Покрай предложения проект за текста на Обръщение към реформаторските управляващи тия дни се водят доста полемики, дебати, обсъждания. Примерно в блога на Иво Инджев има вече 59 COMMENTS FOR “ГРАЖДАНСКИ ПРИЗИВ КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ”, т.е. под тамошната публикация на същия текст. Почнаха се коментарите и към публикацията на същия текст в сайта ФАКТОР.БГ: Граждани към Реформаторите: На хлъзгав път сте, той води до неминуемия провал. Ето тук обмяната на мнения между трима ангажирани граждани, провела се във фейсбук:
Maria Vassileva: Два пъти публикувам под целия текст. Не се появи нищо?!
Ангел Грънчаров: Къде, в блога ли или тук? В блога за момента нищо не е постъпило... никакъв отзив...
Feodor Ilivanov: Госпожо Василева, за съжаление няма да го подпиша! Нито съм гласувал за РБ, нито очаквам нещо от тях. Каквото можаха - направиха. Довършиха автентичната десница.
Maria Vassileva: В блога. Преди Владимир. Всичко изглеждаше наред.
Feodor Ilivanov: Не съм от анонимниците, които хулят Ангел Грънчаров! Напротив! Искам да кажа, че той се обръща към "дупките", както казваше Радичков, към нищото. Казал съм му го още преди първото заседание по делото; но той, с неговата безпределна вяра в доброто, дясното, истинското - не слуша. И правилно! Не съм сигурен кой е прав.
Ангел Грънчаров: Госпожо Василева, по някакви причини твоят коментар не е пристигнал до блога. Или не се е съхранил. Много съжалявам за което. Ако не е проблем ще те помоля да го възстановиш. Понякога ако няма добра интернет-връзка е възможно даден коментар да се пропилее. Аз съм губил цели текстове на есета по тази причина.
Г-н Иливанов, сега си давам сметка, че допуснах грешка като писах писмото до управниците, до лидерите на РБ от името на симпатизанти на Реформаторския блок. И по този начин се предопредели неучастието в подписката на хора като теб. От друга страна обаче как хора, които не са гласували за тия управници, ще могат да ги държат отговорни за това, което са обещавали? Ще помисля над казуса. Имам и доста допълнения към обръщението. Примерно за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт.
Feodor Ilivanov: Не знам дали грешката е твоя, или обществена, системна. А за истъблишмънта - грешиш кардинално. Как той ще допусне в редиците си бунтари срещу самия него? Освен ако не станат салонни бунтари, "диванна сотня" на истъблишмънта в образованието. Е, вече има такива, като назованите в обръщението, те са разстлали големите си задници на дивана и няма място. А и не знам дали ти наистина го искаш.
Ангел Грънчаров: Реформа може да се прави само от бунтари, от хора с бунтарско съзнание. Особено реформа в образованието. Да се прави реформа без опиране на бунтари е нещо като дървено желязо, е противоречие в понятието. Едва ли може да има по-тъпо нещо на този свят от очакването, че образователните бюрократи ще направят реформата в образованието. Един вид те сами себе си да лишат от власт, да се откажат доброволно от властта. Аз лично по-тъпо нещо не мога да си представя. То е по-тъпо от очакването, че барон Мюнхаузен може да измъкне себе си от блатото като сам се издърпа за косата. Пълна идиотщина. А точно такава е "реформаторската политика" на всички досегашни министри на образованието, включително и настоящия.
Maria Vassileva: Г-н Иливанов, съжалявам, че сте изгубили надежда! Как живеете без нея! Наистина ли смятате, че обръщенията към нищото са нищо? Всички трябва да направим нещо за страната си, кого да чакаме, ако не ние, кой??
Feodor Ilivanov: Т.е. реформа няма и няма да има! Та нали начело на кабинета е прочелият една книга, благодетелят на чиновничеството. Как той ще направи реформа, която да издуха истъблишмънта, неговите (и на БКП) чиновници? Електората... Противоречиш си на всичко казано и препубликувано от теб. На системата й трябват хора изпълнители, от различни нюанси на чалгата; и това, съчетано с някой и друг етнически конфликт, гарантира безпроблемно управление. Пък кой знае, може и да си прав! Реформи не се правят от скептици като мен. Лудите, лудите - те да са живи!
Feodor Ilivanov: Г-жо Василева, изобщо не съм загубил надежда! Ако бях щях да обявя каузата на Ангел Грънчаров за обречена. А аз не съм, каквото и да значи това. Започнахме от обръщението към министрите от Реформаторския блок...
Ангел Грънчаров: Министърът Танев в началото каза нещо много вярно: че реформата в образованието приличала на реформата в гробищата - няма подкрепа отвътре. Това е една истина. Никаква реформа и промяна не може да има ако не я пожелаят тия, които са в тази сфера, именно родителите, учениците, учителите. Много са малко тези, които искат истинска промяна. У нас психологията на жертвата и на сеирджията е повсеместна. Моята надежда е че обществена сила в подкрепа на реформата може да има най-вече в средата на младите, на учениците. Трябва да се прави нужното те да си осъзнаят интереса. Аз това съм правил. За това съм работил. Е, бюрократите ме надушиха и ме обявиха за "враг". И ме посекоха. Но аз не съм седнал и не стоя със скръстени ръце. Битката продължава. Наистина изглежда съм луд. Знам едно обаче: без лудост, само с благоразумие нищо не се постига. Искат се повече луди хора, с бунтарски наклонности. Къде са тези хора обаче?
Пак ще те помоля, госпожо Василева, да възстановиш загубения си коментар, много съжалявам, че се е загубил. А, проверих, този път коментарът е пристигнал и се е съхранил! Много благодаря!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар