Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 14 август 2015 г.

У нас, в България, имаме най-калпавото, вредно, неразумно обществено устройство и управление, организацията на живота ни е изцяло неефективна


Roumen Galabinov, забелязвам, е написал във фейсбук едно изречение, което ме подбуди да изразя своето разбиране по някои най-важни, по моето разбиране, въпроси или проблеми; ето какво пише той, а по-долу можете да прочетете и моя коментар по повод на неговите думи:

Да управляваш много хора е същото като да управляваш малко - въпрос на организация е.

Написах по този повод следното:

Най-доброто управление (или организация на живота в някаква общност) всъщност е онова, при което хората са оставени да управляват сами своята жизнена дейност, спазвайки дадени разумни правила (закони); когато се прояви доверие към хората, че те ще могат да се справят сами, тогава повечето хора ще се ентусиазират от това доверие и са способни на тази основа да направят чудеса - и да постигнат много.

Та мисълта ми е, че кадърният и умният управник не се меси излишно в живота на хората и държи те да имат голямо пространство на личната свободата, инициатива и отговорност за живота си. Наопаки на това некадърният и глупав управник се чуди как повече да се меси в работите на хората, да ги разваля, да им вреди - чрез армия от корумпирани и лакоми чиновници, разбира се.

Излиза, че най-разумната организация на живота в човешките общности е самоорганизацията на почвата на свободата; това е и най-ефективното управление, а именно онова, което само прави себе си излишно. Щото хората сами най-добре могат да осъзнаят собствения си интерес от това да спазват взаимно изгодните правила (у-прав-ление, както показва самата дума, е нещо, което се мъчи да държи хората "у правото", сиреч, да ги подтиква или принуждава да спазват правилата, законите).


От гледна точка на казаното у нас, в България, имаме най-калпавото, вредно, неразумно обществено устройство и управление, организацията на живота ни е изцяло неефективна. И причината за това е, че социализмът в мисленето (съзнанието) на хората и на управниците си стои непокътнат: у нас за всичко се разчита на държавата, на държавните министерски управници и чиновници - всички ние стоим и чакаме те за всичко да помислят, те всичко да изобретят, те за всичко да се погрижат, те всичко да решат.

Периодично си избираме и нов "велик оправяч на нацията" - Костов, царо, Боко... (напоследък мераклиите за тази длъжност станаха прекалено много, толкова, че човек даже не може да ги изброи). И никой не се сеща за най-простото: оставете хората на спокойствие та да се възползват най-сетне от свободата си, имайте им поне малко доверие че могат да се справят сами, както подобава за зрели и свободни хора, оставете ги те сами да се погрижат, да потърсят верните решения - и да заработят истински за собственото си благо, за собствения си успех и просперитет!

Примерно в сферата на образованието тази потребност вече е станала насъщна и съдбовна, но не, пак и там всички чакаме депутатите и министърът да измислят някаква магическа "най-нова държавна стратегия", някакви страхотно чудотворни нови програми, инструкции, правилници, учебници, не знам си още какви най-перфидни чиновнически идиотщини, с които всеки ден ощетяваме и осакатяваме децата си - правейки ги съвсем неспособни за отговорен, свободен, самостоятелен и съвременен живот.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Няма коментари: