Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 6 юли 2015 г.

"Нещастието да си грък" в оптиката на нещастието да си българин



Никос Диму (гр. Νίκος Δήμου, Nikos Dimou, р.1935) е гръцки писател, публицист и преводач. Учи философия в Атина и в Мюнхен, а първата си книга написва и издава през 1953 г. Пише поеми, проза, есета, философски трудове, студии и коментари, журналистически рубрики. Превежда от немски, английски и латински, превеждал е включително и Елиас Канети. У нас е известен предимно със сатирично-коментарната си студия "Нещастието да си грък", написана през 1975 г. Подбрах от нея ето какво, което ми се вижда твърде близко в някакъв смисъл и до българската масова народна душа:

Ново-гъркът изглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се опита да я открие.

За гърка отрицанието е утвърждение. Така че когато има позиция, я отрича, за да започне пак от отрицание.

Гръцкият Закон на Паркинсон: "Двама гърци правят за два часа - поради разногласия - това, което един грък прави за един час." (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: