. Създава лош имидж за интелигентността на българите като цяло.

За мен, както и за стотици хиляди българи, които държат на точността на понятията и са положили усилия да прочетат повече от 5 книги, Вашата реплика, освен че е признак на ниска политическа и човешка култура, е и непростима обида към всички нас. Вие ни поставихте в нелепата ситуация да обясняваме на приятелите си от други Балкански държави, как така ние сме били под робство, а те – не, въпреки че историите ни са аналогични.

Правилната и отговаряща на реалните исторически факти дума, Кмете, е „владичество” или „зависимост”. Не е нужно да ходите до библиотека (за тази цел се има интернет) за да проверите, че освен в България нито една друга Балканска държава не обозначава османския период от историята си с думата „робство”. (И тя посочва, че в Албания го определяли като Periudhes osmane (османски период), в Босна – Тurske vladavine, в Сърбия – Отоманске владавине, в Словения – Otomanskega pravilo, в Хърватия – Osmanska vlast, в Македония – Османското владеење, а гърците говорят за Османски период или османско владичество. В по-стари исторически книги терминът е „турска окупация”.

Балканските държави са преминали през същите изпитания като нас: насилствена ислямизация, убийства, изнасилвания, ограничени права, високи данъци, грубо и нечовешко отношение към всяка проява на непокорство. Дори може да се говори за локален геноцид на определени место, но за робство – не. Османските нашественици са имали забрана да построяват селищата си в непосредствена близост до българските, да се сместват с българското население, а вие употребявате думата робство, но я подкрепяте с примери за жестокост и насилие. Различно е.

Така, тия неща общо взето пише въпросната госпожа Николаева в писмото си до тъй патриотичния Кмет Белишки, явно силно загрижен за преизбирането си, та с този същия демонстративен патриотизъм завалията явно си комай гарантира преизбирането (барабар с ония същите благинки, които провят кметския пост тъй съблазнителен). Но има още нещо, което е твърде интересно: друга една дама, името й е Мадлена Георгиева, от своя страна написа прочувствено Отворено писмо до Стефания Николаева, аз лично скоро не съм чел чак толкова прочувствено, на места прочувствеността му е преминала, честно казано, в лигаване. Но за мен като психолог беше твърде интересно да прочета туй писмо, в което логиката и основанията на здравия разум по въпроса за "турското робство", тъй да се рече, е поставен под решително съмнение и оспорване, и то именно на... емоционални основания (аз като философ много уважавам човешките емоции, стига да не са лигави и фалшиви де!). Признавам си, като четях с извънреден изследователски интерес нейното твърде красноречиво писмо, в главата ми се въртеше следната натрапчива мисъл: леле, на какви велики душевни подвизи са способни някои наши рублофили, за пустите рубли са способни направо на титанични подвизи! Както и да е, има много емоции в туй писмо, коя от коя по-лицемерни и фалшиви, да не кажа гнусни, а пък за тяхната показност да не говорим, тя си се подразбира като вземем предвид изходната настройка на бойката рублофилски мислеща дама, именно настройката й да лицемери дето се казва тотално. Понеже е изпаднала в извънредна словоохотливост, да не кажа словоблудство, не мога тук да цитирам пасажи от туй писмо, съветвам ви да го прочетете цялото и да му се насладите от душа, тъй да се рече. Та вие четете и се наслаждавайте донасита, според това доколко е извратена или е здрава вашата собствена чувствителност (то всъщност от това зависи всичко, щото от хората с извратена чувствителност всичко се възприема наопаки на нормалното, на естественото!), а ето тук ви поднасям онзи момент, който за мен е най-важен, имам си своите съображения да го определя така:

Защото някак си ще ми е по-лесно да приема, че размахвате въже и свистите с ятаганни думи в къщата на бесените и клани предци на панагюрци някак емоционално и в известна степен – спонтанно-необмислено. Ако е така – приемам и разбирам като такова, необмислено и спонтанно-емоционално, писмото Ви, с което се опитвате да ми отнемете личното право да мисля за робството на предците ми като за робство, а не като за присъствие. И мога да подмина това снизходително и разбиращо, без изобщо да ми е нужно извинението Ви. Ако не е така обаче – ще се наложи да се извините. Може и писмено – повечето панагюрци едва ли държат да Ви видят лично. Но задължително – отново в „отворено писмо”. До всички!

Ще си позволя и открито да не се съглася и с мненията на определена група подкрепящи тезата Ви и етикираща нас, използващите думата „робство”, като „хора с робско съзнание и самоопределяне”.

Да си роб не е въпрос на самоопределяне, а на определяне.

Дали да бъдеш роб или не не е било и не е въпрос на личен избор – поне в периодите, касаещи местната ни историческа епопея. Определянето в тези периоди не е ставало отвътре навън, а отвън навътре – с много натиск, унижения. И кръв.

Тази бодяща дума “роб”, която означава да си НЕсвободен. Да гледаш как отвеждат момчето ти завинаги, белязвайки живота му с клеймото “еничарин”.

И да си НЕсвободен да кажеш “Нееее!…”

Да “покръстват” в “правата” вяра без кротце и благо и со МНОГО кьотек майки, бащи. И деца.

И да си НЕсвободен да кажеш “Не!”

Да си роб не означава САМО онова, което пише в тълковния речник, дами и господа.

Да си роб означава и да НЯМАШ право да кажеш “Не”.

И не е нужно да имаш шестица по история, за да го знаеш.

Трябва ти само едно простичко нещо за това – кръв във вените.

Кръв, наситена с толкова много преглътнати Не-та, превърнали я в (по)Жар.

И пламтяща всеки път в края на април като клада.

Това е достатъчно, за да си “в час” по история.

Дори и да (не) си отличник.

Всичко друго е въпрос на къса памет.

А тя е привилегия на властта. И политиците. Както и на онези, които имат вени, но нямат с какво да ги пълнят. Още по-малко – жар.

Това е направо знаменит текст, думи нямам, много си падам по такива текстове! Страхотно, направо очарователно се напъва да спекулира тази толкоз емоционална, ала, за жалост, изобщо не умееща да мисли дама. (Апропо, да подхвърля само: защо "робите" били нямали, видите ли, правото да кажат "Не!"? Ето това е особено трудно да се разбере, винаги можеш да кажеш "Не!", казваш "Не!", пък дори и с риска да ти хвръкне главата, но това право да кажеш "Не!" никой не може да ти го отнеме! Нали тъй, драги ми страхопъзльовци, дето почитате тъй силно, водени от някакво неизвестно, непонятно за човешката природа малоумие, дето значи почитате толкова, кой знае защо, пустото "робство", легнало ви неясно защо на сърцето!) Аз сега няма да анализирам тъй прочувственото, направо сълзотворно патетично излияние на въпросната бойко немислеща дема, оставям ви да му се насладите, пък после, тия дни, може и ако намеря време да го анализирам както аз си знам. Хайде чао засега - и хубав ден! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo