Съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи: да, нравствено е основанието за този блокаж

По публикацията от вчера Предложение за текст на евентуално "Обръщение на недоволни граждани към реформаторските лидери, депутати и министри" общо взето цари пълно мълчание, както и очаквах; това обаче още повече ме предизвиква да продължа усилията си в съзнателно приетата посока. Липсва подобаващото съзнание в подкрепа на една същинска и действена реформаторска политика у нас; у нас изобщо не се разбира как може да се води такава една политика, липсва разбиране в какво може да се изразява тя. И ето, даже и хора, които се самовъзприемат за реформаторски настроени, се оставят да бъдат будалкани с мимикрията за реформизъм, с менте-реформизма.

Същевременно у нас е много характерна и тази представа: сакън, да не обидим "наште", не бива да критикуваме "нашите" управници, "наште" министри, щото така, видите ли, сме били "наливали вода" в прословутата "мелница на врага". А всъщност като критикуваме, като посочваме слабостите, ние фактически помагаме на въпросните управници; именно че са "наши", означава че трябва да сме още по-безкомпромисни спрямо техните грешки; като са "наши" не значи, че трябва само да ги хвалим, напротив, трябва да имаме достойнството да им казваме в очите някои неприятни истини. Воден от това разбиране, от което няма да отстъпя - понеже схващам тия неща като израз на автентичната, на истинската демокрация - аз няма да се откажа, да свърна назад от поетия път. Та значи хората, които са мои приятели във фейсбук и за които добре знам, че са привърженици на Реформаторския блок, изпаднаха в упорито мълчание по повод на тази моя толкова екстравагантна, както им се чини, идея за написване на обръщение към лидерите на Реформаторския блок и към министрите, които се свързват с тази политическа сила. Има и неколцина, които откликнаха положително, които заявиха, че подкрепят идеята, както обикновено става у нас, тези, които подкрепиха (за момента), са по-малко от пръстите на едната ръка. Това все нещо показва и говори. По моя преценка показва, че не трябва да се отказвам от поетия път.

Двама човека, които уважавам - госпожа Мария Василева и г-жа Гаяне Минасян - ми заявиха, че текстът бил дълъг и трябвало да се посъкрати. Приемам такова едно предложение. Ще подложа текста на прецизна преработка и съкращение след като получа, евентуално, някои други предложения, примерно за включване на нови моменти в него. Аз самият осъзнах, че съм пропуснал два-три много важни, принципни момента, по които ми се иска да кажа нещичко, разбира се, по възможност съвсем вкратце. В дискусия по някои въпроси около това обръщение, проведена във фейсбук, аз подхвърлих ето тия два момента: за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. И реформаторите, кой знае защо, сами си подрязват корените като правят всичко да не допускат в управлението нови лица, особено от страна на "неизвестните", на младите, на такива, които не са "от нашите" и пр. Не може да има добро управление ако това управление не се опира на целия личностен потенциал на нацията; едно управление е добро ако не прави друго освен да консолидира целия личностен потенциал на нацията и да му дава възможност да се изяви подобаващо в отделните сфери на живота. Лошо, респективно, е управлението, което в името на някакви себични, користни, в това число и чисто партийни кариеристични интереси пренебрегва личностния ресурс и потенциал на нацията - и в управлението се наместват мижитурки, подлизурковци, натегачи, "калинки" и пр. Б.Борисов е пример за едно такова управление, очебийна е липсата на ярки и талантливи личности около него, но той не се сеща (и няма как да се сети) какъв му е проблема. Аз се надявах реформаторите да имат добрината да му го съобщят, но явно и те не са намерили сила да сторят това.

А и имам чувството, че и те са се подвели да мислят като него: ще се опираме само на "наште", нищо чуждо, колкото и да е кадърно, нема да допуснем, щот... "ний защо сме се бориле ако не да уредим наште във властта - та да се облажат поне малко"?! Това е принципен момент, истинските реформатори се разпознават по това, че нямат друга по-голяма грижа освен тази: как кадрово, в личностно отношение да обезпечат промените, щото без способни личности с добре развито съзнание в полза на същинските промени нищичко не може да се направи и постигне. У нас вместо да се търсят такива способни личности даже със кандило (както Диоген някога с фенер търсил човека!), се прави всичко възможно такива личности, където ги открият или за които знаят, че съществуват, мигновено да ги турят под похлупак, което много говори. Показва, че тия, дето се афишират за реформатори, не са никакви реформатори - щом не търсят способни личности с ярко реформаторско съзнание! Който се страхува от такива личности, такъв явно сам не е кой знае какво в личностно отношение, т.е. такъв няма работа в политиката, в управлението на държавата. Аман от мижитурки с огромна лакомия за власт и за постове, които пълзят като гладни въшки към заветните постове! У нас по нашенския обичай все се облягат на това: абе имаме тука един наш човек, на когото търсим работа! Той е наш, щото е препоръчан от господин Еди-кой-си, а пък г-н Еди-кой-си е изцяло наш, абе у нас все наште хора се уреждат, особено пък за отговорните държавни служби. Е, по тази причина у нас, щото все търсим служба за нашия човек, а не способен човек, който може да се справи с работата, затова и никакъв видим напредък в управлението на държавицата ни няма. И не може да има докато решително не се промени това.

Без повече личности с развито реформаторско съзнание, които трябва да бъдат търсени непрестанно, нищо не може да се направи. Ще се прави само мимикрия на промени. Аз този психологически и нравствен момент го отчитам като една от принципните грешки на нашите реформатори. Оставили са се да бъдат жертва на един порочен момент в манталитета, завещан ни от комунизма: пренебрежение към личностите, към способните. Истински личности, свободолюбиви, ярки, неконформисти, твърди привърженици на промените, са жизнено, съдбовно необходими, без такива личности нищо няма да се промени. Има такива личности сред нас, може да не са много, но ги има, но те биват държани под похлупак. Или даже са репресирани. Потискани са. Дори и от средите, които се обявяват за реформаторски. Ако това нещо не се поправи, ако тук не настъпи истинска промяна, ще се окаже в крайна сметка, че някои хора само спекулират с реформаторството, но не са никакви реформатори. Истинският реформатор се разпознава по това, което прави, не по това, което плямпа. У нас и Сулю, и Пулю приказват вече за реформи, и Сулю, и Пулю се бият в гърдите, че били, видите ли, реформатори. Но иначе те се гнусят от личности, които на дело са показали, че са реформаторски настроени. Бягат от тях като дявол от тамян. Щото били, разбира се, неконформисти, били конфликтни, били скандални, били луди, били не знам си какви! Ами ще бъдат, разбира се, какви други да бъдат?! Точно по това се разбира кой какъв е. Това е пробният камък. Този е съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи. Е блокирала направо. Да, нравствено е основанието за този блокаж.

Тия личности, дето са удобни, те не стават изобщо. А у нас търсят предимно удобни личности - и бягат като дявол от тамян от неудобните. А тъкмо неудобните са ни истински потребни. У нас, в Българско, нагаждачи колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Виж, неудобни хора, хора-неконформисти, хора-немижитурки, хора-ненагаждачи у Нашенско са кът, дефицитни са; точно такива обаче хора и личности са ни нужни - с оглед да се задвижат реформите. Тия личности именно са двигателната сила на реформите. А у нас масово имат "съображения" спрямо такива хора, имат "едно наум". Е, така реформа не се прави. Трябва да се заложи на нови хора, на личности, и то неконформни, ненагаждачи, конфликтни, твърди привърженици на промяната, трябва да се заложи на личности, които са носители именно на едно ново съзнание, на един нов, по същество реформаторски манталитет и морал. Такива хора трябва да бъдат търсени и на тях да се дава път. И да бъдат назначавани на възлови постове. Примерно в сферата на образованието такива хора трябва да бъдат назначавани на разните ръководни постове, примерно за шефове на инспекторати и за директори на училища. Ако не се намерят такива хора, ако не се подмени цялата изгнила администрация в тази сфера, нищичко няма да се промени, абсолютно нищичко! По това се познава, че у нас никой няма сериозни реформаторски намерения: по това, че не биват уволнявани ръководни кадри, които седят на разните кресла от десетки години, не махат въпросните "стари мехове", в които е безкрайно тъпо да се налива ново вино. А у нас "новото вино" на желаните промени се пропилява като се налива все в стари мехове. Затова и това ново вино се разваля и после се превръща в оцет. Същинската реформаторска политика се свежда практически до две неща: изгонване без пощада на "старите мехове", дето са се разкапали от десетилетно безполезно, дори вредно за общността седене в ръководни топли кресла - и изнамиране на нови, кадърни и най-важното честни хора, които да заемат възловите ръководни постове. Това е. Простичко е. Но явно е крайно неудобно на мнозина.

Мисля, че бях ясен. Това е възлов момент, но как той да бъде включен в обръщението към въпросните реформаторски лидери и министри? Дълго е, нали така? Някой ако може да даде свой вариант за текст, съдържащ кратко изложение на проблема, изложение, което да бъде включено директно в обръщението, моля да го предложи. Аз също ще се опитам да направя такъв текст по този пункт. Има и други пунктове, които могат да се включат, та изложението да стане по-плътно на смисъл. Щото в този си вид звучи абстрактно. Давайте смело предложения. Понапънете се да формулирате тия важни моменти с по-малко думи. Знам добре, че с малко думи да се каже много е идеал, но това невинаги се получава или е възможно. Опитваме, ала невинаги става. Та ще работим в тази посока.

Но и нямаме много време да се туткаме. Месеци минаха, а ний все се туткаме и се гласим нещо да започне. И все чакаме. Чакаме "тия отгоре" да решат всички проблеми и да ни спуснат готови рецепти за изпълнение. Е, така не стават тия неща. Требе и отдолу да се понапънем и да направим нещо. Без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Аз заради това, ако не сте разбрали още, написах това обръщение. Трябва да се направи нещо, че да се консолидират някак ония реформаторски мислещи хора, дето сме все отдолу, да си обединим силите, ето една такава възможност за това: чрез писането на това обръщение, чрез събирането на подписи под него. Обикновено, знаем, нашенецът е крайно подозрителен спрямо такива инициативи: абе тоя Грънчаров не му е чиста много работата, защо ли пък се напъва нещо да прави, явно се натяга да получи некой пост, нали така? Така се мисли, нали това си помислихте, признайте си де? Разбира се, че това сте си помислили, какво друго да си помислите, ний си се познаваме. А пък хора като мен, дето се занимават с психология не от вчера, ви знаят и "кътните зъби", дето се казва. Познаваме се сега, нема да са преструваме, че не се познаваме. Аз ако исках да правя кариера обаче, немаше да постъпвам по този идиотски начин, нали така? То по друг начин се прави кариера у нас. Всички знаем как се прави кариера у нас, нали добре знаем това?

Примерно щях да ида да се запиша в дадена перспективна партия и щях всеки ден да гледам нейния местен фюрер право в очите, сякаш съм влюбен в... неземната му мъдрост! Щях да му поддаквам на всяка дума, щях да му се подмазвам, щях да правя всичко онова, що се прави у Нашенско, за да почна да раста, за да почна да пробивам и пр. И понеже съм вече стар човек, ако бях такъв подлизурко, отдавна щях вече да съм се възвисил във властта и щях отдавна да си вегетирам на некой хубав пост. Други хора, значително по-некадърни от мен я как се възвисиха във висините, да не споменавам имената на мои набори, дето и министри ставаха, и премиери, и какво ли не друго. Постигнаха всичко, щото хубаво са се натягали комуто трябва за да порастат. Е, аз пък, сами виждате, никому не се натягам. А само критикувам. Този е един от признаците да се намери неконформна личност, личност-ненатегач. Най-дефицитни са тия личности у Нашенско, дето се осмеляват да критикуват даже и "нашите", дето никому не прощават критиките. С фенер да търсиш такива критично мислещи личности у нас трудно ще ги намериш. Ала сигур има, вярвам, че има. Може да са малко, но ги има. А аз за себе си мога да декларирам, че не ща никакъв пост. За спокойствието на народа го казвам ето сега. На мен ми стига да си върша работата на философ, тази е моята истинска длъжност. Сега по-спокойно ли се чувствате? Е, радвам се, че успях донякъде да успокоя терзанията ви.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И продължавайте непрекъснато да се озъртате за нови личности около себе си. Това препоръчах на реформаторските ни лидери, да бягат като дявол от тамян от наглите подлизурковци, а да търсят личности, които са носители на един друг, бих си позволил да кажа бунтарски манталитет. Точно такива личности са нужни на една истинска реформаторска сила. Точно по тава дали ги търси и отглежда може да се познае дали тя наистина е реформаторска. Искам от наште реформаторски управляващи доказателства в тази посока. За момента не ги намирам. Мълчат упорито всички. Мислят явно. Това, че се замислиха толкоз и се умълчаха така, е полезно според мен. Бравос, требва да се мисли много, но трябва и да се действа! Хайде, чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo