На протестиращите така впечатляващо и усърдно срещу новия паметник на Цар Самуил естети-експерти все пак бих си позволил да им кажа: а защо поне една стотна от това същото свое толкова искрено и патетично възмущение не насочихте срещу паметника на съветската армия-окупаторка?
Паметникът на Цар Самуил загрозявал центъра на София, а паметникът на съветската армия-окупаторка го разхубявява, така ли? Защо пък нито веднъж не съм ви чул да протестирате срещу него?
Ако поне малка част от своя толкова възмутен естетизъм бяхте насочили срещу истинското грозилище на София, именно паметника на съветската армия-окупаторка на България, този последният отдавна вече нямаше да го има там...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Скулптурата на Цар Самуил била "некадърно направена", направо била "грозна", "не фащала окото естетически", не й било мястото сред произведения на велики и гениални скулптури като проф. Л.Далчев, даже била "кичозна". Ний нали сме толкова велики, че не допускаме нещо по-обикновено да стои наоколо, всичко около нас требвало да е все от най-висша проба, да е съвършено. Но как истински великото да се открои ако не може да бъде сравнявано с нещо по-обикновено? Пък и всички скулптури не могат да са все гении, нали така, какво, по-обикновените, негениални художници да мрат ли? Или трябва да им забраним да работят, щот у нас само утвърдените гении имат право на изяви и на живот, всички други требе да умират, така ли? Ето това ме дразни, това нещо не мога да го приема, това сляпо поклонничество пред утвърдените имена (авторитети) и това високомерие срещу други, които не са се утвърдили; между другото истинските гении отначало също са били приемани с подобни гримаси на презрение от страна на същите тия естети, които в един момент млъкват щом името на този или онзи художник се утвърди. Аз пък съм за свобода на творческата изява на всички, щото ако се покланяме само на утвърдените авторитети никакъв напредък в културата не може да има, дарагие таварищи вечно недоволни и мрънкащи естети, дето така ниско се прекланяте само пред утвърдените авторитети в изкуството и не допускате никой друг (дето не е от кастата на избраниците) нещичко да направи, да каже, да се изяви. Ето по тази причина си признавам, че силно ме подразниха мрънканията на разните му там самозвани естети и ценители, които се чудят сега как на плюят връз скулптурата на Цар Самуил, която на тях, видите ли, не им била харесала най-вече за това, че авторът й не беше някое утвърдено име (ако беше, тогава реакцията им щеше да бъде, разбира се, съвсем друга, на гениите тия подлизурковци прощават всичко!). Гнусна психология е това, ето, казвам им го, та да се малко вразумят ако искат, макар добре да зная, че повечето такива общо взето са все непоправимо увредени и ще си бъдат такива до гроб...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
11 коментара:
Точно това ми беше първата мисъл, като отворих фейсбук. Ако тази енергия бяхме вложили за премахването на МОЧА, досега да бяхме успяли!
Йовчо Ковацалиев
Йовчо, толкова много енергия вложихме и продължаваме да го правим по отношение на МОЧА, но дори и да не бяхме, имаме право да се възмущаваме от тази по думите на Албена Хранова "пропагандна синонимия между бутафория и патриотизъм" в центъра на София. Утре ще ми кажат, че щом не харесвам чалгата и Слави Трифонов, значи нямам нищо против МОЧА.
Krasi Konova
Аз пък смятам, че човек трябва да избере верния приоритет и във възмущаването: да се възмущава всецяло тъкмо срещу онова, срещу което безспорно заслужава да се възмущаваме - щото е прекалено опозоряващо ни. За мен това са позорните паметници на съветската окупация на България. На фона на това пълно безочие ми е твърде малък проблем това, че паметникът на Самуил не се бил харесвал, видите ли, на тъй изтънченото естетическо чувство на въпросната Албена Хранова...
Lydia Staikova: Ангеле, ти за пръв път ли се сблъскваш с критика на произведения на изкуството? Заставаш на позицията, че хората нямат право да споделят естетическите си усещания? Разбира се, че всеки има право на творческа изява, но това означава ли, че всяка фигурка, която издяламе у дома трябва да бъде изложена на градския площад?
Rositsa Rangelova: Да се чуди човек що като разбираме от толкова много работи сме на такова дередже... Знаят всичко недоволстващите,разбират от всичко.От музика,от скулптури,от политика,от журналистика... "Всестранно развити"
Lydia Staikova: Щом всеки има право да излага изкуството си на площада, то всеки има право да споделя мислите си за изкуството с широката публика.
Martin Demerdzhiev: Трябва да кажа, че критиката към паметника беше доста добре аргументирана, докато отговорът към нея се състоеше предимно в обидни епитети. Спорът не е чисто естетически, но е и културен. Например короната се оказа, че е на унгарски владетел, кръстът - византийски патриаршески кръст и прочее. Ето например Светлин Русев и компания мълчат по темата. Те се обаждат само когато става въпрос за комунистическите грозотии. Това не ви ли прави впечатление? Критиката към паметника, която аз наблюдавах идваше от хора, които са против ПСА. И като цяло смятам, че става въпрос за една и съща битка. Тази за историята ни и за възвръщане на духовността на нацията ни. Противопоставянето между поп изкуството породено от съобразяването с масовия вкус и изкуството, което е надраснало времето си е нещо съвсем съвсем различно. Може би защото времето, в което живеем е характерно с много по-голяма възприемчивост към свободата на творчеството отколкото преди 200 години да речем. Но тук не става въпрос за модерно изкуство, а за паметник на български владетел с много интересна и трагична съдба. Проектът е страхотен като поле за изява, но за съжаление резултата е плачевен и това трябва да се каже. Онези, които дръзнаха да го кажат бяха обсипани с епитети, а не обратно. Аз не видях някой да си позволява да обижда автора като човек. Критиката е относно това дали въпросното произведение има достойнствата да бъде поставено на това ключово място за софиянци. Моята позиция също е такава, но не за да клакьорствам на някой. Тя беше такава още, когато видях проекта и споровете около него още повече я затвърдиха.
Ангел Грънчаров Е, ето, всички си изказваме мнението, спорим, даваме препоръки на скулптурите как трябва да правят статуите така, че да харесват на нас, на "народа" (Изкуството у нас пак трябва да е близко до народа и неговата способност за естетическо възприятие!). Само дето на художниците не разрешаваме да си излагат произведенията на въпросния площад. А защо, да попитам аз, тия, възмущаващите се не вземат също така да се възмутят и срещу това, че най-големият храм на България носи името на крайно спорен руски "светец"? Давайте, щом е тръгнало да се възмущавате, възмутете се и от това, та поне този площад да очистим от спорните и от позорящите ни статуи и имена. Пък после да минем и на паметника на съветската армия-окупаторка, ако искате де, то не е задължително...
Съгласен съм с Вашия коментар, браво.
Злобари и комплексари, маскирани на патриоти. Три пъти сте споменали цар Самуил, двайсет пъти сте пръскали слюнки по отношение на Паметника на Съветската армия. С което успешно си изМОЧАхте върху паметта на този трагичниен и героичен български владетел.
Е, и твоят коментар е достатъчно злобничък и комплексарски. Защищаваш, разбира се, не Цар Самуил, а Паметника на съветските окупатори. Което е голям "патриотизъм", няма що. Уродщина!
Много тъпо другарю Грънчаров ******А защо, да попитам аз, тия, възмущаващите се не вземат също така да се възмутят и срещу това, че най-големият храм на България носи името на крайно спорен руски "светец"?***** - в стила на духовния изрод агент "Ивайло" Инджев, но колкото и да се "пънеш" тоя никога няма да го настигнеш - човекът, великият зоолог-философ, професор Грънчев с основен житейски проблем "Русия", по-скоро с отрицанието й, "поставянето и на мястото й", място определено от паяжината в орехчето му на г-н/другаря Грънчев!!
Albert Stoev
Наистина не защитавам Цар Самуил. Защитавайки България, той самият е защитил името и мястото си в българскити история. И няма нужда от моята защита.
Наистина защитавам Паметника на съветската армия. Защото виждам с какво настървение нашите безродници и безпаметници искат да изтрият Паметта за саможертвата на съветския войник по време на Втората световна война.
А нещо за окупацията на България да кажеш по този повод?
Публикуване на коментар