В едно телевизионно предаване (което слушам в момента) Михаил Саакашвили многократно повтори: системата ще бъде променена с нови хора, нека да дадем възможност на млади, необременени от пороци, чисти и талантливи хора да се изявят, затвореността на т.н. елит е една от основните причини и за корупцията, и за липсата на развитие, абе повтаря всъщност това, което пише и в Библията, именно, че не бива да се налива ново вино в стари мехове. Махаш старите и чрез открити и честни конкурси намираш нови, чисти и образовани хора-идеалисти, които именно могат да поставят обществения интерес над частния, егоистичния. Неговата теза е, че промените се правят от нови хора с ново съзнание, ако не бъдат подменени хората, ако не бъдат изгонени корумпираните чиновници, ако не се възцари нов манталитет, промяна никаква не може да има. Казва и това: революцията не е завършила, тя продължава, сега именно е решаващия й етап.
Гледам и слушам този човек, казва съвсем прости истини, което казва вече го е правил, проверил е, че работи на практика, той промени Грузия. Много умен и талантлив човек е той, необичайно интелигентен; по едно време каза, че в Украйна има много талантливи хора, карал велосипед, приказвал си с хората и се удивлявал колко често срещал хора, с които като поговориш, разбираш, че били "същински Клондайк", толкова богати като личности - и е чудно, продължи той, как страна, в която има толкова много талантливи хора, е в такова тежко положение, непростимо е това! Всичко, което той казва, има отношение и към нас, положението в България е абсолютно същото, ние сме не по-малко корумпирана страна от Украйна (и някогашна Грузия), но у нас не само няма воля за същински промени, ние нямаме, за жалост, и лидери като Саакашвили, които са способни на всичко в името на въодушевилата ги идея за същностна, за истинска промяна.
У нас правим точно обратното на това как следва да се правят нещата и затова нищо не постигаме. Корумпираните държавни чиновници и ръководни длъжностни лица гледат само своя частен користен интерес, злоупотребяват с власт, всички се възмущаваме, но хората, които избираме да ни управляват, изобщо нямат волята нещо да променят, само се говори, безкрайни разговори, нещата се замазват, никой не смее да посочи точното болно място, както това прави Саакашвили - камо ли пък да се заеме нещо да промени като промени хората, от които в крайна зависи всичко. Нима някой у нас смее да каже, че трябва да се замени целия корумпиран кадрови състав на полицията, на митниците, на съдебната система, на прокуратурата?! А го каже, ще го изядат с дрехите! Държавните чиновници даже се уредиха със закон, гарантиращ им доживотно вегетиране в службите; у нас нямаме демокрация, щото реалната власт е у държавната бюрокрация, която политиците обслужват и ухажват непрекъснато. У нас имаме диктат на държавната бюрокрация. У нас дори един директор на болница не може да бъде сменен от министъра, а какво остава да бъдат проведени по-сериозни и цялостни промени.
Не знам докъде ще стигнем с този манталитет. Това аз не мога да кажа. Зъл край ни чака. Народът упорито мълчи. Кога ли ще му писне? И каквото ли ще стане тогава - когато масовият българин загуби всякакво търпение? Възможно ли е изобщо това или нашето търпение е безпределно?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар