ДО Г-Н КМЕТА на гр. ПЛОВДИВ
ДО Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ
ИЗЛОЖЕНИЕ
От: Гражданско Сдружение „Георги Марков-Скитник“ и Съюз на независимите писатели
Уважаеми г-н Кмете,
Уважаеми г-н Председател,
Предполагаме че Ви е известно името на поета, писателя и борец за демокрация, гражданин на Пловдив Йордан Русков, 1926 - 2010 г.
Целият си съзнателен живот Русков прекарва като деец на културата и библиотечен работник в учрежденията на града. През есента на 1956 г. по случай на т.н. Унгарски Събития, когато унгарският народ се вдига на въстание срещу Съветския Съюз и бе смазан от съветската армия, Русков извършва подвиг: той написва стихотворението „Зов за свобода“ и има смелостта да го разпространи нелегално сред българското общество, вкл. управляващите органи. Стихотворението е надъхано с ботевско-възрожденска стръв и бойкост, в него има следния стих:
„О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!
Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!“
Горният стих ясно посочва целта и въжделенията на автора. Заради своята смелост – нечувана в онези години за България, властта осъжда поета на 7 години затвор, от които излежава три.
След демократичните промени в страната, Йордан Русков е уважен от управляващите като е награден от Президента П. Стоянов с орден „Стара Планина“ първа степен, а пловдивската община го прави „почетен гражданин“. Унгарската страна също не забравя ЕДИНСТВЕНИЯ ПОЕТ от т.н. социалистически страни, който подкрепя в онези трудни дни техния патриотизъм и му изгражда бюст в столицата Будапеща. Същевременно пред унгарското посолство в София е поставена паметна плоча.
Уважаеми г-н Кмете,
Уважаеми г-н Председател,
С оглед всичко гореизложено, ние считаме, че Пловдивската Община не е направила достатъчно за увековечаване паметта на един истински герой-мъченик в борбата за демокрация и свобода. Затова имаме следните предложения:
1. Да се постави бронзов барелеф с образа на Йордан Русков в естествена големина, в който да намери място и цитирания революционен стих.
2. Барелефът да се монтира на фасадата на някоя значима обществена сграда в центъра на града, като напр. Общинския съвет или Кметството на пл. Централен
3. Общината да гласува сумата 10 х. лв. необходима за направа на барелефа.
Ние се надяваме, че Общинската власт ще се вслуша в нашето предложение и ще изпълни своя граждански дълг.
Председател на Сдружението: инж. Павел Ангелов
Председател на Съюза : Марин Кадиев
ПРИЛОЖЕНИЕ: Списък на съмишлениците и гражданите, подкрепящи инициативата за монтиране барелеф на поета-борец Йордан Русков: Спас Гърневски, д-р Личо Обрейков, Страшимир Дочков, инж. Радомир Парпулов, Стефан Бонев, Георги Кърнев, д-р Боню Бонев, Младен Влашки, Проф. Клео Протохристова, Стойо Вартоломеев, доц. Теофил Ямболиев и др.
ПЛОВДИВ, ЮЛИ 2015 г.
ДОПЪЛНЕНИЕ: Получих по този повод следното писмо от г-н П.Ангелов:
Уважаеми г-н Грънчаров,
Предполагам познавате биографията на пловдивския поет, демократ и патриот Йордан Русков, осъждан и лежал в затвора през времето на СОЦА поради смелостта си да напише и публикува яркото си стихотворение през 1956 г. "Зов за свобода". След ноември 1989 г. е награждаван и оценен от унгарския народ поради същата причина, както и от нашите власти. ТЪЙ КАТО СЧИТАМЕ, ЧЕ ДЕЛОТО МУ е останало недостатъчно популяризирано и оценено, предлагаме на същия да се изгради БАРЕЛЕФ от Община Пловдив, който да се монтира върху стената на някоя обществена сграда.
НАДЯВАМЕ се че и Вие ще подкрепите тази патриотична инициатива, поради което Ви изпращаме копие от направеното предложение.
С най-добри чувства: Павел Ангелов
Отвърнах му ето как:
Здравейте, уважаеми г-н Ангелов,
Благодаря Ви за писмото. Разбира се, изцяло подкрепям инициативата на Гражданското Сдружение „Георги Марков-Скитник“ и Съюза на независимите писатели. Публикувам изпратения ми документ в блога си, с оглед съдържащото се в него послание да стигне до колкото се може повече хора. Да се надяваме, че съвсем скоро властите ще откликнат на тази толкова народополезна инициатива и тя ще бъде осъществена по подобаващия начин.
С уважение: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар