Ето в една уж случайна обмяна на реплики по-долу се оказа, че се съдържа един важен според мен проблем, по който си заслужава да се мисли повече, а именно какво означава, какво показва това, че гражданите, примерно, по-често прибягват до услугите на правосъдието, да речем, съдят се по-често; ето какво си казахме с един човек, който сякаш без да иска постави този важен проблем:
Анонимен каза: ... Хаха, а в другите страни всичко е хармонично и всички са весели и щастливи. Известно ли ви е например, че най-много съдебни дела се водят тъкмо в Съединените щати, там се съдят за щяло и нещяло.
Ангел Грънчаров каза: В страните, в които хората много се съдят, благодарение на това има развито и добре функциониращо правосъдие - и в крайна сметка има и законност. Това, че се съдят, показва, че гражданите в тия страни вярват на правосъдието. Изобщо не сте успял да разберете смисъла, скрит във факта, че в дадени страни хората много се били съдели.
Страните, в които хората не се съдят, отношенията са в едно диво и варварско състояние; там няма нито законност, нито правосъдие, нито справедливост. Пример за такава страна е Русия. Там гражданите не смеят да съдят държавни чиновници за своеволията им, защото в Русия държавният чиновник е подобен на свещените крави в Индия. Там дори самата държава си разчиства сметките със своите политически противници (опозиционери, критици, журналисти и пр.) просто като ги убива...
Това му написах там, в коментарите в блога си, но проблемът си заслужава да бъде осмислен по-цялостно и по-детайлно. Имам желание да посветя на този проблем - за отношението ни към правосъдието, за това можем ли ние, гражданите, с нещичко да допринесем за промяната в правораздавателната сфера - та значи имам желание да посветя на този проблем следващото излъчване на моето телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Мисля, че темата си заслужава, а, вие какво ще кажете, заслужава ли си или не си заслужава?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Много добра тема. И това, че хората в САЩ много често прибягват до разрешаване на спорните моменти по между си, с помощта на правосъдието, е признак, че има правосъдие, правосъдие което право съди.
Томи Томев.
Не знам дали американците постъпват правилно като толкова често се обръщат към съда. Функциониращата правова държава е хубаво нещо, но гражданите в една демокрация трябва да са достатъчно зрели да решават повечето проблеми сами без постоянната намеса на съда.
Юристи винаги са ме съветвали по възможност да избягвам съдебни дела, защото това са много нерви, време и разходи с неизвестен край, и да се стремя към извънсъдебни споразумения. Друг момент според тях е, че всеки съд обикновено още от началото на процеса си създава някакво мнение кой е прав и кой крив и това становище често си остава непроменено до края независимо от приведените допълнителни доказателства и аргументи.
Отношенията между съвременните хора са значително по-усложнени и затова е съвсем естествено възникнали проблеми да се решават и по съдебен път. В примитивните и несвободни общества може да се живее без потребност от апелация до съда, колкото по-свободно е едно общество, колкото по-свободолюбиви са хората, с колкото по-развито съзнание за свобода са те, толкова по-често се налага възникнали конфликти и противоречия да се решават по съдебен път. В общества, в които съзнанието за свобода сред хората е неразвито, отношенията се уреждат или по мафиотски начин, или чрез юмручно право, или по друг, също толкова дивашки начин, докато цивилизованият начин за решаване на проблеми в свободните общества е съдът...
Публикуване на коментар