Вие подписахте ли петицията за махането на "чалга-учената ченгесарска мутра" Божо Димитров от поста вечен директор на Националния исторически музей? Аз току-що с чиста съвест я подписах, ако искате, идете да я подпишете и вие, тоя чалгаджия-професор заслужава да разбере, че наглостите му все пак трябва да имат някакъв предел, самозабравил се е изцяло; ето къде се намира тази петиция, тя е кратка, публикувам и какво съдържа:
Настояваме Божидар Димитров (роден 1945 г.) да бъде пенсиониран от поста ме директор на НИМ. Този човек:
- Обижда научната общност с недоказани твърдения и небивалици;
- Обижда националното чувство с търгашеското си отношение към наследството, превръщано в бутафория за пред туристи;
- Обижда вярващите християни с езически измишльотини;
- Обижда публичния морал с гордостта си от това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, с конюнктурната смяна на политически убеждения, с грубиянското си поведение в медиите.
ВИЖТЕ И ТОВА ПО СЪЩАТА ТЕМА: Какво става с конкурсите в културното министерство, питат реформаторите
(Прочетете този текст, има интересни неща. Примерно тези: Божидар Димитров е назначен на поста директор на НИМ през вече далечната 1994 г. от правителството на Жан Виденов. Отстранен е на 4 август 1998 г. при правителството на ОДС - и е отново назначен през февруари 2001 г., чрез официален конкурс. През 2009 г. той става министър без портфейл, отговарящ за Агенцията за бежанците, в първия кабинет на ГЕРБ. Тук е и конфликтният момент. Според Иван Иванов той запазва поста си. Според самият Димитров обаче той започва наново на него едва през 2001 г. Според Закона за културното наследство директорите на музеи имат мандат от 5 години.)
И още нещо много интересно: Кой изплиска в Плиска и защо Божидар Димитров трябва да си върви, където между другото съвсем основателно се поставят примерно ето тия въпроси:
... Заемайки последователно различни обществени длъжности - общински съветник, министър, директор на Националния исторически музей (НИМ), Божидар Димитров не чувства проблем да прескача от единия свят в другия и да използва авторитета на светската си длъжност, за да пропагандира суеверия и да прави религиозна пропаганда.
В последните седмици състоянието му се обостри – през ден бълва прозрения - ту за чудотворната ракия, помогнала на българите в борбата срещу османците през 14-ти век (така хубаво помогнала, че махмурлукът траел 500 години - КП), ту за поръчението на Ванга да възстановява „държавни църкви“, ту за лековитата вода в Плиска, ту за правото на малоумни футболисти да дращят глупости по исторически паметници...
Ако Божидар Димитров с такава лекота прескача от физичното в метафизичното и злоупотребява толкова сериозно с общественото си положение, време е да си зададем един много прост въпрос – професионално пригоден ли е за поста си Божидар Димитров? И да продължим – неговото присъствие в музея дали вреди или помага на българското общество? И, след като толкова дълго заема директорския пост (16 от последните 20г.), дали това е правомерно?...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар