Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 6 юни 2015 г.

Путин не смее да нападне НАТО, но това не значи, че не го иска




Путин най-сетне е направил трезво изказване, което контрастира с идиотските изявления на неговите високопоставени слуги (вицепремиерът Рогозин плаши да прелита над Румъния с бомбардировач; телевизионният му любимец Кисельов се заканва САЩ да бъдат превърнати в ядрен прах от руски ракети; ген. Решетников говори за американска окупация на България и на Сърбия дори). В интервю за италианския вестник „Кориера дела сера” властелинът на Кремъл заявява, че само болен човек може да си представи, при това насън, че Русия може да нападне изведнъж НАТО.

Чукайки на отворената врата на фактите, Путин се позовава на известния факт на огромното военно-икономическо превъзходство на НАТО спрямо Русия като довод, който предопределя руско нападение срещу този алианс като невъзможно.

Сигурни ли сме обаче в здравомислието на самия Путин, което се прокрадва в думите му този път?

Никой здрав човек, дори насън, не си е представял, че руската армия ще нападне с танкове, самолети и артилерия в пълномащабна война по земя и въздух късче територия от руската федерация, наречено Чечня. Обаче Русия го направи през 1999 г., а премиерът Путин, под чието командване чеченската столица, половин милионният Грозни, беше безмилостно изравнена със земята, прокламира тогава с изкривено от ярост лице, че ще натика чеченските терористи в клозета. За награда получи любовта на преобладаващата част от своя народ, учен от векове да живее по формулата „бий, за да те уважават”.

Никой здрав човек, дори и насън, не си е представял, че руски танкове, артилерия и танкове ще обстрелват и бомбардират цяла седмица малката, православна, черноморска Грузия през август 2008 г. Но това се случи именно под ръководството на Путин.

Никой здрав човек, дори и насън, не си е представял, че руски войски, макар и подло необозначени като такива, ще окупират Крим. Путин обаче даде такова нареждане, излъга, че го е направил, а после си призна след пълния успех на камуфлажната операция, която му спечели нови порции (почти) всенародна любов в страната, в която явно побоят над по-слабите се смята за достойнство.

Тази лудост се прояви точно три пъти в рамките на управлението на Путин.

Явно единствената защита на по-малките и по-слабите съседи на Русия, командвана от Путин, е да бъдат част от НАТО. Фактът, че Путин признава това косвено, не го прави по-малко болен от параноя и имперско чувство за безнаказаност. Поради което дори емблематични със своя неутралитет руски съседи, като Финландия и Швеция, все по-сериозно обсъждат своето присъединяване към Северноатлантическия пакт.

А и кой казва, че Путин се готви сериозно да напада десетократно по-силен противник? Той просто бие слабите, а срещу силните прилага методите на хибридната си война: смесица от пропаганда, корумпиране на елитите, противопоставяне на Европа срещу САЩ, разцепление в самата Европа по всякакви въпроси, свързани с руската политика и търговски суровинен шантаж и т.н.

Колкото до българските слуги на Путин, които му пригласят и дори призовават България да напусне НАТО, те са свободни да емигрират в неговата империя и да се порадват лично на евразийските й блага. Не че някой ги гони, но това би било точно толкова логично за толкова всеотдайни евразийци, колкото е логично за милион и половина българи да потърсят доброволно по-добър живот на Запад, съхранил своето превъзходство над Русия практически във всички области на развитието си благодарение на факта, че за разлика от България избегна съдбата да бъде „освобождаван” от съветски окупатори.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: