Аз вече писах за проекта УСПЕЙ В БЪЛГАРИЯ. Подкрепих с каквото можах тези ентусиазирани млади хора. Те сега упорито ме канят да вляза в тяхната компания, канят ме всеки ден. Чудя се обаче какво да им кажа. Ето, например, един млад човек, техен представител, какво ми е написал вчера, най-сетне реших да му отговоря, щото ме е срам повече да мълча, по-долу ще можете да прочетете и моя отговор до него:
Здравей! Искам да те питам какво ти е нужно за да се включиш днес? Каква информация ти трябва според тебе за да бъдеш 100% категоричен и убеден, че искаш да се включиш? :-)
Отвърнах му ето как:
Здравейте! Моят проблем е явно неразрешим. Затова мисля от дълго време и не намирам изход.
Аз съм автор на философски и психологически книги, издадени на хартиен носител от най-авторитетно издателство (примерно ИЗТОК-ЗАПАД), но понеже живеем в страна като България, където народът масово не чете книги (и особено пък сериозни книги по сериозни въпроси, изискващи мислене и известно умствено усилие), то по тази причина моите книги не се продават; по-лесно е човек да продаде хладилник на ескимос или овча кожена шуба на жител на екваториална Африка отколкото да продаде книга на българин.
Българинът изглежда по-предпочита да го дерат жив, отколкото да даде от паричките си за книга, а не, да речем, за свински пържоли. И то пък за българска книга от български автор - не, това е изключено, това е пълна невъзможност!
Та по тази причина аз не виждам решение на проблема ми. Затуй и не виждам смисъл да встъпвам във вашата компания. :-)
А иначе ви подкрепям и ви желая успех! Дано вие промените България!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Това са типични обобщения в стил А.Г. на любимата му тема колко големи идиоти са българите като цяло. Само че това са, както обикновено, голословни твърдения, неподкрепени емпирично, защото статистиката е ясна и еднозначна: в България се издават - и естествено купуват - не по-малко книги на глава от населението от другите европейски страни и това е логично, защото виждаме многобройните и добре заредени книжарници. Иначе 35% от американците например не купуват никакви книги, а повечето останали по 1-2 книги на година.
Само че идеята,че специализирана философска литература може да се издава и продава в масови тиражи, е безумна. Просто не разбирам този хленч. Ако искате да продавате масово книгите си, те явно не трябва да са философски и това е банално и тривиално. Пишете лека художествена литература, езотерични или готварски книги и няма да имате този проблем. Всъщност немалко европейски издателства публикуват книги дори на загуба, която обаче се компенсира от комерсиални заглавия с голям тираж. Същото се отнася и за „сериозни“ вестници, които често се издържат от булевардни издания, излизащи в същото издателство.
За добро или зло светът е устроен така, че философията и високата култура са достъпни за малцина и именно затова са елитни. Ако бяха масови, нямаше да са елитни. Вие обаче искате хората масово да са елитни, което е невъзможно и не е било никога никъде.
Такава картина разкрива един спокоен, трезв поглед към света.
Във връзка с това: отваряме лейди Гага в youtube:
https://www.youtube.com/watch?v=bESGLojNYSo
и установяваме, че видеото е гледано 243 милиона (!!!) пъти.
А сега отваряме Борис Христов:
https://www.youtube.com/watch?v=aIjmrOaRZMI
и какво установяваме? - че е гледано цели 12 000 пъти. Ама как става така? Според логиката на Ангел Грънчаров трябва да е точно обратното, Борис да е гледан от стотици милиони, а на лейди Гага никой да не обръща внимание. И след като не е така, не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с него, само че обобщавайки не само за българите, а за цялото човечество: хората изглежда по-предпочитат да ги дерат живи, отколкото да видят нещо стойностно и истинско.
А защо това видео на Хайдегер
https://www.youtube.com/watch?v=qouZC17_Vsg
е гледано само 14 000 пъти? Защо не 1 милиард пъти?
Защо само 17 000 души са гледали Ясперс?:
https://www.youtube.com/watch?v=l7eo7Dzyuwo
Защо Лосев е е гледан само 3000 пъти?:
https://www.youtube.com/watch?v=sApwJFklSi0
Защо лекциите на Мамардашвили в интернет събират само по няколко хиляди посещения?
Между другото Вие самият купувате ли си специализирана научна литература и монографии по физика, химия, медицина, биология, астрономия и т.н.? Авторите на подобни книги със същото право биха могли да се оплакват, че книгите им не се търсят. Само че те не го правят, защото е ясно, че специализираната научна литература не е комерсиална и има съвсем други функции. Същото се отнася и за философските книги.
Публикуване на коментар