Из: Хибридната паметникова война на Путин в България, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Защо им е на русофилите паметник на съветския академик Лихачов в не особено престижния софийски квартал „Обеля” - защо си взимат тази „беля” на главата? Или просто искат като териториално ловуващ хищник да маркират една все още девствена територия?
Самият избор на личности и всеобхватността на кампанията по сеитба на паметници от галерията на руско-съветската история, свързана или „пришита” към България, е не просто част от руската хибридна война в България, а е хибриден, т.е. разнообразен инструмент за воденето на тази война. Той цели с различни нюанси от собствената история да постигне една цел: поддържането на мита за вековното доминиране на Русия в България териториално и ментално.
Изборът на Лихачов е коварен опит неговите перестроечни изяви в СССР да парират съпротивата срещу монументализирането му в София. Важното, водещото за русофилите и гербаджийската администрация, която колаборира с представителите на руската постколониална Пета колона, е да никнат колкото се може повече знаци на руското „присъствие”. То не може да се утвърди и окопае допълнително нито чрез бита на съвременния българин, нито чрез неговия избор на ориентири в живота, както се вижда от масовото преселение на българи на Запад.
Паметниците явно са преоткритото ново идеологическо оръжие на Кремъл. Те са като котви, с които Москва се надява да задържи мисленето, манталитета, чувства на българите на собственото си евразийско дъно. Русия не може да постигне нищо подобно и доброволно с някакви свои стоки или продукти с добавена рекламна стойност в полза на производителя, които българинът може да види, пипне и ползва. „Руски компютър” или „руска кола” днес в България е виц от рода на антисемитските, които се разказваха като абсурд в СССР (най-краткият виц, според антисемитската традиция в Русия, която представя евреите като мързеливци и използвачи на трудолюбивия руски народ, е „евреин миньор” или „евреин портиер”).
Освен това за внезапно забогатялата с петродолари Русия, в която харченето им се решава по царски в Кремъл според господарските приоритетити на обитаващия го самодържец, паметниците на руското имперско присъствие в България струват дребни копейки – особено ако се сравнят с невъзможността на съзнанието на българина да се повлияе с някакво качество и количество на руския износ, който евентуално да впечатли и приобщи българите към „руския свят”.
Ето защо епохата на Путин може да бъде наречена в България „памениткотворна”.
В чест на самия него бе издигнат в Докторската градинка в столицата, т.е. на метри от вече съществуващия руски докторски паметник, паметник на българомразеца, на бореца срещу църковната и националната независимост на БЪЛГАРИТЕ (третирани от Русия единствено като славяни и православни, но не и като българи с право на самоопределение като отделна нация от „руския свят”) граф Игнатиев. На табелката като повод за събитието пише, че откриването се посвещава на посещението на руския президент Владимир Путин в България на 18 януари 2008 г.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар