Если Госдума и Совет Федерации снова дадут разрешение Путину на использование российских вооруженных сил в Украине, может начаться полномасштабная война с угрозой перерастания в мировую войну. Тогда такие страны, как Польша, Словакия, Венгрия, Румыния, Молдова, сразу станут прифронтовыми государствами. Но в Европе, похоже, никто не хочет задумываться над этим.
Все в Европе как-то расслабились, хотя если Путин начнет наступление, это будет означать, что НАТО граничит с двумя странами, между которым идет полномасштабная война. Эта война будет распространятся дальше, и приобретет характер мировой войны.
Могут как-то по-другому начать думать лидеры Вышеградской четверки, а также Румынии и Болгарии. Ведь в случае войны Черное море автоматически превращается в поле боевых действий, что затрагивает три страны НАТО — Болгарию, Румынию и Турцию, которые будут непосредственно втянуты в боевые действия.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Онзи ден (в събота) в една зала на ПУ "П.Хилендарски" се състоя лекция на проф. д-р Петер Бранд, най-големият син на бившия федерален канцлер Вили Бранд. Темата на лекцията му беше "Демокрация и гражданско общество". Той е историк, разказа и някои интересни неща. В обсъждането след лекцията му бяха зададени различни въпроси. Отказах се да му задам аз своите въпроси, щото исках студентите да се изявят повече, беше ми интересно те какви въпроси ще му зададат.
Въздържах се, въпреки че много ми се искаше да го попитам примерно това какви според него са заплахите за мира в Европа, които могат да се очакват от путинисткия режим в Русия в скоро време. Или примерно това дали според него у нас може да върви успешна демократизация на страната без решителна декомунизация и без деченгесариазиция. Щеше ми се да го попитам да каже какво би се получило в Германия ако след войната не е била проведена такава решителна денацификация. Усещането ми е, че в Европа (пък дори и от страна на Америка) се подценява опасността за мира, идеща от путинисткия режим в Русия, който по същество е израз на течащата в Източна Европа тъй уродлива рекомунизация, на която Западът съвсем не противодейства.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Тук може да се кажат много неща, но ще се огранича с няколко кратки бележки.
Петер Бранд е с много леви политически възгледи, през 1968 е бил симпатизант на студентското движение. Баща му Вили Бранд е доста ляв социалдемократ, някои дори го подозират в прекалено тесни връзки с Москва и симпатии към нея. Шефът на кабинета му Гюнтер Гийом беше разобличен като агент на Щази, което беше един от най-големите скандали в германската история след 1945, довел до оставката на Бранд. И тук има множество въпроси, например дали Бранд не е знаел или поне се досещал за дейността на Гийом.
„Решителната денацификация“ след войната в Германия е в голяма степен мит, много нацисти запазват важни позиции, а темата за нацисткото минало е табуизирана до 1968, че и след това. Има обаче една разлика между постнацистите и посткомунистите: постнацистите след 1945 стават лоялни граждани на Германия и НЕ САБОТИРАТ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРЕОБРАЗУВАНИЯ, докато посткомунистите са основна пречка пред демократизацията на посткомунистическите страни. Това лесно се обяснява със съвсем различните условия: Германия беше разгромена и окупирана от външни сили, докато в Източна Европа самите комунисти инициираха и извършиха промените.
Русия като цяло се подценява на Запад, а особено сред левите, както и у новата крайна десница това подценяване а дори един вид „нарочно“, понеже те имат симпатии към Русия. Освен това предвид ефективността на комунистическите тайни служби можем да предположим, че има (немалко) западни лидери, които са под прекия контрол на Москва, така че те също „подценяват“ Русия, но това е преднамерено. Ето защо не е учудващо, че Западът не противодейства на рекомунизацията, а дори напротив – подпомага я.
Русия въобще не е нормална държава, а само един от инструментите на световното комунистическо движение, тя не може да бъда анализирана в понятията на националните държави. Ето защо не става дума за това, че някаква държава, та била тя и с размерите на Русия, представлявала заплаха. Заплаха са комунистите, вкл. в България и Америка, не само и не толкова Русия, макар че тя е техният най-видим инструмент.
Публикуване на коментар