Г-н министре на образованието, какво стана, защо забрави за образователната реформа, защо се отказа така решително от нея?

Из: СМАЛЯВАНЕТО НА РЕФОРМИТЕ, Автор: Иванина Манчева

... Преди първата лятна ваканция на 43-тото Народно събрание имаме, по думите на премиера, една цяла реформа – пенсионната, и няколко направени до средата – съдебната и здравната (за образователната той замълча)... Образованието, в което не продължаването, а спирането на реформите в един момент ще е истинската добра новина, е подходящ пример... Има огромно значение откъде идва началният тласък за реформите. В редица сфери – от енергетиката до образованието, влошаващите се резултати са достатъчна причина да се търси промяна. Натискът за рефоми обаче рядко произтича от гражданите, които имат най-голям интерес от тях.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Добър анализ... заслужава да се прочете! Но наистина, за образователната реформа всички забравиха, во главе с г-н Премиера, да не говорим за г-н Министъра на образованието и науката! Никой вече даже не говори за образователна реформа, докато за другите видове реформи поне се говори, тук даже и не се говори.

Май стана неприлично да се говори за образователна реформа, така ли, г-н Министре? Какво успяха да ти сторят образователните министерски бюрократи, та да те откажат така решително от реформата? Как те направиха свой съюзник? Кажи, сподели, интересно е...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo