При всяка революция наред със свестните се появяват под знамената й и ей-такива титани на мисълта, самовлюбени егоисти, разни хора, които, ако изобщо имат някаква професия, са пълни некадърници в нея... Анонимници.
Това са хора, които без силно и навсякъде афишираната си политическа принадлежност биха били напълно анонимни. И сега има такива, всъщност е пълно с тях. Разни хора, които могат само и единствено да са радикални в позициите си, и то поради непреодолимото тяхно желание да им се обръща внимание. Няма значение как, стига да е за тях. Може да ги обиждат, може да ги излагат, може да ги разобличават - те са готови и искат още.
На английски ги наричат attention whores - хора, които са готови на всичко, само и само да получат внимание. Те са винаги пред камерите, винаги викат най-много, не отказват телевизионно интервю по всякакви теми, защото са готови да се направят, че разбират от всичко в детайли, стига да им носи вниманието на другите. Те никога не събират около себе си общност, а винаги са способни да разбият изградена такава, ако не им се обръща достатъчно внимание.
Това са хора, които много искат да водят, но никой не ще да ги следва. Хора, които винаги смятат, че са подценени, а е всъщност точно обратното. Обикновено тези хора не разбират от нищо реално и в дълбочина. Те цял живот са били посредствени и при поредната революция, когато водата е най-мътна, те изплуват. Това са хора, които нямат биография "преди Революцията"...
Някой ден, а може и по-скоро от очакваното, ще дойде време да бъде разобличен поредния подобен хвалипръцко, който без факта, че е протестирал срещу комунистите, Борисов, Орешарски би бил кръгла нула.
Сега изведнъж мнозина ще се разпознаят. :-) Но аз говоря за един. Знам, че ще се сетите. И да - хубаво е да не забравяме биографиите им на такива. И да питаме за професионалната им експертиза и успешност. Защото, ако някой е немарлив и некадърен в това, с което си вади хляба, какви основания имаме да смятаме, че би бил съвестен в отстояването на обществения интерес?
Emil Jassim
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много интересно и показателно изказване, предизвикващо много въпроси - и предразполагащо към интересна и също така необходима дискусия. От него обаче ми лъха на силно недоверие и неуважение на личността (личностното начало), а също така и на свободата. Били не знам си какви такива хора, дразнещи, нахални и пр., даже ги обиждат, че били некадърници (!), не били успешни, а най-голямата им вина била тази, че се натискали да се изявяват и да се навират, за да заемат някакво неполагащо им се място и внимание. Ами че тези неща са най-естествени изяви на личностното проявяване и утвърждаване на човека! Без тях просто няма как личността да покаже себе си!
Пък и всеки човек, независимо как изглежда в нечии очи, има суверенното право да се изявява, да казва какво мисли, да проявява отношение и позиция. Откъде накъде някои да са по-специални и да могат да се изявяват, а пък на други, видите ли, това не било позволено?! Аз отдавна твърдя, че у нас да си личност е нещо като проклятие, имам чувството, че с тъй искреното си изявление г-н Emil Jassim свидетелства, че това е точно така.
Оказва се, за жалост, че у нас е точно така. Чудим се как да обиждаме и да плюем ония, които са виновни само с това, че са дръзнали да се ползват от суверенното си право да бъдат свободни личности.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар