Живеем в страната, в която оруеловият свят е на почит, а в него всичко е тъкмо наопаки на нормалното!

Из: Медийната ферма Оруел, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... Разбирам дългогодишното нежелание на журналистите да се „забъркват” в една кочина. Но не разбирах конформизма спрямо наетите от властта глигани, които риеха, рият и сега, подкопавайки все по-тънката ограда между журналистиката и обикновената свинщина.

Никой, най-вече моя милост, няма правото да претендира да е трюфел. Но чак пък да се оставим на прасетата…

... Живеем в страната, където Оруел (по-скоро не самият Оруел е на почит у нас, а оруеловият свят е на почит, бел. моя, А.Г.) е на почит. На най-видния (от километри) монумент в центъра на столицата ни стърчи над всичко и всички увековечената му мисъл за робството като свобода. Със златни букви е изписано, че окупацията е "освобождение" и това се приема за „нормално”. Очевидната лъжа се приема за бетонирана даденост. Дали пък не е дошло времето повечко хора, включително журналисти, да се опитат да оспорят това брутално насилие над истината - въпреки предвидимото грухтене, което ще настане?

ЗАБЕЛЕЖКА: В Пловдив имаме още по-видим отвсякъде (в сравнение със софийския) Паметник на лъжата, според която завоюването, окупацията на България от сталиновите хуни била, видите ли, "освобождение"; в Пловдив също малцина сме тези, които роптаем срещу толкова грозната лъжа, а мнозинството си мълчи; даже някои са дотолкова извратени, че тоя символ на недостойнството на цял един народ го били възприемали, видите ли, като "символ на Пловдив", без който те не могли да си представят даже нашия велик хилядолетен град! Срамота! Това, че нищо не правим за да бъде изтрит този срам от челото ни показва, че изобщо не разбираме що е достойнство, че съвсем нехаем за истината, поради което именно и си плащаме страшна цена - и още дълго ще я плащаме докато не се променим. Докато не осъзнаем, че народ, който нехае за свободата си и търпи такива посегателства спрямо нея, е робски и малодушен народ, достоен единствено за презрение. Спирам дотук. Какво има повече да се говори, нима всичко не е ясно?!

Ало, кандидат-кметове, защо мълчите като посрани за паметника на Альоша бре?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo