На едно място във фейсбук споделих мисли на Martin Demerdzhiev, които по моя преценка имат голям смисъл понеже касаят важен български проблем; ето какво пише той, пък по-долу можете да видите и началото на нещо като дискусия по него:
Не може една публикация да се поставя въз основа на нечия етническа принадлежност в 21 ви век. Постоянно четем "циганин закла", "циганин обра". Такива статии са по-посещаеми, защото българинът търси одушник на злобата си. Нека да кажа, че никъде не съм виждал толкова много злоба както у нас. Никъде не съм чувал за руска етническа престъпност, нито за мексиканска, нито за някаква друга. Чувал съм за мафия, но не и за етническа престъпност. У нас това е станало нормален маниер на говорене. Защо? Защото искат да ни отклоняват вниманието от истинските виновници за положението ни. Правят го по примитивен, расистки начин и мнозинството от хората се възпламенява моментално, първично, без предварителен мисловен процес. Без да си зададе въпроса "Къде е полицията?", "Къде са институциите?". Тук някой не си върши работата или не е способен, или не желае, или не му дават. И какво правим? Грабваме телата? На това ни възпитава възрожденската доктрина от преди 150 години, която учим в училище като универсална ценност.
Ангел Грънчаров сподели публикация на Martin Demerdzhiev с думите: Точно така е, а не бива. Трябва да се мисли, не трябва да се поддаваме на манипулациите - та сами, от глупост, да си подпалим чергата...
Ivan Marinov каза: "Възрожденската доктрина" не възпитава етническа омраза, а презрение към робската наклонност на българина. Четете Ботев. Не турчинът е виновен, а малодушният и послушен българин. Нека не преувеличаваме ролята на ученото в училище. Ще Ви дам скорошен пример от моя ученически живот. Позволих си да рецитирам Ботевата лирика пред класа, но реакцията бе вяла и обидно безразлична. Не така стоят нещата с просташките провокации на сексуална основа. Хич не говорете за етническа омраза, породена от идеал, който в никакъв случай не следваме. Не. Разединението между етносите е сериозен проблем, който не е отклонение на вниманието, за разлика от други, изкуствено създадени полемики.
Martin Demerdzhiev каза: Възрожденската риторика е нещо от 19-сти век. От други времена, които са имали своите проблеми, които са в голяма степен различни от сегашните. Не казвам, че тя не трябва да се учи. Напротив. Просто трябва да се разглежда и осмисля от дистанцията на времето, в което живеем. Така можем да я разберем по-добре, като нещо изживяно. В момента в обществото липсва разбиране на демократичните ценности. Не само от младите хора. Нещо повече. На тези ценности се гледа с известна доза ирония и дори презрение. Те не са разбрани, не са осмислени и за това се отхвърлят от обществото ни. Това ни пречи изключително много да заприличаме на съвременно общество. В същия момент възрожденската риторика наднича от всеки ъгъл. Образованието набляга на нея, всички патриотични организация я използват за своя доктрина. Много хубаво само, че тя не разглежда историята ни обективно. Разглежда я романтично. С повече патос от колкото факти. Всяко едно време съдържа своите илюзии. Ако разглеждаме обществото си като жив организъм трябва да разберем, че тогава то е било дете. Да то е постигнало много пораснало е, надживяло е себе си. Сега трябва да се изгради наново, защото комунизмът ни върна пак в първи клас. Трябва да прочетем историята си отново и да си извадим поука. Да разберем демократичните ценности като основа на обществото ни. Изглежда, че това ще е много мъчен процес.
Ivan Marinov каза: Съгласен съм, историята идеализира и митологизира определени периоди от националното ни развитие, ала не така стоят нещата с културните дейци от съответните времена. Та нима Алеко не бленуваше за демократично и развито общество в брилянтните си фейлетони? А съществува разлика между патриотизъм и национализъм. Както Ботев казва, патриоти сме само в кръчмата, а аз ще допълня - и под юргана, когато сме си вкъщи и псуваме всичко живо, ама без да правим нещо, за да го променим. Не знам дали процесът ще е мъчен или просто невъзможен - в това отношение съм песимист. Ако обществото ни е дете, то неговото развитие е спънато и гръбнакът му пречупен. Предполагам, под възрожденска риторика разбирате онази, описвана от Щастливеца. А се опитваме да приличаме, заради което взехме и пороците на Запада, като пластични операции и разврат, но без да сме се лишили от суеверията и селяндурщината, (нищо обидно към хората със селски произход, почти всички сме такива) завещана ни от нашите деди. Някакъв мелез се получава и, напълно откровено, аз не вярвам в него.
Ангел Грънчаров каза: Г-н Demerdzhiev, казвате, че комунизмът ни бил върнал в първи клас - що се касае до развитостта на демократичното съзнание на народа - или развитието на неговото съзнание за свобода. В първи клас обаче съзнанието на децата е чисто и свежо, докато "общественото съзнание", което ни подари комунизмът, за жалост е изцяло порочно, извратено, изкривено, в него всичко е тъкмо наопаки на дължимото, на подобаващото. Много по-лесно е да се развие едно чисто, свежо и непорочно съзнание - отколкото да се лекува съзнанието от тумора, какъвто по естеството си е комунизмът. Само тази ми е забележката. Иначе с всичко друго съм напълно съгласен.
Ето, в наше време е пълно с хора (аз ги наричам комуноиди) които са с дотам изкривено съзнание, че по никой начин не могат да осъзнаят и признаят своята опороченост и ощетеност: за такива и свободата, и демокрацията са нещо крайно нежелано, опасно и вредно. Те открито мразят атмосферата и на свободата, и на демокрацията, и на суверенната и пълноценна личност, в която единствено могат да виреят и свободата, и демократичния манталитет на свободния човек. Комунизмът успя да ни подари този отпадъчен човешки, с извинение, продукт на историята, който е невъзможно да бъде "превъзпитаван", щото тази екзистенциална изкривеност и непълноценност по дълбокото ми убеждение не могат да се лекуват.
Най-страшното е, че тази изкривеност в душите се възпроизвежда и у голяма част у младите, които са продукт на социалистическата система на образование, която до ден днешен си господства необезпокоявана в българското образование. Такива не изпитват респект към другата личност, нито уважение към нейното право на индивидуалност, на различие, на сувереност. За такива всичко, що не "мисли", с извинение, като тях, е "враг", подлежащ на унищожение.
Аз лично не вярвам, че на такива озлобени заради непълноценността си "човешки творения" може някак да се помогне да се завърнат при човечността. Това за мен е твърде съмнително. Но едно е сигурно: че ще пречат колкото могат на човешкия и духовния възход на родината ни.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
5 коментара:
Ivan Marinov Господин Грънчаров, едва ли ще се вслушате в скверните думи на един млад човек, несъгласен с бруталното Ви поведение, ама ще пробвам: Научете се, за Вашето собствено удовлетворение, да четете повече с мисъл и разум, отколкото с автоматичното и смехотворно, инфантилно оплюване на ония, низшите и жестоки хорица, които нямат олтар на Ангел Грънчаров, чието име да споменават няколко пъти дневно. Разберете, о, велики боже Грънчаров, има и атеисти по отношение на Вашата нескромна и нахална особа.
Харесвам · 55 мин.
Martin Demerdzhiev Съгласен съм г-н Грънчаров. Изразът, който използвах е неподходящ, че комунизмът ни е върнал в първи клас. Комунизмът ни постави на място, където никога не сме били преди. Не ни е "върнал". И не сме само ние в тази ситуация. Щом Германците срещат трудности с възстановяването на източна Германия, където вече са потънали 2 трилиона евро и все още територията на бившата ГДР изостава значително, значи извода е, че комунизмът се плаща в най-голяма степен от хората с демократично мислене в обществото. Излиза, че можем да вървим напред само ако вземем "комуноидите" на гърбовете си и то против волята им. Иначе сме обречени да потъваме.
Вече не харесвам · 1 · 26 мин.
Martin Demerdzhiev Иван под "възрожденска риторика" имам предвид онази агитация на възрожденците спрямо населението, която е характерна за епохата на българското възраждане. За да не се впускам в прекалена полемика ще се позова на Любен-Каравеловото: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата!". В днешно време свободата иска екзарх. В днешно време има нужда от общество, което се гордее повече с библиотеки, университети, наука, духовни ценности. И не толкова с наздравици с черепа на Никифор, с военни успехи или с империалистични идеи. Възприемането на "греховете на запада" е нещо, което показва истинското състояние на обществото, което не знае как да използва свободата си. То го е имало и през комунизма, само че е било потискано по изкуствен начин. Когато поставим нещата на реална основа действителността изплува на повърхността и става очевидна.
Харесвам · 1 мин
Ангел Грънчаров Страхотен отговор сте написал, уважаеми г-н Demerdzhiev, като имам повече време ще Ви отговоря подобаващо, темата ми се струва хубава, заслужава си да я обсъдим по-внимателно. smile emoticon like emoticon
Харесвам · 1 · 1 мин
При желание в обществото винаги може да бъдат прокарани не само етнически, а безброй други разграничителни линии, били те расови, религиозни или пък класови (както учи марксизмът), но освен това обществото може да бъде разделено на пианисти и непианисти, ниски и високи, мъже и жени, стари и млади, баси и тенори, алти и сопрани, колоездачи и пешеходци и какво ли не още. Фактът, че сценаристите са се сетили за циганите, а не например за виолончелистите, говори, че нямат никаква фантазия – хаха. Но те са прави, ще е доста трудно да бъде мобилизирана омраза срещу виолончелистите Иначе е интересно, че Атака някак не е много ангажирана с темата, което е странно, ако поръчителите са от КГБ.
Тази ли е опорната точка на КГБ за да се оневини тя самата? Не е много остроумно... напротив, тъпо е: тия от КГБ да не са луди да ангажират пак АТАКА, та и слепите да разберат, че точно те стоят зад подпалването на етническа война у нас?
Но самият факт, че така внимателно са отстранили (чрез своя заповед) АТАКА от тия етнически провокации пак показва, че зад тях стои все същото КГБ... елементарно, Уотсън :-)
Звучи логично и може би сте прав, Атака е демаскирана и е прекалено тясно асоциирана с Кремъл, затова в момента не може да послужи. Но ето че и Вие сте в плен на отхвърляното от Вас конспиративно мислене. Само че е време да се разбере, че конспирациите са нещо нормално в политиката, особено в (пост)комунистическата политика.
Публикуване на коментар