Не е важно кой си бил, важно е кой си станал. Като ми казват "Ти си еврей", аз отвръщам: "Ами и Иисус Христос също е бил еврей - но какъв стана след това?!"...
Михаил Жванецкий
КРАТКА ДОБАВКА: А също така е много важно какъв ще останеш. Как - и като какъв - ще те запомнят. Истинското започва когато нас вече ни няма, ето тогава е истински важното: някои "любимци на съдбата" приживе бързо ги забравят, изчезват безследно в небитието, а други (които доста са страдали докато са били живи) ги помнят с векове, сякаш са безсмъртни. Защо ли е така? Каква ли тук е тайната? Някои се натискат за живот, а други постигат безсмъртие, все едно вечност - кое ли е по-доброто, истинското?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар