Emil Jassim даде ето това интервю: Емил Джасим и изводите от една матура; заслужава да се прочете цялото. Ето обаче каква реплика отправи към него Явор Ганчев (пък по-долу ще можете да видите и какви коментари се получиха по този повод във фейсбук):
Ще коментирам тук, за приятелите ми, които се интересуват от темата. Ето какво казва Емил:
"Ако има ясно зададени стандарти, тогава не би трябвало да ни интересува как един ученик стига до тези стандарти. Ако имаме ясно поставени правила за това, че който иска да си учи децата у дома, накрая трябва да се държи изпит, за да може ако има сериозни пропуски, държавата възможно най-бързо да вземе нещата в свои ръце, всичко би било ок. ... Въпросът е да може да разшири автономията в образованието, без да се стига до форма на образователен сепаратизъм. Това е най-важното. Затова ако държавата зададе ясни правила и цели, по които се случва образованието, нека всеки да го случва както желае. Накрая да гледаме резултатите."
В тези малко изречения е същността на неразбирането на образованието като гражданско право дори и у най-изтъкнатите ни борци против фа... ъъъ, за реформа в образованието wink emoticon като Emil Jassim:
- не е важно дали има "ясно зададени стандарти", а #кой ги задава, дали учещите имат възможност да откажат да следват тези правила и дали могат да изберат алтернативни стандарти. Иначе сега си имаме такава система - тестове, изпити, оценки. Докато тестовете са задължителни и безалтернативни, ситуацията ще е тази - малоумни тестове и черен пазар на отговорите.
- "ако има сериозни пропуски, държавата... да вземе нещата в свои ръце" - #кой установява "сериозни пропуски" и спрямо какъв стандарт? Не е ли държавата взела сега нещата в свои ръце за около 99% от децата? Не обсъждаме ли всъщност сериозните пропуски на държавата и нуждата учещите (родители, ученици, учители) да вземат нещата в свои ръце, обратно? Какво ще правим, ще си прехвърляме децата от ръце в ръце ли? Не е ли време да се научим, НАЙ-НАКРАЯ, какво ръцете на държавата е добре да не пипат, след като е очевидно какви ги вършат в образованието тъкмо тия ръчички?
- Емо, моля, дефинирай "образователен сепаратизъм" за да сме наясно като почне чистката, в какво ще сме виновни.
- В момента държавата задава правила и цели на образованието. Проблемът не е, че не са "ясни", проблемът е, че държавата ги задава. Образованието е елемент от личностното развитие, процесът на достигане на лична зрелост; държавата не може да поставя правила и цели на личностното развитие. Единственото ясно нещо, което може държавата да направи, е ясно да се отдръпне от задаването на правила и цели и ясно да започне да подкрепя (не да управлява) образованието, каквото и задължение има тя по Конституция.
КОМЕНТАРИ:
Emil Jassim: ОК.
Boris Tanusheff: Ех това бъдещо общество, в което #КОЙ ще е просто Кой?... Ако не искаме обаче да прескачаме етапи и да пропадаме в празното, трябва да помислим как днес да се направи така, че и автономията в образованието да съществува и произтичащите от нея дипломи/удостоверения да бъдат признавани от всички, вкл. и при наемане в държавните предприятия и учреждения и в чужбина, където сега-засега имат доверие предимствено в официалната тапия, а не в домашния сертификат. Усилията на Емил, от тази гледна точка, са напълно адекватни, въпреки, че наистина, докато #кой задава стандартите, резултатите ще са нищожни. Но пък да се търсят начини за решаване на това противоречие си заслужава, докато очакваме Годо, пардон, въведението в либертарианското общество :-)
Явор Ганчев: Обсъждаме съвсем конкретни и съществуващи по света (и работещи) неща, а не утопии - свободни образователни стандарти и конкуриращи се сертифициращи системи, признати от всички (съвсем не става дума за домашен сертификат). Държавата трябва да бъде извадена от уравнението за да може тези, които ползват сертификатите (университетите и икономиката) да могат да партнират със сертифициращите организации, а учещите да могат да следват собствените си цели в образованието. Например - според желанието ти да влезеш в определен университет или да работиш в определена област, учиш и гониш стандартите, създадени от и за съответната индустрия. В основното образование не е по-различно - държавата не е в състояние да създава адекватни стандарти за образование защото не е страна с легитимен интерес в образованието (нито е ползвател на образователна услуга/продукт, нито е ползвател на уменията, които евентуално стоят зад някакъв сертификат).
Boris Tanusheff: Добре, Яворе, бъди убедителен и дай конкретен пример - в кои държави се признават конкурентни сертифициращи системи, как това се случва на практика (има ли приравнителни изпити?) и кои са областите в които се признават? Също така, как днес, тук и сега, ще можеш да убедиш не обществото, а държавата (от нея все пак зависи все още), да въведе тези стандарти, след като знаеш, че на пътя ти стои КОЙ?
Явор Ганчев: Въпросът ти е некоректен, Борисе. Не "в кои държави", а кой в държавата кои сертификати признава. Давам ти за пример IT индустрията, която сама си издава сертификатите и сама си ги признава за работа - и системата е световна, наднационална. За основното образование ти давам най-рестриктивния пример - Германия - където едно свободно училище прави каквото си иска от 1 до 10 клас, а в 11 и 12 се приравнява към държавните стандарти за средно образование допълнително (т.е. никой не контролира и никой не поставя под въпрос какво се прави в свободното училище до 10 клас). При това свободното училище е 80% финансирано от бундес-бюджета. На последния ти въпрос - няма нужда да убеждавам държавата да въвежда стандарти, трябва да убеждавам хората да отхвърлят държавните стандарти, ако не им вършат работа - и да търсят (и създават) стандарти за целите, които са си поставили.
Светлан Бонев: Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култивира в такива училища, трябва да се извлича само от познанието за израстващото човешко същество и от индивидуалните заложби.
Teodor Kolev: Ти не разбра ли, Явка, че докато държавата се опитва да контролира с изостанало светлинни години мислене във всяка една област промяна няма да има и има не може да има!
Светлан Бонев: Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
Автор: Рудолф Щайнер (Статия 4 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)
Teodor Kolev: Проблемът на всяка една държава е, че не трябва да се произвеждат хора, които не могат да бъдат манипулирани.
Тогава никой няма да иде на избори :-) Второто е че, тя задушава хората, които мислят и се грижат средата да е такава, че да нямаш избор. Чрез закони и други механизми :-) Примери от последните години, колкото искаме. Държавата доказа на практика, че е безпомощна.
Ангел Грънчаров: Подкрепям изцяло тезата на Явор Ганчев. Държавата (държавният чиновник), след като показа какво може (провали се решително по всички линии, доведе българското образование до пълна катастрофа) трябва да бъде изгонена от сферата на образованието - по досущ същия начин, по който беше изгонена преди време, примерно, от сферата на търговията. Държавата не може да поставя никакви цели или стандарти в сферата на образованието (или на културата като цяло), щото това не е нейна работа, както не е нейна работа да сади и произвежда домати или краставици, има си хора-специалисти за тази работа (фермери и пр.).
Крайно време е да се разбере, че всичко в образователната сфера трябва да бъде предоставено в компетенциите на ония, които именно се занимават непосредствено с образование, които имат и подобаващите интереси в тази област, именно родители, ученици, учители. Тези последните не са марионетки на държавата (на държавните, министерските чиновници от образованието), както е в сега съществуващата система, а следва да са пълновластни господари на всичко, което се случва, следва сами да организират и провеждат една пълноценна образователна дейност, изхождайки от своите потребности и интереси.
Това са толкова просто неща, че ми е неудобно да ги повтарям, макар че у нас, както виждаме (и за жалост), са толкова чужди на съзнанието дори на ония, които се занимават с образование, именно учителите, учениците и родителите.
Светлан Бонев: Най-важното е, че тя държавата (чиновника, депутата, министъра) не бива да създават правилата. Щото нито от търговията се е отделила (след като пише закони за търговията и стопанския живот като цяло), нито от образованието се е отделила. Правилата трябва да се създават от тези които са заети в момента било в образование, било в търговия. Държавата може да следи правилно ли се прилагат правилата, но да не се меси в тях!
Ангел Грънчаров: Имах предвид, че държавата не разполага вече със свои магазини за търговия, а че се меси и в търговията, за да обърква всичко, това е факт; нормалното задаване на правила е по пътя на самоорганизацията на ония, които се занимават със съответната дейност.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар