Главният порок и най-опасният ефект на дехуманизиращата и деперсонализираща образователна система у нас

Разговарям с учениците си тия дни - млади хора от 15-16 до 18-19 г. - и с потрес установявам, че огромна част от тях, независимо че са вече в горната степен на средното образование, не умеят да правят нещо най-основно: да изразяват, да показват своята личност, да се представят с помощта на думи (и на действия също) и то не как да е, а възможно най-цялостно, ясно, твърдо, категорично и убедително; това последното съвсем не го умеят, макар че без това главно умение се стига до нещо крайно нежелано, а именно до капсулирането на личността, до затварянето й в самата себе си.

Пълно е у нас с млади хора, които до такава степен са капсулирали своята личност, че дори са постигнали и ужасен блокаж на своите качества в тази капсулация, а това наистина е твърде неприятна ситуация. Само фиксирам този феномен, тия дни, живот и здраве да е, ще опитам да намеря време и по-подробно да развия тази своя идея, това свое потресаващо наблюдение.

Аз това нещо съм го забелязвал и преди, но сега то ми се разкри в своята наистина отчайваща и задълбочила се степен. Понеже системата на образованието у нас не насърчава по никой начин личностните изяви на младите (особено пък автентичните личностни изяви чрез и посредством свободата!), то в крайна сметка системата е предизвикала въпросното капсулиране и съпровождащия го блокаж на личностния потенциал на младите. Това е може би най-вредният и най-опасен резултат на тази наша дехуманизираща и деперсонализираща образователна система, този именно е нейният главен порок.

Всъщност това означава, че образователната ни система изобщо не си изпълнява функцията, а именно да осигури нужните условия за пълноценна изява на личностния потенциал на младите хора. Тя постига точно обратното, а именно, както казахме, предизвиква това фатално капсулиране и блокаж на личностния потенциал на младите, което означава, че нацията ни по този начин бива лишавана от своите жизнени сили, обезсилвана е най-систематично от дехуманизиращата и деперсонализираща образователна система, което в крайна сметка и води до тъй естествения резултат на всичкото това: най-бедна и най-нещастна, най-унизена нация, страна и държава сме. Друго не можем да бъдем след като сме позволили да се случи това, за което говоря: пълното капсулиране и блокиране на личностните изяви на младите.

Ще пиша пак по този въпрос. Сега бързам и пиша това с два пръста от таблета си. По тази причина се принуждавам да съм пределно кратък. Хубава вечер! До скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo