Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 8 юли 2015 г.

Ние просто не сме „хора като хора“, а някакъв продукт на система за разчовечаване




Путин е клоун, а избирателите му – идиоти, казва в свой анализ за ipvnews.net известният руски актьор Олег Басилашвили

Филмът "Покаяние" всъщност се превърна в своеобразна проверка на готовността на обществото за промени, за прераждане. Той носи в себе си послание, което не беше чуто: ние можем да бъдем спасени, единствено ако се отречем от мръсотията, пороците. Това, което преживя Източна Европа. Но това не се случи. Покаяние – това беше и посланието на филма – не се случи. Филмът, повтарям, просто не беше забелязан, не беше разбран, самата дума – покаяние – по-често започна да предизвиква раздразнение и озлобление, които с времето стават все по-силни.

Призивите за покаяние започнаха да се възприемат като оскърбление към националното и лично достойнство: Пред кого трябва да се разкайваме? Пред кого? Та ние всички тях сме ги спасили от фашизма!!! Днес темата за покаянието, която беше актуална в годините на перестройката, окончателно бе подменена от великата тема „да се изправим“. Нейн венец е «Крымнаш». Затворен исторически цикъл – от филма „Покаяние“ до лентата „Път към родината“. Ние се върнахме все пак „в родината“. Този, който помни онази картина на Абуладзе, където казва, че зловонният труп на тирана сега е избран да бъде издигнат високо на един стар пиедестал. Но това не е съвсем така. Защото полуразложеният труп на нашите съвременници се е върнал отново у дома и е седнал на семейната маса. В негово присъствие се пие чай. Заедно с него оживено беседват, с него се съветват. И ако изведнъж от този труп падне главата, те, с извинение отново ще си я върнат на мястото й.

Вие говорите, господине, че хора са си хора. Не, уви, това не се отнася за нас. Това не е за нас. Ние просто не сме „хора като хора“, а някакъв продукт на система за разчовечаване. Покаянието можеше да събуди у нас човешкото, но ние, колебаейки се дълго на историческия кръстопът, пропуснахме този шанс. За хората от 30-те години на миналия век такъв шанс просто не съществуваше и това, което единствено ни прави близки с тях и това, което единствено сме наследили от тях – са техните недостатъци: готовността да удряме, да мародерстваме в трамвая и слабостта към авантата, към вересията.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: