Според Б.Борисов ние тук в България си живеем добре, а нашенците в чужбина само бачкат: кани ги да се върнат та и те да си поживеят малко!

Вчера Божеството от Банкя провежда среща с българите, живеещи в Швейцария. Срещата не се провежда в посолството, а в някаква сграда, която има два етажа под земята - естествено във втория подземен етаж. На нашенците им е обяснено, че се прави от мерки за сигурност. Всички са изненадани защото в Берн министрите си ходят спокойно по улиците и не си правят срещите в бомбоубежища. Но техните министри не са божествени.

Водещ на срещата е бившата депутатка от БСП Меглена Плугчиева, която е назначена от Божеството за посланик в Швейцария. Както си знаем комунистите си се поддържат. В дългото си изказване премиерът започнал да разправя как в България се строят магистрали, гари, метро, църкви и манастири. Изобщо цъфтим и връзваме под мъдрото МУ ръководство. Казал, че у нас нямаме почти никакви проблеми. Нашите пътища и нашият асфалт били много по-хубави от швейцарските и той се чудел как никой не виждал това! :-) След това изразил неприятното си чувство, че можел да направи много по хубави лифтове, но в БГ МУ пречели еколозите, а в Швейцария понеже нямало еколози :-) и за това имали много лифтове.

Накрая хвърлил бомбата, че нашите банки са пълни с пари и са много стабилни - за разлика от швейцарските. В дебелашкия си стил се обърнал към присъстващите с думите:

- "Ние в България живеем много добре, а вие тук само бачкате. Не мога да ви разбера защо не се върнете че и вие да живеете добре!"

Част от хората са станали и са си тръгнали викайки му "ЛОКУМИ, ЛОКУМИ!". На тръгване Божественият се разцелувал с бившата си съпартийка Плугчиева и обещал днес да се срещне със 105 мощни фирми и да ги доведе да инвестират в България. Така че благоденствайте тук, братя българи, а тези, които са отишли в чужбина, нека да работят!

Написа: Пейо Делчев

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo