Той даде живота си за България, която обичаше повече от всичко друго...
Виж и това: 72 години от смъртта на цар Борис Трети: Трагичната въпросителна остава, където между другото пише:
На днешния ден - 28 август, се навършват 72 години от кончината на цар Борис Трети. Въпреки че съвременните историци са се смирили около тезата за естествената царска смърт, тъй като за всяка друга хипотеза ще им трябват безспорни научни доказателства, продължават размислите над въпросителните, които внезапният край поставя и до днес. Заедно с висящия въпрос кой е имал интерес българският цар да го няма в онзи съдбоносен както за България така и за Европа исторически момент. По повод 72-рата годишнина публикуваме отново статията на "Дневник" от 2 септември 2012 г.:
Всеки народ си заслужавал съдбата. Клишето дразни със своята категоричност. И ранява с внушението за обреченост. Един цар, управлявал на трона България 25 години, умира внезапно на 49 години, без да е боледувал до този момент. Нито тогава, нито по-късно никоя власт, застанала на кормилото на България, не се решава или не се интересува да установи, или поне да размисли, ако тази смърт не е естествена, кой е бил онзи неин толкова мотивиран противник (на държавата), че да дръзне да убие нейния върховен владетел. И най-вече защо? Нещо повече - никоя власт в новите демократични времена не се осмели да потърси (да помоли!) все още живите в началото на 90-те години поругатели на гроба му да помогнат за откриване на тленните му останки, които са били варварски похитени от Врана сред настаняването на Георги Димитров там. Нито пък някой от тях проговори. (Казвам - потърсени да помогнат, не да бъдат наказвани!) Никое управление не помисли, че това е въпрос на национално самоуважение... (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар