Открито "Писмо-запитване" до г-н Министъра на образованието и науката

Току-що изпратих до адресатите следния документ:

До проф. Т.Танев, министър на образованието и науката, София

До г-жа И.Киркова, началник на РИО-Пловдив

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, живущ в Ж.К.Тракия, бл. ..., ап. ..., тел. 0878269488

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник,

Както е известно, по моя случай се оформи един превъзходен административен, правен, съдебен, нравствен, психологически и пр. казус: на 19 май 2014 г. директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ме уволни от длъжността преподавател по философия и гражданско образование (на която длъжност работих в това училище цели 14 години, а иначе в системата на образованието работя вече 32 години!), при това ме уволни по сюрреалистичния чл. 328, ал. 5 от КТ, т.е. уволни ме с мотива "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "липса на всякакви качества да бъде учител" и т.н. От този момент нататък бях принуден, за да се боря да си върна правата и достойнството като личност и преподавател, да заведа съдебни дела, тъй като според каноните на системата уволнение по този начин води автоматично до лишаването ми не само от преподавателски, но и от някои от най-важните човешки и конституционно гарантирани права. Съдебните дела, заведени от моя милост, продължават вече повече от година, делото за уволнение, например, достигна на етап Върховен касационен съд, тъй като въпросната директорка обжалва решението на Окръжен съд-Пловдив, който отмени заповедта за уволнението ми и ме възстанови на работа. Не мога да кажа колко време това ново съдебно дело ще се гледа във ВКС, но проблемът е, че останах без всякакви средства за съществуване, а в същото време, с подобна "атестация", аз комай не мога и да кандидатствам за каквато и да било работа в системата на образованието. Ето, например, на всички конкурси за директор в Пловдивска област РИО-Пловдив вече поставя нарочното изискване кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ (я, какво съвпадение?!), което ме кара да си мисля, че причината за това е свързана именно с моя случай. (Този механизъм за елиминиране вече проработи при проведения през миналата година директорски конкурс в ЕГ-Пловдив. Сега забелязвам, че и за всички други конкурси за директори в Пловдивска област пак се поставя същото изискване, именно кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ.)

Но с въпросната позорна и дискриминираща атестация, наложена ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, аз фактически не мога да се явя и като кандидат и за учителско място по философия (такова нещо ми се случва за първи път в моята дълга кариера като такъв учител, продължила цели три десетилетия!). Работата е там, че дамоклевият меч на сюрреалистичния чл. 328, ал. 5 от КТ винаги ще продължава да виси над главата ми: нито един директор няма да дръзне да прояви смелостта да избере мен за учител по философия в своето училище, понеже това ще бъде възприето като открито предизвикателство пред системата. Най-напред на такъв директор ще му "дръпне ушите" инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, която има основната заслуга за уволнението ми (наред с титаничните усилия на главната изпълнителка на репресивното мероприятие над мен, именно г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив): как така някакъв си директор на училище ще дръзне и ще посмее да назначи за учител по философия в подведомственото си училище човек, когото самата инспекторка по философия е благоволила официално да определи като "най-некадърен учител по философия в Пловдивска област"! Става дума за нейни твърдения по мой адрес пред Районен съд-Пловдив, където въпросната администраторка има добрината да се яви да свидетелства срещу мен, в подкрепа на тезата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив.

Представям Ви, уважаеми г-н Министър, и Вам, уважаема госпожо Началник, психологическата и нравствена ситуация, която възникна в резултат на действията на тия две длъжностни лица, които са на Ваше пряко подчинение – сюблимна е тази ситуация, бива си я по абсурдност, нали така?! Разбира се, трябва много да се мисли преди някое властващо длъжностно лице да си позволи подобен административен произвол, очевидно, в този случай подобно усилие не е било положено, поради което сега стигаме до тия нелепици. Естествено е, че в подобна ситуация и при наличните условия да кандидатствам за обявени учителски места по философия е съвсем безнадеждна работа. Какво да правя при това положение, ами ако ВКС се произнесе по моя казус към края на календарната година?! Да мра ли, как да преживявам в тия така и така създадени условия на принудителна безработица, фактически с отнети преподавателски права, без каквито и да било средства за съществуване?!

Аз продължавам да смятам, че тия всичките репресии, гонения, ексцесии, издевателства, терор и пр. над моята личност нямаше да се случат, ако висшестоящите инстанции, в лицето на длъжностните лица от РИО-Пловдив и МОН си бяха свършили работата, с оглед да възпрат апетита на една директорка да си позволява каквото й скимне, да си позволява подобен крещящо арогантен административен произвол. По тази причина смятам, че отговорността за случилото се в последните две-три години (в тази тъй многопоказателна за състоянието на системата история) носят точно тия длъжностни лица от РИО и МОН, които и малкия пръст не си мръднаха за да реагират някак на моите безкрайни сигнали за вършените беззакония и злоупотреби с власт. Тъй че и Вие, уважаеми г-н Министър, и Вие, уважаема госпожо Началник, носите вината за случилото се, на това основание би следвало да поемете и отговорността. Докато не благоволявате да се възползвате от предписаните Ви по закон пълномощия и да направите онова, което бяхте длъжни да направите, с оглед да спрете беззаконията, Вие с поведението си показвате, че де факто санкционирате и оправдавате същите тия нарушения. А това значи поемане на отговорността за тях. И какво с оглед на това следва да направите в така и така възникналата интересна и сложна ситуация, която се опитвам тук да Ви представя колкото се може по-синтетично и лаконично?

Вие си решавайте. Аз в случая нищо не мога да кажа или да предложа. Примерно, ако реша да кандидатствам за обявено учителско място по философия, на мен ще ми се наложи на директора на това училище да разкажа цялата тази история, довела до настоящата сложна административна, правна, нравствена и психологическа ситуация. Представяте ли си как ще реагира и какво ще си помисли такъв един директор, на който аз реша да му разкажа цялата история? Ами разбира се, че ще се уплаши, нали така? И ще направи всичко, което е по силите му, за да се отърве от такъв кандидат – опазил го Бог такъв човек да бъде учител в неговото училище?! Е, така ще си помисли човекът, съвсем човешко е да си помисли всичко това; даже и училищните директори, предполагам, също са човешки същества с подобни човешки наклонности, страхове, мисли и други сърдечни трепети. Системата задава един манталитет, който, вярвам, ви е добре познат. Такъв директор няма да посмее, дето се казва, "да си вкара таралеж" в добре известното място, нали така?

Спокойствието в системата е най-важното, то е нещо като модус вивенди за ония, които имат цел да оцеляват в нея. Да оцеляват колкото се може по-продължително. Добре, Вие сте опитни, Вие сте на високо властническо ниво, от Вас зависи всичко, дайте ми, ако обичате, някакъв съвет какво да правя в тази толкова неприятна за мен ситуация? Най-човешки се обръщам към Вас, понеже в административните, правни и психологическо-нравствени лабиринти, в които съм принуден да се лутам в последните години, аз, дето се казва, вече не виждам никаква светлинка. Ще се радвам да откликнете, щото, повтарям, институциите, които оглавявате, не могат да стоят напълно безучастни спрямо една толкова тежка ситуация, във възникването на която те имат съвсем пряко отношение – и непосредствена отговорност даже.

Примерно една най-обикновена "служебна бележка", подписана примерно от Вас, уважаема госпожо Началник (не смея да искам такова нещо от Вас, уважаеми г-н Министър, как мога да си позволя да Ви занимавам с такива незначителности, с такива човешки дреболии?!), в която, да допуснем, се казва, че това мое уволнение, извършено по тъй позорния, обиден и дискриминационен член чл. 328, ал. 5 от КТ, понеже е подложено на съдебно дирене на истината, не би следвало да се възприема от въпросните длъжностни лица в системата на образованието като действително, окончателно и меродавно – знам ли какво трябва да напишете в такава една евентуална служебна бележка?! Вие трябва да знаете, Вие сте опитна в административната премъдрост, не аз. Ако не сте толкова опитна, тогава, моля, попитайте за съвет г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, тя има богато творческо и поетично даже въображение, нищо чудно да успее да измисли някакъв магически фокус за по-безболезненото излизане на институциите от превъзходната административна и всякаква друга, да не изброявам пак, каша, която тя успя да забърка (с помощта на инспекторката по философия А.Кръстанова).

Факт е, че аз съм принуден в настоящата ситуация, бидейки без никакви средства за съществуване, подобно на удавник да се хващам за всяка сламка; предупреждавам ви, че ще кандидатствам – принуден съм в тази ситуация да го сторя! – за всяко учителско място по философия, което бъде обявено в Пловдив. Ако не реагирате по подобаващия начин сега, предварително, с оглед да се избегнат евентуални неприятни бъдещи истории, то би следвало тогава да си направя извода, че и ръководените от Вас институции нямат нищо против да спомагат за задълбочаването на репресията срещу мен, която въпросната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, в съзаклятие с инспекторката по философия към РИО-Пловдив, успяха да съчинят и да проведат през последните няколко години.

Толкова. Бях длъжен да реагирам по някакъв начин, понеже ако не бях реагирал, след това някои административни органи на системата с удоволствие всичко щяха да изтълкуват впоследствие, разбира се, в мой ущърб. А в така и така възникналата тежка ситуация отговорността за всичко, разбира се, не може да е само моя. Така не стават тия работи. Така лесно институциите не могат да си измиват ръцете от всякаква отговорност. При това, моля, вземете предвид и това, че аз съм български гражданин и данъкоплатец, имам своите права да бдя над това как разните длъжностни лица си изпълняват задълженията. Това е не само мое право, то е и мой граждански дълг.

Приятно "ваканцуване" Ви желая (забелязвам, че давате интервютата си вече от Варна, по-близо до морето, г-н Министър, нема лошо, просто констатирам този факт, свързан с непоносимата софийска жега)! Ще се осмеля да кажа и това, че въпреки всичко очаквам някакъв отговор на своето запитване – макар много да се съмнявам дали в такова ваканционно време някой държавен чиновник-труженик ще обърне каквото и да било внимание на тревожния вопъл на един тотално онеправдан български гражданин като мен.

12 август 2015 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo