Намесата на държавата в личната сфера на индивидите е порочен и отречен от живота и историята социалисто-комунистически подход

Не, тук няма значение дали целта на този данък е благородна или не. Няма значение, дали някой е загрижен за здравето ми, дали някой мисли за здравето ми. Не, благодаря! Позволете ми за моето си здраве да се грижа и мисля аз, а не държавата.

Така при всяка принуда измислена в мозъка на някой бюрократ гражданите губят по частица от свободата си, от правото си на осмислен избор. Претекстът в случая е запазване на „общественото здраве“, сякаш обществото се състои от малки деца, които са неспособни да взимат осъзнато решение и вместо тях, решенията трябва да бъдат взимани от държавата. На подобни неща сме се нагледали отдавна, когато под всякакъв повод се потъпкват наглед дребни свободи, все заради „обществената сигурност“, „общественото благосъстояние“, „общественото здраве“, „общественото осигуряване“, „обществения мир“, „общественото незнамси `кво си“...

Безбройни са примерите. Като се почне от ненормално високите акцизи на алкохола и цигарите, достигащи половината от тяхната себестойност, забраната на употреба дори на бира на обществени места извън питейните заведения, забраната за съхранение на огнестрелно оръжие в дома за самозащита, забраната за къпане на неохраняеми водни площи, та се стигне до наглед елементарна принуда, като тази за слагане на колани при возене в автомобил. Така стъпка по стъпка Държавата превръща своите граждани в деца, напълно зависими в действията си от нея. А там, където отделния индивид не е свободен, не е свободно и обществото. То може да е осигурено, предпазено, задоволено, незадоволено, но не и свободно...

Iglika Mincheva

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям същото разбиране: намесата на държавата в личната сфера на индивидите, в случая държавата да решава какво да ям, какво да пия и пр. е порочен и отречен от живота и историята социалисто-комунистически подход, този подход до добро не води и не може да доведе. Давам малък пример с пушенето на цигари (от доста години вече не съм пушач и нямам личен интерес да мисля така): огромните специални данъци или акцизи с оглед "запазването на общественото здраве", с оглед тъй лицемерната грижа на държавата за нашето здраве води до безброй вредни за самото общество последици - последици, които обаче са много полезни ако не пряко за държавата, то за корумпираните държавни чиновници и свързаната с тях мафия. Ами става това, което е добре известно: разраства се огромна контрабанда с цигари, което довежда до това, че пушещите се виждат принудени да се тровят с още по-вредни менте-цигари, а пък контрабандистите на цигари и покровителстващите ги управляващи печелят от цялата тази работа луди пари. По същия начин стават работите с всяка друга намеса на държавата в икономическия живот с уж "благородни цели". Тия намеси водят до това, че просперират паразитиращи от тази намеса бандитско-мафиотски (олигархични) кръгове, свързани с управляващата опорочена отвсякъде и също паразитираща на гърба на обществото "политическа класа".

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo