На яростно антитурски (и русофилски) настроените другарки и другари искам да кажа, че България и Турция сме не просто добри съседи, но и съюзници в НАТО. А пък който е ходил в Турция не може да не е забелязал как добре турците се отнасят към нас, какво великодушие има този народ. Не бива да страдаме от някакви неизживени исторически комплекси на малоценност спрямо турците, щото това бие по нашето собствено достойнство... излагаме се. Държим се като темерути, малоумни слабаци и комплексари.
Аз просто апелирам към едно по-модерно отношение между нашите два близки народа, освободено от бремето на нелекото историческо наследство. Не бива заради грешки на някогашното, отдавна отминалото време да си зачертаваме възможностите на настоящето и бъдещето. Просто българи и турци трябва да живеем добросъседски и да се възприемаме като човеци със съвременно съзнание, като добри приятели, като близки, държащи се с достойнство и взаимно уважаващи се народи. Да, много е глупаво заради някаква тъпа и злобна надъханост, дължаща се на въпросните исторически комплекси, ние да възприемаме този или онзи съседен на нас народ за наш "вечен враг".
Друг е въпросът че тия толкова лицемерни и демонстративни патриотарски настроения срещу турците у нас се разпалват съвсем умишлено от платени руски мекерета като Сидеров, имащи задачата да работят за всестранната дестабилизация на България - в угода на имперските руски попълзновения спрямо европейска и демократична България...
ДОБАВКА: Мустафа Кемал Ататюрк, на млади години военен аташе на Османската империя в София:
"Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствувах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. Оттогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели века и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам да отдават значение... През 1913–1914 живях в София и към братския български народ храня най-приятелски чувства…"
"Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция."
"Днес балканските страни - Албания, България, Румъния, Гърция, Югославия и Турция, са самостоятелни политически единици... Може да се каже, че създадените през последните столетия сегашни балкански страни, включително и Турция, са исторически резултат от постепенното разпадане на Османската империя, погребана накрая в историята. В този смисъл балканските народи имат съвместна история, която обхваща векове. Ако в тази история има печални спомени, то те са общи за всички балкански страни. Частта на Турция в тях е не по-малко горчива...
Нечовешка и в крайна сметка достойна за съжаление е системата, при която се заставят хората да се хващат гуша за гуша, за да се направят уж щастливи. Единственото средство за ощастливяване на хората са действията и усилията, които водят към взаимно сближение, към взаимно задоволяване на материалните и духовните потребности. Истинското щастие на обществото е възможно само в условията на световен мир, ако се множат и постигат успехи привържениците на този висш идеал."
Народната артистка Мими Балканска си спомня: На 7 ноември 1931 г. софийският "Кооперативен театър" заминава на турне в Турция. В Истанбул той изнася 25 спектакъла. По покана на Кемал Ататюрк, който пое всички разходи, българските артисти заминават и за Анкара. Там те изнасят 6 представления, заплатени лично от президента на републиката. Той всяка вечер е в своята ложа, за да наблюдава майсторството на българските артисти. "Една вечер след един от спектаклите - разказва Мими Балканска - бяхме поканени в ложата на Кемал Ататюрк, който ни изказа възторга си от представлението, за което сърдечно му благодарихме. Радваше се, че отново чува българска реч, нали е бил военен аташе в България. Не съм забравил България - ни каза той. - Там оставих частица от моята младост - обичах хубава девойка..., но (мило се засмя той) не ми я дадоха!"
През септември 1936 г. в Цариград е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав "Българска китка". По този случай в кореспонденция в българските вестници разказва Ст. Д. Кятибов:
"На 2 септември 1936 г. в двореца "Бейлер бей", в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора... Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка". И по-нататък: "След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото".
О.з. генерал Жеков, бивш главнокомандващ на Българската армия:
"Беше през есента на 1914 г. ... Един ден в щаба дойде и майор Кемал. Това бе първото ми свиждане с него. След това в аператив "Копривщица", срещу Славянска беседа, ние си давахме срещи и разговаряхме по най-различни теми. Срещахме се повече от десетина пъти... Той с възторг ми казваше, че се възхищава от динамиката и моралните сили на българския войник, които така бляскаво се бяха проявили през Балканската война. Засягахме и други въпроси - религиозни, история, политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. И днес, като виждаме голямото му дело, нито за момент не бива да се допуска мисълта, че той възлезе на власт заради самата нея. Не, той бе бленувал за делото си. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги осъществи."
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
15 коментара:
Турция, след 1878 г., НИКОГА не е воювала по своя инициатива с новата българска държава! Нещо повече - след Съединението, при което губи Източна Румелия и когато Русия официално я насочва към окупирането на отнетата й територия, тя не започва военни действия. Следва сръбската агресия. През Първата световна война ние сме съюзници и две турски дивизии се бият рамо до рамо с българските войски на Добруджанския фронт срещу руснаци и румънци. -" В подкрепа на 3-та Българска армия пристига турският 6-ти турски корпус в състав от 15-та и 25-та дивизия с обща численост първоначално от близо 20 000 души. " * Един от най-големите приятели на България е Мустафа Кемал - Ататюрк, не само на думи, а и на дела. *ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.) Янко Гочев, историк
Radomir Parpulov
В този коментар се смесват тенденциозно няколко неща. Той е пример за едностранчива гледна точка, която не отчита всички факти. На първо място, без съмнение, България трябва да прави всичко възможно, съобразно националния си интерес, да поддържа добросъседски, коректни и по възможност приятелски отношения с Турция, както впрочем и с всяка друга съседна нам страна. Трябва да отчитаме, че Турция е голяма регионална държава, със силна икономика и армия, че тя гради своята политика на базата на неоосманизма (Давутоглу) и умерения исламизъм на Ердоган. Това е разбираемо и има логика от турска гледна точка, но не означава че съвпада с българския национален интерес. Отношението към Турция като държава, не бива да се смесва с отношението към турското етническо малцинство у нас. Към него ние трябва да имаме своя политика като към български граждани със същите права и задължения като нас, независимо от отношенията ни с турската държава. Към българските турци трябва да има два приоритета - зачитане на техните човешки, културни и религиозни права и създаване на условия за тяхното интегриране в българското общество. Съгласен съм с високата оценка на ролята на Кемал Ататюрк за Турция. Той доказва, че в ислямските страни налагането на светски модел и европейски институции и ценности не може за съжаление да стане по либерално-демократичен път, а чрез авторитарни и дори военни режими. Ататюрк не случайно е имал добри отношения с бошевишка Русия, с която го свързва идеята за възможността една страна да бъде радикално преобразувана от едно просветено елитарно малцинство, чрез революционни, административни и репресивни методи. Цитираният бъргарски историк, кой знае защо, пропуска да спомене периода на Балканските войни, когато воюваме с Турция. Да си спомним Одрин и Чаталджа, да си спомним ролята на предшестващите Ататюрк младотурци по отношение на нашите дейци от ВМОРО, които ги подкрепят, но после биват изиграни. Да не забравяме и защо България воюва в Добруджа с руската армия. Изборът на съюз с Централните сили ни преръща във военни врагове с Русия, но също така с Франция и Англия, с чиито войски воюваме на югозападния фронт. Не бива да правим геополитически изводи, конюнктурни спрямо днешния ден, които освен че са неверни, могат да ни направят смешни. Бих припомни и на разпалените русофоби и на разпалените русофили, че Русия е била в една коалиция със "запада" и през първата световна война и през втората световна война, а ние сме били в други коалиции - централни сили и тройния съюз. Защо е станало така е друга тема. Просто не бива елементарно да се гледа на политиката та Турция, но също така на Русия и на Западните държави - Франция, Германия, Великобритания, САЩ. За разлика от нас, те правят конкретен анализ с оглед на националните си интереси и следват циничното, но вярно правило "нямаме вечни приятели, имаме вечни интереси"...
Тодор Марков
Народ който нема думи за юмрук, тенджера, кеф и перде - защото всичките са турски...
Спомням си в армията пред 1980, че бяхме "железен юмрук" - хм, турска дума, как ще се кефи Ататюрк, ама има той защо да ни обича наистина... И да ни наебе още, докато забравим бълхарски...
Но низшата според АIG Русия им ритнала задника на турците яко, руските витязи не се спират пред нещастни чалмалии, ами фърчат чалми... И бой по каската... Спомни си "Запорожци пишат писмо на султана"... Явно не са имбецили като теб, а?...
Аз ако бех руснак, немаше да освобождавам това жалко BG племе, нека си говорят турски както кюрдите сега...
Далавера а? Ашколсун, ходжà ! (= учителю = разговорно на турски)…
A. от Австралия
Едно от най-хубавите неща в чужбина е, че не моат глàмави бълхари да ти се качат отгоре и да те карат да викаш на черното бело...
И да те навират в комплексите си и малодушието cи и да ти казват че такъв бил Левски...
Левски ако беше сега, щеше да емигрира от долното племе, обесило го, а после му направило паметник...
Ботев тоже... А той е и емигрант...
Аз затова и не ходя в BG - знам че гнусните мижитурки ще ме убият с удоволствие, тея задници дето тоя път ще ядат ритник от Америка и ще видят че боли повече от чичо им Хитлер, с когото бяха приятели, богомилите шибани...
A. от Австралия
Да ти разкажа нещо интересно... През 1990-те, когато отидох за визата си в американското посолство, некакъв милиционер отпред ме изгледа със страхотна омраза през зелените си турски очи и ми каза (след като го игнорирах и тр ъгнах да влизам): "Ти пак ще излезеш"...
Не разбрах тoa пезевенк защо ме мрази, наистина... Когато излизах накарах един от американците да дойде с мен отвън... Той като видя 4е съм упла шен ми вика: "Абе защо не ro набие ш с чадъра си" (носех чадър, турска дума)...
Исках да му кажа: Абе ела ти живей между бълхари да те видя кого ще набиеш, мечтателю... Kакто и да е, излязох, а червената гнида я нямаше отпред, не знам защо...
После си отпътувах с ви зата, никога не ме е било страх от нищо, аз знам че бълхарите са пpефърцунени фигуранти и те сa всъщност опасни за себеподобни фръцльо вци, но не и за мен... Иначе са сервилни като роби...
Така и отпътувах, на аерогарата един комедиант-митничар се ококори във визата ми, червената му гнида, но това е страхлив и ебан народ, нищо не посмя да ми каже...
Чак когато самолета беше над Германия усетих че съм се отървал от наглеците бълхари и че те не значат нищо повече за мене...
A. от Австралия
Балканската война не е започната от Турция, а от България, Гърция, Сърбия и Черна гора срещу нея. За това е употребено "НИКОГА не е воювала по своя инициатива". "Турско малцинство" в България се появи след "Възродителния процес". Млади хора, от семейства изповядващи Исляма, се стремяха да говорят правилен български език, трансформираха си имената за да звучат като широко разпространените (напр. Рузие - Рози), дружаха без да се интересуват от това кой какъв майчин език е имал. Това огромно престъпление на БКП създаде бежанската вълна, от която загубихме 300 хиляди добри, работливи и честни българи. След това ДС създаде и ДПС, която цел е да разделя българския народ на "българи" и "турци", посредством "раздаване" държавни служби на хора, носещи мюсюлмански имена, говорещи турски език и афиширащи една фалшива принадлежност към Исляма. Защото не храма, в който се молиш е от значение. От значение е как се отнасяш с ближните си, защото Бог е един за всички ни. На съвременна Турция не й трябва територия. Тя е достатъчно голяма - близо 800 хил. кв.км. На нея, за разлика от нас, и трябва интелигенция. Целенасочено от десетилетия тя насърчава тази част от народа си с финансови средства - покупка на жилище, много добро висше образование в голяма мрежа от университети, насърчаване на раждаемостта в семейства на хора с висше образование. Резултати - лечебни заведения на най-високо световно ниво, мощна промишленост, висококачествена туристическа индустрия и от там процъфтяваща икономика, за която няма световна криза, На нас ни трябва територия - все си приказваме за Македония и Беломорска Тракия. Интелигентните хора ги "изнесохме", като че ли са ни в излишък през "Терминал"-2. "Бог да пази България" - Княз Александър I Батенберг (казал го е защото е има предвид Русия, а не Турция)
Radomir Parpulov
Radomir Parpulov, нещо не си май запознат с историята, или Българите в Македония и Тракия не ги броиш. Знаеш ли колко издевателства е имало над тях и след 1878 г. Или Българите нямаме право да върнем земите си заграбени от турците. Балканската война е резултат на връщане на заграбеното, ама от твоята турска гледна точка явно е неправилно. От моята БЪЛГАРСКА гледна точка е справедливо. А знаеш ли, че Балканската война завършва с Лондонския мирен договор подписан от Великите сили и Осм. империя и там е определена границата между нея и съюзниците по линията Мидия-Енос. Знаеш ли, че когато започва т.нар. Междусъюзническа война турците НАХЛУВАТ в Тракия, въпреки, че са подписали договора, това как се нарича? И после извършват истинско етническо прочистване на Тракия от Българи, 2-год. преди Арменския геноцид. Аман от заблудени туркофилчета, които наливат вода в мелницата на атака. Туркофилчетата са същите помияри като русофилчетата от мен да го знаеш.
Bojidar Mihaylov
В науката История няма "фили", а факти. По време на Междусъюзничеаката война 1913 г. Турция си връща САМО завзетите и територии през 1912 г. Т.е. това, което и Ти предлагаш да се прави. Но, защо си толкова скромен, "патриоте"? Защо не говориш за Албания, Влахия и Молдова, които сме владели и са били под скиптъра на българските царе? Значи другите "нахлуват", а ние "влизаме да освобождаваме" . Защо не коментираш "Възродителния процес", г-н Михайлов?
Radomir Parpulov
Г-н Парпулов, не зная защо сте се фиксирали да защитавате конкретно турската позиция в балканските отношения и по-конкретно в отношенията между Турция и България. Както вече казах, турската позиция може да бъде уважавана и разбирана, трябва да сме добри съседи, но ние като българи трябва да защитаваме своя национален интерес, както впрочем го правят турските държавници. Това положение е принципно и се отнася до отношенията ни и с другите съседни и несъседни страни вкл. страни с които ни свързва етническа, културна, религиозна, езикова и др. близост (напр. Сърбия, Украйна, Русия и др.), каквато близост с Турция не ни свързва. Освен ако отчитаме историческия факт, че съвременната турска нация е хетерогенна по произход и включва голям асимилиран компонент от завареното от османците местно население (арменци, гърци, анатолийци и др.), а така също приелите исляма части от балканските народи. Така или иначе това може да се каже за повечето съвременни нации, които имат хетерогенен произход. Обаче все пак ние сме българи и нека се водим от нашия, а не от турския национален интерес. През 1396 г. турците не са спасявали България от феодална раздробеност, а са ни завладали и впоследствие колонизирали. Този период не може да се нарече положителен и светъл в нашата история. Няма да влизам в спорове за статуса на българите под османска власт - роби ли сме били или сме процъфтявали под мъдрото ръководство на падишаха. Явно не е било съвсем перфектно, защото сме почнали да развиваме първо нашето културно и религиозно възраждане като народ, а после сме почнали активна сепаратистка, пардон, национално-освободителна дейност. Оформянето на балканските нации става късно, през 19-ти век и дълго не могат да се прокарат ясни и безспорни граници между тях, особено когато са родственни етнически, езиково и религиозно. България живее в свят, в който, ако не защитаваш своето, ще ти отнемат всичко. В някакъв "идеален" свят няма нужда от национализъм и общочовешкото доминира. Но в реалния свят не е така. Ако следвахме вашата логика, днес България не би била и в сегашните си граници, ако въобще би съществувала. Преди да оправдавате Турция от времето на балканските войни, наистина се запознайте с геноцида над българите от източна Тракия и чак тогава оправдавайте действията на тогавашна Турция спрямо тях! Днешна Турция няма нужда от защита, тя сама може да се пази. От защита се нуждае нашата България!
Тодор Марков
Аз пък смятам, че истината е важна, от което следва, че защищавайки България, правим добро на себе си като изтъкваме именно своите грешки и дефекти, а не да прехвърляме отговорността за всичко, което ни се случва, на измислени "врагове"... с което се самоуспокояваме и така продължаваме да затъваме в грешките и в маниите си. Време е да се лекуваме от комплексите си като нация, а за това се иска да търсим единствено истината: тя именно лекува, тя е целебна, а лъжата развращава и подсилва слабостта ни.
Уважаеми г-н Марков, от къде тръгнахме - къде стигнахме... Дайте да видим кой е направил по-големи злини на другия, та да излезе чисти от направеното от самия него. Това е политика, която не води до нищо. В резултат от нея се появиха "турци" в България. Позицията на г-н Грънчаров е разумната. Тя апелира отказ от нея - учебниците по история да се превърнат от пропагандна литература в научна. Фактите да бъдат на първо място, а не колко сме велики и как съседите ни са нищожни, жестоки и коварни. Насилственото прочистване не чужд патент, защото и ние сме използвали такива методи. Проверете го в Поморие след войните. Но там се оказва, че местните хора са били добри християни и приемат завръщащите се гърци с добро и открито сърце. Това трябва да се пише в учебниците, а не кой кого е убивал. Няма по-добри и по-лоши на Балканите - всички сме на тях и трябва да се обърнем с очите си напред, а не да се ровим из трагичните събития от миналото ни. Стига с това робство! Аз не съм потомък на роби, а Вие както си изберете.
Radomir Parpulov
По принцип съм съгласен, че историята не трябва да е пропаганда, а наука, че трябва да виждаме собствените корени на проблемите у нас, а не да ги търсим само навън. Но за да стане така, трябва и другите около нас да го приемат, да има "огледалност" в приемането на такава позиция. Обаче докато това не се случи някой ден, ние трябва културно, възпитано, без крясъци, да защитаваме своите интереси в един реално егоистичен и меркантилен свят, в който своята риза е най-близо и най-мила...
Тодор Марков
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък" Христос Нека "не хвърляме камъни". Доброто не се купува, нито се получава отплата. То ти носи радост и удовлетворение. Рано или късно и нашите съседи, ако не са стигнали до това, ще стигнат. Гърците премахнаха "българоубиец" пред името Василий II, поставиха плоча на мястото на Солунската мъжка гимназия. Турците твърдят, че не са воювали с нас по време на Балканската война, а с Русия! Защо ли? Защото учат децата си, че със комшиите трябва да се живее в мир. Като ходите в Турция, чухте ли от някой от тях, роден в България, някакъв укор за "Възродителния процес"? Защо ли? Защото омразата трови човека, който мрази. Нека учим младите хора, че е по-важно да си добър, отколкото да търсиш аргументи за да оправдаваш постъпките си. По-важно е да осъзнаеш грешките си, да поискаш прошка и да не ги повтаряш. Това ще ги направи умни, добри и свободни.
Radomir Parpulov
Radomir Parpulov Ей мекеренце, какво "тяхно" са си върнали турците, те нямат тук тяхно, ние освобождаваме нашите си земи и това, тъпунгере, е нападение при сключен международен договор, дори без официално обявяване на война. Според твоята логика трябваше да си върнат целите Балкани, че били техни. Не ми говори и сравнявай варварските кланета на българи от турците с няколкото шамара отнесени от протурски сепаратисти по време на т.нар. "Възродителен процес". Защо не кажеш за привилегиите, които комунистите дадоха на турците - вестници на турски, радио, читалища, квоти са висшите училища, хиляди от тях се интегрираха много добре в бкп. И за разлика от тракийските Българи, които бяха драни живи, а жени и момиченца насилвани до смърт, през 89-та тези с турско самосъзнание съвсем спокойно заедно с имуществото си можеха да напуснат страната и то по между-правителствена спогодба на България и Турция. Кой друг български гражданин тогава можеше спокойно и официално да отиде в капиталистическа страна. Пак беше привилегия за турците. Питам кога "братска" турция ще се извини за 500-годишния геноцид над Българите, кога ще се извини за геноцида над Тракийските Българи, кога ще ги овъзмезди за заграбените имоти, кога бе келеш?
Bojidar Mihaylov
Ех, Божидаре, Божидаре, липсват ти първите седем години, "патриотче". Такива като тебе в края на XX век сътвориха това престъпно "възродяване". И се смяташ за потомък на Левски, нали, а плюеш върху думите му. Сигурно палиш свещ в църква, но не си християнин. То и името ти фалшиво, та какво остана за думите ти!
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар